По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Политическата обстановка в страната навлиза във фаза, в която или може да бъде разрешена, поне временно, или да навлезе в по-остра фаза, предшествайки поредните предсрочни избори. През миналата седмица президентът Румен Радев връчи мандат на втората по численост парламентарна фракция – ГЕРБ-СДС, която веднага върна проучвателния мандат. Държавният глава проведе и безпрецедентни нови консултации в петък с всички парламентарно представени партии, за да проучи какви са техните визии за излизане от кризата. Очаквано четирите партии, които участваха в сформирането на досегашното правителство, бяха по-сдържани в оптимизма си, а останалите три фракции призоваха за провеждане на предсрочни избори възможно най-бързо. От "Демократична България" и БСП вече обявиха, че ако получат третия мандат, ще предложат премиерския пост на "Продължаваме промяната", а и очакват формацията да има водеща роля. От "Има такъв народ" също заявиха готовност да преговорят за участие в нов кабинет в четиристранен формат, но при условие, че Кирил Петков и Асен Василев не участват в него.
В събота пък ръководството и депутатите от парламентарната група на "Продължаваме промяната" обсъдиха на изнесено заседание в планински курорт възможностите за съставяне на правителство. Обсъждали са се бъдещите действия при покана за реализиране на третия мандат. През седмицата вече беше лансирано името на бившия председател на Народното събрание Никола Минчев като евентуален премиер. В свое интервю за БНТ Минчев поясни, че е рано да се обсъжда тази тема, но ако бъде предложен за премиер, той „Няма да избяга от тази отговорност“.
Предстои президентът да обяви решението си коя парламентарна група ще получи последния шанс да сформира правителство. Това трябва да се случи до 11 часа на 21 юли. От президентската институция обявиха в неделя все пак, че третият проучвателен мандат ще бъде връчен на "БСП за България".
Икономическият растеж на България през 2022 година ще бъде в рамките на 2,8%, сочат последните изчисления на Европейската комисия (ЕК). В своята лятна прогноза за развитието на общността от Брюксел отбелязват, че през тази година повишението на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори с 0,7 пр. пункта спрямо пролетните предвиждания. Но през 2023 година ще има забавяне до 2,3%, което е с 0,8 пр. пункта под предишните предвиждания. От ЕК обясняват своите по-добри очаквания за настоящата година със силното възстановяване на икономиката през първото тримесечие на годината. Но влошаването на външната среда, затегнатите условия за кредитиране и бавното нарастване на реалните заплати допринасят за ревизията в посока надолу на прогнозата за 2023 година.
А картата на България, която показва разпространението на Covid пандемията видимо променяше всеки ден цвета си. Над хиляда инфектирани на ден стана обичайна цифра, в средата на седмицата властите заговориха за въвеждане на нови мерки, но бързо решиха, че всъщност няма страшно. Даже свикаха брифинг в Министерския съвет, за да успокоят хората, които не са особено притеснени. Маските в болничните заведения обаче ще станат задължителни, каза доц. Ангел Кунчев.
София първа премина в червената зона, а Министерският съвет прие актуализиран Национален оперативен план за справяне с COVID пандемията. В документа са определени общо 5 етапа, като за всеки са разписани противоепидемичните мерки, които да бъдат въвеждани на областно или национално ниво.
НСИ отчете близо 17 процента годишна инфлация за юни. Това показва ускорение от 1,3 пр.п. спрямо данните за май. На месечна база повишението на цените през юни е в размер на 0,9%, което сочи леко забавяне спрямо ръста от 1,2% през предишния месец. Средногодишната инфлация за периода юли 2021 г. - юни 2022 г. спрямо периода юли 2020 - юни 2021 г. е 9,3%. В последния доклад на ЕЦБ за нивото на конвергенция на страните извън еврозоната се посочва, че огромният проблем за влизането на България в еврозоната остава инфлацията и донякъде дефицитът. Според ЕЦБ ценовите равнища ще останат високи в дългосрочен план.
В последните си прогнози за икономиката на България от тази седмица БНБ посочи, че очаква инфлацията до края на годината да достигне 14,7% спрямо очакваните през март 9,6%. Основна причина за това са очакваното понижаване на цените на енергийните суровини на международните пазари и значителното забавяне на темповете на нарастване на международните цени на храните. Прогнозата на министерство на финансите пък е инфлацията в края на 2022 г. да достигне 11,6 на сто, като водещ "принос" за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9 на сто на годишна база през декември. Според данните на НСИ през юни 2022 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са се понижили с 0,1%. Намаление има и при облеклата и обувките – с 0,2%. Всички други категории обаче отчитат повишение. Най-високо е увеличението на цените при транспорта – с 4,2%, следвани от категорията „Ресторанти и хотели“ с 2,6% и „Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома“ с 1,6%.
