Икономическият растеж на България се ускори през второто тримесечие на 2006 г., като ръстът на БВП достигна 6,6% на годишна база и по този начин надхвърли прогнозата на правителството за ръст от 5,5%. Основните двигатели на този растеж бяха индустрията и сектора на услугите, които нараснаха съответно с 9,0% и 4,7%. Това се казва в анализ на Райфайзен Рисърч, като оттам очакват ръстът на реалния БВП през 2007 г. да бъде не по-малък от 5,5% и 6% през 2008 г.
Очакваната от австрийските анализатори инфлация за 2007 г. е 5%, като се има предвид ценовият натиск, дължащ се присъединяването към ЕС, и 4% през 2008 г.
Най-голямата заплаха остава дефицитът по текущата сметка въпреки бума в износа през това лято. В дългосрочна перспектива от Райфайзен Рисърч очакват ръста на инвестициите да доведе до по-балансирани търговски дефицит и дефицит по текущата сметка. Както и в предишни години, дефицитът по текущата сметка тази година по всяка вероятност ще бъде изцяло покрит от преките чуждестранни инвестиции, смятат анализаторите.
Търговията в Югоизточна Европа региона нарасна от 2,6 млрд. евро през 2001 г. до 3,5 млрд. евро през 2004 г., се посочва още в анализа. Въпреки това към настоящия момент обемът на взаимната търговия между страните от ЮИЕ е относително нисък поради нарушените икономически връзки през последното десетилетие. От друга страна, нерешени политически проблеми, както и преструктурирането на отделните национални икономики затрудняват възстановяването на регионалната търговия.
Положителна роля в това отношение има организацията ЦЕФТА (Централно-европейско споразумение за свободна търговия; от англ. CEFTA - Central European Free Trade Agreement), в която настоящите членки са България, Хърватия, Румъния и Македония. Най-вероятно скоро ще се присъединят и Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Молдова. България и Румъния обаче ще бъдат задължени да напуснат организацията в началото на 2007 г., след като станат членки на ЕС. До този момент “новата ЦЕФТА” ще обхваща население от над 55 млн. души, или около 12% от населението на ЕС.
Според последните данни БВП на страните членки на новата ЦЕФТА възлиза на над 200 млрд. евро (1,8% от БВП на ЕС).
От Райфайзен Рисърч уточняват, че повечето страни в региона продължават да се сблъскват с висок търговски дефицит. Неблагоприятните тенденции в развитието на световната търговия значително допринесоха за лошия външнотърговски баланс на страните от Югоизточна Европа и са причина за дефицитите по текущите сметки, се казва в доклада. Най-желаният начин за финансирането на дефицита е чрез преки чуждестранни инвестиции – т.е. неспекулативен дългосрочен чужд капитал.
За новите членки на ЕС преките чуждестранни инвестиции оказаха позитивно влияние върху експорта и ръста на производството, създаването на нови работни места, както и върху подобряването на ефективността на микроикономическо ниво.
През последните няколко години бе отбелязан значителен ръст на преките чуждестранни инвестиции, особено в Румъния и България. Нарастващият интерес на чуждестранните инвеститори към региона се дължи на перспективата за присъединяване към ЕС и евтината работна ръка. Очаква се либерализацията в транспортния и комуникационния сектор, комуналните услуги и приватизацията на финансови институции да продължават да са генератор на притока от чуждестранен капитал в региона. Все пак, за да се увеличи потокът на чуждестранните инвестиции, е необходима политическа стабилност, подобряване на инфраструктурата и качеството на образованието, подчертават австрийските анализатори.