Многократните промени в ЗППЦК и актовете по прилагането му целяха хармонизиране на българското законодателство в областта на капиталовите пазари с това на Европейския съюз, както и постигане на по-висока степен на защита на инвеститорите и премахване на пречките за трансграничното движение на капитали, с оглед създаването на единен пазар в областта на финансовите услуги. Въпреки тези положителни тенденции, в нашето законодателство останаха някои несъвършенства и пропуски, които юристите установяват в практиката при прилагането на ЗППЦК и наредбите на Комисията за финансов надзор.
Двама практикуващи юристи - Даниела Пеева, Председател на УС на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, и Жулиета Мандажиева, адвокат в Адвокатско дружество „Точева и Мандажиева”, посочват някои от несъвършенствата в нормативната уредба на капиталовите пазари у нас.
Един от проблемите, според Даниела Пеева, е разпоредбата на чл. 116, ал. 11 от ЗППЦК, която регламентира издаването на Наредба относно условията и реда за упълномощаване за гласуване на Общо събрание, както и условията, при които съпруг, роднина по права линия или инвестиционен посредник могат да бъдат упълномощени за това без нотариална заверка. Текстът е в сила от средата на 2002 г., но до настоящия момент не е приета Наредба от КФН и тези отношения остават нерегулирани.
По думите на Жулиета Мандаджиева чл.116 от ЗППЦК и допълващата го наредба уреждат тежка правна рамка, засягаща договорното представителство на Общите събрания. В много случаи ръководствата на публичните дружества не са дотам благосклонни към акционерите, че да приложат към материалите за Общото събрание и образец на пълномощно, с което същите могат да упражнят гласа си неприсъствено. По тази причина се случва пълномощните да не отговарят в една или друга степен на законовите изисквания, което пък би могло да доведе до спорове относно валидността на упълномощаването на по-късен етап.
Подобен рестриктивен подход има смисъл във връзка с добре познатата отвъд океана практика на proxy voting (процедура, при която определени лица набират големи количества гласове по акции по своя инициатива посредством така нареченото „уговаряне на гласове”), тъй като действително в тези случаи е възможно да се реализират злоупотреби, смята още Мандаджиева. Липсата на нотариална заверка също пречи да се установи достоверна дата на пълномощното, което би било проблем, в случай че акционер издаде повече от едно пълномощно.
Сред посочените несъвършенства е и разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 3 от ЗППЦК. Тя регламентира случаите, при които лица, притежаващи заедно или поотделно най-малко 5 на сто от капитала на публично дружество, могат да искат от окръжния съд свикване на Общо събрание по определен от тях дневен ред. Проблемът е, че нито ЗППЦК, нито Търговският закон регламентират върху кого тежи задължението и правото да извърши подготовката по провеждането на подобно ОСА – изготвяне на материали, предоставяне на материалите на акционерите, КФН, БФБ, ЦД, както и последващите действия след събранието, а също и кой носи административно-наказателната отговорност в случай на неизпълнението им.
Сред основните цитирани недостатъци на ЗППЦК е и чл. 148. В случаите, при които няколко дружества, контролирани от трето лице, заедно надвишават 5% от капитала на публично дружество, но контролиращото лице не притежава пряко акции от публичното дружество, чл. 145 (уреждащ разкриването на информация за дялови участия) не се прилага, което пречи на инвеститорите да получат важна информация.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 на Наредба № 8 за Централен депозитар регламентира изплащането на дивиденти, лихви и главници от публични дружества и емитенти на дългови ценни книжа само чрез Централен депозитар АД. С тази разпоредба на Наредба № 8 се създава противоречие с пазарната логика, заявява Даниела Пеева.
Като пример тя посочва случай, при който акционери в публична компания притежават клиентски подсметки при 50 инвестиционни посредници. Дружеството може да преведе дължимите дивиденти по банков път, за което заплаща приблизително 100 лева за такси за банкови преводи (2 лева на превод). Ако дружеството извърши тази процедура съгласно задължителния договор с Централен депозитар АД, разходите му ще бъдат значително по големи, а именно 800 лева, като от тази сума 300 лева струват преводите, които ЦД прави през банка (по 6 лева на превод!) плюс 500 лева (минималната) такса за услугата на Централен депозитар АД.
Според Жулиета Мандаджиева тези ситуации са резултат от монополната позиция на Централен депозитар АД. По думите й, промяна може да настъпи едва тогава, когато държавното участие или монополното положение на ЦД останат в историята.
Мандаджиева посочва като „абсурдна“ и липсата на срок за регистрация на емисия акции за вторична търговия на БФБ – София, след успешно приключило първично публично предлагане. По думите й липсата на срок се поражда от противоречието, съществуващо между чл.12, ал.5 от Наредба № 22 за условията и реда за вписване и отписване на публични дружества, други емитенти на ценни книжа и емисии ценни книжа в регистъра на КФН, чл.24, ал.1 от същата наредба, и приложение №2 към правилника на Централен депозитар АД. Тъй като решението за вписването на емисията акции в регистъра на КФН е индивидуален административен акт, липсата на срок за неговото издаване прави невъзможно и обжалването на евентуален мълчалив отказ.
Като пропуск в законовите уредби юристите посочват и случаи, в които 100% от акциите на дадено публично дружество са собственост на едно лице и въпреки това то не може да отпише дружеството. Едно от предложенията в тази насока е да се помисли за облекчена процедура по отписване на дружества, чиито мажоритарен собственик притежава над 90 на сто от капитала без да е необходимо провеждане на процедура по търгово предложение. За целта може да се въведе приемане на решение на Общото събрание, като при вземането му да не участва мажоритарния акционер.
Сред сериозните пропуски е посочена и създадената към момента законова рестрикция, според която, дялове на колективни инвестиционни схеми от страни членки на Европейския съюз, които желаят да ги предлагат в България, трябва задължително да го правят чрез банка. Българските колективни инвестиционни схеми могат да правят това съвсем свободно и чрез други финансови институции, в това число посредници и управляващи дружества съгласно разпоредбата на чл.16, ал.3 от Наредба № 26 от 22.03.2006 г. за изискванията към дейността на управляващите дружества. Според Жулиета Мандаджиева не са ясни мотивите, които са довели до създаването на подобна рестриктивна и дискриминационна по отношение на европейските колективни инвестиционни схеми разпоредба.
00:08 | 07.09.22 г.