През седмицата не стихнаха протестите в Северна Македония срещу френското рамково предложение за начало на преговори за присъединяване на страната в ЕС. Кулминацията на протеста, воден от опозиционните партии ВМРО-ДПМНЕ и проруската "Левица", беше по време на започналото парламентарно обсъждане на предложението. Пред депутатите говори председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. „Европа няма никакво съмнение, че македонският език е вашият език и ЕС ще го приеме без никакви допълнителни класификации. Насърчавам ви да се възползвате от това предложение, за да бъдете от вътрешната страна на преговорния процес, а не да чакате извън него", каза тя и намекна, че няма да има по-добро предложение. Опозицията отговори с вувузели, демонстративно късане и палене на документа и знамето на ЕС. Въпреки това в събота парламентът одобри предложението, а още в неделя външните министри на Северна Македония и България подписаха двустранното споразумение в София.
През седмицата и Черна гора се насочва към политическа криза. „Ако в парламента няма подкрепа за актуалното правителство, всички опции са на масата“, заяви премиерът на Черна гора Дритан Абазович. До разцеплението в управляващата коалиция се стигна след подписването в Белград от Абазович на Основния договор със Сръбската православна църква.
Приемането на Хърватия в еврозоната от 1 януари 2023 г. беше окончателно потвърдено с одобряването на последните 3 документа от Съвета на ЕС. С Хърватия страните в еврозоната ще станат 20. Последната досега присъединила се държава беше Литва, където общата валута бе въведена през 2015 г. ЕК, Европейският парламент и страните от еврозоната вече одобриха въвеждането на еврото от Хърватия. През 2020 г. Хърватия влезе заедно с България в „чакалнята" на еврозоната. Страната беше приета в ЕС през 2013 г. Обменният курс, при които ще стане замяната на националната с общата валута, е 7.5345 хърватски куни за едно евро.
Марио Драги е решен отново да подаде оставка като министър-председател на Италия през тази седмица, тъй като няма подкрепата на всички партии в своя разцепен съюз, според запознати източници, цитирани от Bloomberg. Италианският президент Серджо Матарела отхвърли оставката на Драги в четвъртък, като го призова да се опита да засили подкрепата сред своите парламентарни съюзници. Драги предложи да се оттегли, след като втората по големина партия в неговата управляваща коалиция, Движението "Пет звезди" на Джузепе Конте, ефективно се въздържа при вот на доверие в Сената. Драги не желае да преразгледа решението си да напусне правителството и се очаква да потвърди позицията си пред депутатите в Рим в сряда, казват приближени, пожелали анонимност. Оставката на Драги би хвърлила Италия в смут, точно когато Европа се бори с енергийна криза, подклаждана от войната на Русия в Украйна. Несигурността идва и в труден момент за еврозоната заради назряващата вероятност от рецесия.
Реакцията на пазара на сътресенията в Италия досега беше относително приглушена, тъй като инвеститорите изглеждаха убедени, че разрушителни резултати като предсрочни избори остават относително малко вероятни.
Развитието на целия Европейски съюз (ЕС) е под влиянието на войната в Украйна, пише още ЕК в своята лятна прогноза. Очакванията са, че през тази година БВП на общността ще се повиши с 2,7% благодарение на набраната инерция от 2021 година и по-добро от прогнозираното първо тримесечие за ЕС, както и заради очаквания силен туристически сезон. Но през 2023 година ръстът ще бъде почти двойно по-слаб - около 1,5%. За еврозоната ръстът на БВП през 2022 година ще бъде 2,6%, а през следващата година ще се забави значително до 1,4 на сто. От Брюксел отчитат, че повечето рискове, посочени преди месеци, са се сбъднали, а руската инвазия е създала допълнителен натиск за повишаване на цените на енергийните продукти и храните. Това подхранва инфлацията, подкопава покупателната способност на домакинствата и предизвиква по-бърза реакция на паричната политика от очакваното. „Икономиката на ЕС остава особено уязвима по отношение на развитието на енергийните пазари поради силната си зависимост от руски изкопаеми горива, а отслабването на растежа в световен мащаб намалява външното търсене", посочват още от ЕК. Полша е натрупала 237 млн. евро неплатени глоби, откакто Съдът на Европейския съюз отсъди рекордна глоба заради отсъпление в зачитането на демокрацията миналата година. Това е принудило блока да започне да удържа около 111 млн. евро от европейските фондове, предвидени за страната. Макар че Полша демонстрира по-помирителен тон с ЕС заради критиките, правителството не е платило нито цент, откакто Съдът на ЕС през октомври му наложи глоба от 1 млн. евро на ден заради това, че не е премахнало спорната дисциплинарна камара за наказание на съдии, заяви еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейнерс.
