Природният газ е суровина, без която вече никоя развита страна и икономика не може – още повече че светът върви към използването на екологично чисти горива. Неслучайно част от страните от ЕС, вкл. и България, са сключили дългосрочни договори с "Газпром" за доставка на природен газ за период между 10 и 20 години. Най-общо казано, причината за това е, от една страна, сигурност на доставките, а от друга – сравнителна стабилност на цените. Това, разбира се, не означава, че не трябва да се развиват пазарните начала при продажбата на синьото гориво.
Нашият пазарен модел в областта на природния газ, доколкото има такъв, предвижда договорите за природен газ да се сключват при регулирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) цени за предлаганите услуги по пренос, разпределение и доставка на природен газ; при свободно договорени цени между страните на пазара, при условията на Правилата за търговия с природен газ. Съгласно тези правила общественият доставчик ("Булгаргаз"), обществените снабдители, газоразпределителните и газопреносното и предприятието за съхранение на газ сключват договори при регулирани от ДКЕВР цени, докато добивните предприятия, търговците и привилегированите потребители сключват договори за доставка при свободно договорени цени.
Според Газовата директива на ЕС основна форма на отварянето на пазара е достъпа на трета страна до основната мрежа, откъдето идват и изискванията за отделяне на оператора на мрежата от останалите дейности (с изключение на пренос и разпределение) и за регулиране на тарифите с оглед постигане на равнопоставеност по отношение на правото на собственост и ценовите условия за ползване на мрежата.
Прякото присъединяване (физически достъп) се разглежда от Директивата като алтернативна възможност за достъп до мрежата, като подлежат на доказване пред регулиращия орган (ДКЕВР) изпълнението на определени критерии, основният от които е отказът на оператора на разпределителната мрежа за предоставяне право на достъп. Според експерти посочената възможност от Директивата е по-скоро изключение, докато в българската практика е преобладаваща алтернатива – което може да се окаже пречка пред развитието на вътрешния пазар на природен газ. Защото по този начин стандартният пазарен модел на търговски достъп до мрежата се трансформира в модел на физически достъп до преносната мрежа – което не е нарушение на Газовата директива, но е в противоречие с нейната философия, смятат запознати.
Друга причина за неефективното развитие на мрежата у нас е, че собствениците често отказват да продават газоразпределителни активи на съответния лицензиант за даден район, което води до непълноценно ползване на мрежите и съоръженията, а разпределителните предприятия са принудени да изграждат нови, паралелни на вече съществуващите връзки. А такова дублиране на инвестициите се отразява в покачване на цената за крайните потребители.
Характерен за нашия пазар на природен газ е и друг проблем, специфичен за ранния етап на пазарни отношения – има процес на издаване на лицензии за газоразпределение на територии, на които се намират клиенти, които вече са снабдявани с природен газ от друг доставчик. Вторичните клиенти са потребители със статут на пряко присъединили се към преносното предприятие, но фактически са се присъединили към част от разпределителната мрежа, притежавана от друг потребител, който обаче не е лицензирано разпределително предприятие.
Същевременно първичният клиент (напр. индустриално предприятие), който е и собственик на част от разпределителната мрежа, незаконосъобразно извършва разпределение и доставка на природен газ на вторични клиенти, без да е лицензиран.
При тази ситуация по закон вторичните потребители са задължени да преминат към клиентската група на газоразпределителното дружество с лицензия за дадената територия. В противен случай ДКЕВР е в правото си да задължи "Булгаргаз" да прекрати доставките към първичния клиент, който е в закононарушение. По мнението на браншовици проблемът би могъл да се реши, без да има засегнати страни, ако лицензираните газоразпределителни дружества предложат на клиентите си по-ниски от пределните цени, с което ще ги насърчат доброволно (а не по принуда) да преминат към тях.
Относно снабдяването на домакинствата с природен газ, има висока степен на различие между отделните региони, обусловено главно от разстоянието до съществуващата газопреносна мрежа и съответно от степента на изграждане на отклонения до дадена територия. Това пък води до различна степен на привлекателност за влагане на инвестиции в газоснабдяването в отделните общини.
Поради отдалеченост от газопреносната мрежа и незадоволителни прогнози за развитие на потреблението на природен газ, около половината от общините в страната са извън списъка (изготвен от държавата) на териториите, определени за изграждане на нови газоразпределитгелни мрежи. Показателно е, че газоразпределителни отклонения са изградени до всички големи градове в страната, докато за останалата територия изграждането е 10-15%.
От друга страна обаче, именно по-слабо развитите общини имат по-належаща нужда от газифициране, което ще благоприятства оживяването на икономиката им. Това е трудно за реализиране, тъй като отдалечеността от съществуващата газопреносна мрежа изисква големи инвестиции за изграждане на отклонения и дълъг период на връщане на вложените средства – което прави този род инвестиции непривлекателни. Преодоляването на този пазарен проблем, според експерти, би могло да се постигне чрез осигуряване (от държавата) на допълващо финансиране, а също и по линия на европейските фондове. В противен случай газификацията на около половината от общините в страната ще се отложи за дълго.
Пазарът на природен газ определено ще се оживи, когато, по думите на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, "Булгаргаз" има реална конкуренция, което пък е предпоставка за неговата приватизация – чрез продажба на стратегически инвеститор или посредством листване на борсата, предстои тепърва да се реши.
04:36 | 08.09.22 г.