Наливането на средства в по-бедни страни като България без необходимите структурни реформи, не ги прави по-богати и не води до дългосрочен икономически ръст, смятат Георги Ангелов, старши икономист на Институт „Отворено общество“ и Лъчезар Богданов от Industry Watch. Днес те представиха свое съвместно изследване по проект на „Отворено общество“, засягащо ефектите от членството в Европейския съюз върху държавния бюджет на България за 2007 година.
„Не сме правили опит да прогнозираме цялостното макроикономическо развитие на България през следващите 20 или 30 години или да сравняваме детайлно политиките в останалите страни членки. Изследването има за цел да открои приоритетите, които правителството заяви, че ще следва, и да проследи доколко тези намерения са отразени в бюджета за 2007 година“, каза Лъчезар Богданов.
В доклада се посочва, че секторите, които са заложени като основни бенефициенти на средствата от еврофондовете, са четири – развитие на инфраструктурата, ускорено изграждане на умения на работната сила (повишаване на производителността на труда), опазване на околната среда и земеделие.
„Проблемите по усвояването на средствата от ЕС не е локален проблем само за България. Средства от еврофондовете получават и старите страни членки и същите проблеми, които вълнуват нас сега, са разисквани от макроикономистите години по-рано. Подобен тип изследвания като настоящото тестват няколко съществени хипотези. Една от тях е, че ЕС дава пари на бедните региони, за да могат те да достигнат по-бързо равнището на по-развитите от тях. Някои автори смятат че това се случва, а други – че не се случва. Моите аргументи са по-скоро критични към тази теза“, каза още Богданов.
„Наблюденията показват, че наливането на средства в бедните региони не води до положителни резултати, по-скоро има случаи, в които се оформят малки вътрешни микрорегиони със сравнително по-висок стандарт, докато останалата част остава на предишните си нива. Също така един от негативните ефекти на еврофинансирането е т. нар. ефект на заместването, т.е. възможността бизнесът да получава средства от еврофондовете спира други алтернативни проекти, които биха могли да се реализират“, коментира той.
„Това, което правителството заяви за следващите години, е, че секторите, които ще се финансират приоритетно от еврофондовете, ще бъдат подпомагани и от вътрешно финансиране. Другото важно намерение, което се декларира, е, че поради увеличените средства за тези сектори ще има свиване в други сфери и в крайна сметка няма да има увеличение на бюджетните разходи“, каза още Лъчезар Богданов.
„Това, което може да се отчете до момента като резултат, е действителното нарастване на разходите за инфраструктура, основно транспортна. Има и ръст на разходите за селско стопанство, макар и не много голям. Също така се увеличава вътрешното финансиране по опазване на околната среда, но като цяло разходите за тази сфера падат, тъй като за изчерпани предприсъединителните програми, а все още няма нови проекти по структурните фондове. Заложено е и преструктуриране в областта на социалната политика, като повече средства се предвиждат за проекти по повишаване на качествата на работната сила за сметка на типичните социални трансфери“, смята Богданов.
„Другата основна хипотеза, която трябваше да тестваме, е доколко правителството замества текущите разходи с капиталови. Като позитивна тенденция може да се отчете нарастването на дела на капиталовите разходи. Ако има някакво преструктуриране, то се вижда най-добре в този разрез на бюджета. Донякъде притеснително е, че в много малко случаи се вижда намаляване на персонала в държавната администрация“, каза още Лъчезар Богданов.
„Изключително важно е успоредно с усвояването на средствата от еврофондовете да се осъществяват и необходимите структурни реформи, тъй като в противен случай няма резултат, а според някои автори ефектът е дори негативен. Фокусът върху средствата от структурните фондове не бива да измества вниманието от вътрешните икономически реформи. Също така фондовете нямат позитивен ефект в страни, където корупционната среда е силно негативна, а както знаем това в голяма степен важи и за България“, заяви Георги Ангелов.
„Необходимо е да се наблегне повече върху отчетността на публичните програми като например програмата „От социални помощи към заетост“, която струва около 200 млн. лв. годишно, а не се прави анализ доколко е ефективна и дали води до реални резултати“, добави той.
„Един от новите бюджетни разходи за България е годишната вноска в европейския бюджет. В момента тя е ограничена до 1,24% от брутния вътрешен продукт на страната, като тя зависи от това доколко ЕС може да похарчи набраните средства. Ако разходите са по-малко от средствата в бюджета, ЕС връща част от средствата на страните. Поради тази причина тази година България ще внесе 40-50 млн. лв. по-малко“, уточни Ангелов.
„В общия случай обаче ЕС успява почти изцяло да изхарчи набраните средства, като основната част от тях отиват за земеделски субсидии (над 40%), около 36% за регионално развитие, за насърчаване на икономическия растеж – 8%, сътрудничество с трети страни – 6% и административни разходи още 6%. Тази година бюджетът на ЕС е около 120 млрд. евро, като в следващите 8 години се очаква да нарасне до 160 млрд. евро. Вноската на отделните страни се формира по три основни компонента – основната част зависи от брутния национален доход, а другите компоненти са приходите от ДДС, 0,5% от които се отделят за европейския бюджет, и всички приходи от мита от внос на стоки от трети страни, като от тях 25% се връщат на всяка страна за покриване на административни разходи“, каза още Георги Ангелов.
„Един от интересните ефекти, който се посочва от някои изследователи, е т. нар. Ротердамски ефект. Пристанището в Ротердам е едно от най-натоварените в Европа и стоките, които пристигат там, не са предназначени само за Холандия, а и за други страни. Вноската на Холандия обаче в бюджета на ЕС изглежда по-голяма, именно заради митата върху тези стоки. Подобно изкривяване е възможно да се наблюдава и у нас, тъй като България също разполага с пристанища, които са външни за ЕС“, коментира Ангелов.
„По отношение на данъчните промени в резултат на членството в ЕС, като най-сериозни може да се посочат промените в акцизите. Това увеличение се очаква да донесе на държавния бюджет над 600 млн. лв. допълнителни приходи. Вероятно през следващите няколко години може да се очаква ново повишение на акцизните ставки, като се имат предвид условията в европейските директиви“, заяви Ангелов.
По думите му една от най-дискутираните промени в последно време е по отношение на събирането на данък добавена стойност – той вече няма да се събира на границата, а се прехвърля вътре в страната. Това води до известна неяснота дали данъчната администрация има капацитета да се справи с тази нова задача. През януари приходите от ДДС бяха с 30% по-ниски от миналата година, през февруари – с 20% по-ниски, а по предварителни данни за месец март те вече са на нивото от 2006 година, което означава, че негативните ефекти до голяма степен са компенсирани.
„Като цяло данъчната тежест вероятно няма да намалее през 2007 година, дори може да се очаква известно повишение. В практиката досега стана ясно, че когато държавата повишава акцизите, обикновено намалява някой друг данък, но не с толкова, колкото се повишават акцизите. В тази ситуация бюджетът е печеливш за сметка на гражданите и фирмите и това е сериозен проблем. Той е резултат и от систематичното подценяване на приходите в бюджета, с цел реализиране на бюджетни излишъци“, заяви Ангелов.
18:34 | 27.08.22 г.