Кеми Бедънок, Том Тугендхат, Лиз Тръс, Пени Мордънт и Риши Сунак. Един от тези петимата ще е новият министър-председател на Великобритания от началото на септември. Два пъти през миналата седмица депутатите от управляващата Консервативна партия гласуваха за наследника на Борис Джонсън, който обяви оттеглянето си след поредното скандално назначение. Очаква се депутатите консерватори да гласуват отново тази седмица толкова пъти, колкото е нужно, за да отсеят двамата фаворити, които пък след това ще се борят за вота на 200-хилядната членска маса. Кои ще са тези двамата ще стане ясно най-късно идния четвъртък. Засега начело е бившият финансов министър Сунак, който с оставката си задвижи падението на Джонсън. Засега той има зад себе си най-много депутати. Мордънт обаче е тази, която, според повечето анкети, е най-популярна сред партийните членове.
Централната банка на Унгария реши да остави основната си лихва без промяна в четвъртък. В средата на юни регулаторът изненадващо увеличи цената на заемите с 50 базисни пункта (б.п.) до ниво от 7,25 на сто. Преди седмица финансовата институция изпълни ангажимента си за подкрепа на местните финансови пазари и за отговор срещу инфлационите рискове, като одобри лихвено повишение в размер на 200 б.п., с което лихвата достигна сегашното си ниво от 9,75%.
Азия
Блокиранията заради коронавируса през април и май нанесоха огромни щети на китайската икономика. Втората по големина икономика в света отбеляза ръст от едва 0,4% през второто тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Това е значително по-малко от очакванията на експертите и най-ниската стойност от сериозния срив в началото на 2020 г. след първото избухване на пандемията. Икономиката се сви с 2,6% спрямо предходното тримесечие. Данните, публикувани от Националната статистическа служба в петък, показват също, че икономиката се е възстановила през юни. Агенцията обаче признава, че основата за устойчиво икономическо възстановяване „не е стабилна". През второто тримесечие натискът върху икономиката се е увеличил значително. Допълнителен натиск оказват и нарастващите рискове от стагфлация в световната икономика, затягането на паричната политика в големите икономики и въздействието на вътрешните вирусни епидемии.
Законодателите в Шри Ланка се събраха в неделя, за да започнат избора на нов лидер, който да завърши мандата на избягалия в чужбина и подал оставка досегашен държавен глава. Оставката на президента беше предшествана от масови протести заради икономическия срив на страната. През съботния ден премиерът на Шри Ланка положи клетва като временен президент, докато парламентът избере наследник на Готабая Раджапакса, чийто мандат изтича през 2024 г.
Северна Америка
Централната банка на Канада (Bank of Canada) се опълчва на нарастващата инфлация и прегряващата икономика с най-голямото увеличение на лихвения процент от близо 24 години насам. В сряда тя повиши основния лихвен процент с цял процентен пункт до 2,50%. За сметка на това експертите, анкетирани от Ройтерс, очакваха повишение на лихвения процент само с 0,75 процентни пункта. С това решение централната банка взе решение за най-голямото увеличение на лихвения процент от август 1998 г. насам, когато също повиши основния лихвен процент с цял процентен пункт, за да подкрепи канадския долар. За последно централните банкери в Отава затегнаха паричната политика с 0,50 процентни пункта през април и юни. За последен път основният лихвен процент на Централната банка на Канада беше толкова висок през есента на 2008 г. или преди началото на световната финансова криза. Всички, с изключение на един, от 12-те икономисти, анкетирани миналата седмица от The Wall Street Journal, прогнозираха увеличение с 0,75 пункта.
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп каза в ново интервю, че е решил да се кандидатира на изборите за държавен глава през 2024 г. и в момента обмисля кога да стартира кампанията си. „Голямото ми решение ще е дали да стартирам преди или след (междинните избори)", каза Тръмп в интервю за седмичното списание New York. Запитан направо дали ще се кандидатира за Белия дом, Тръмп каза, че „вече е взел това решение“. Според друга медийна публикация, цитирана от БТА – във в. Washington Post, се казва, че Тръмп ще се впусне в надпреварата през септември, за да сплоти привържениците си преди междинните избори, в които републиканците се надяват да си върнат контрола върху Конгреса. Наблюдател определи шансовете като по-добри от 2:1 Тръмп да започне кампанията си преди междинните избори.
Цените в САЩ се покачват с най-голяма скорост от над 40 години насам заради високите цени на петрола и храните. Инфлацията е достигнала 9.1% през 12-те месеца до юни и се е увеличила с 1.3% само от май насам. Това доведе до прогнози, че американската централна банка ще вдигне още лихвите по-късно този месец. Цената на енергията се е покачила със 7,5% спрямо май, докато спрямо 12 месеца по-рано - с 41,6 на сто. Ценовият индекс на храните се е покачил с 1%, а този за настаняването - с 0,6% спрямо май. Това е бил шестият пореден месец, в който храните и жилищата са поскъпнали с поне процент. Малко след публикуването на данните стойността на еврото спрямо долара намаля, като щатският долар стана по-скъп от единната европейска валута за пръв път от две десетилетия насам.
Войната в Украйна
Европейският съюз предложи в петък нова серия санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна. Готви се също така затягане на предишните вече одобрени мерки. Новите санкции са насочени срещу руското злато, нови търговски ограничения върху машинното оборудване и нови 50 души към списъка със санкционирани лица. На този фон обаче по-рано в петък стана ясно, че въпреки войната в Украйна ЕС остава основният купувач на петрол от Русия, показва анализ на мозъчен тръст. Съобщенията в медиите за предполагаеми големи обеми на внос на петрол в Китай и Индия създават различно и следователно подвеждащо впечатление, пише в публикуван анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) в Хелзинки. През юни ЕС е отговарял за 51% от износа на петрол от Русия, Китай - за 25%, а Индия - само за 4%. Другите страни от Г-7 и НАТО са отговорни за 9% от износа.
Започна годишната поддръжка на тръбопровода "Северен поток 1", транспортиращ 55 млрд. куб.м газ на година от Русия за Германия, и газоподаването ще спре за десет дни - от 11 до 21 юли. Европейските лидери обаче предупреждават, че Москва може да удължи периода, за да ограничи още повече газовите доставки за континента, което ще попречи на плановете за пълнене на хранилищата за предстоящата зима и ще задълбочи газовата криза, за която правителствата вземат извънредни мерки. Германският икономически министър Роберт Хабек коментира: "Ситуацията на газовите пазари е напрегната и не може да изключим нейното влошаване. Трябва да направим всичко, което можем, за да поддържаме базовите доставки през идващата зима". Високопоставени официални лица от Русия и Турция уверяват, че проблемът с украинското зърно, блокирано в Одеса и други пристанища, е напът да бъде решен. В сряда в Истанбул се състояха преговори за вдигане на блокадата в Черно море с участието на украински, руски и турски военни и на делегати от ООН. В Москва говорителката на външното министерство Мария Захарова се изказа положително: "Наистина, получи се дискусия по същината на тази проблематика. Формулирани бяха някои елементи на възможни договорености, които сега се обсъждат в столиците на Русия, Украйна и Турция по линия на военните ведомства. След това контактите трябва да бъдат възобновени в същия четиристранен формат". Положително се отзова и министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар. Той коментира по-подробно едно от основните съображения на руската страна - опасенията, че разхлабването на блокадата ще бъде използвано за внос на западно оръжие в Украйна: "Постигнати бяха договорености по множество технически въпроси, включително за създаването на съвместен координационен център, който ще е отговорен за съвместния контрол при влизане и излизане от пристанищата и ще осигурява безопасен маршрут за корабите, които ще пренасят зърното и други видове храни". Според турския военен министър до дни е възможно да бъде постигнато окончателно споразумение за деблокиране на зърното от Одеса.
Преговорите в Истанбул бяха първите известни преки контакти между украинската и руската страна от края на март. Те обаче бяха стриктно ограничени върху решаването на проблема с износа на храни. За възобновяване на преговорите за мир Киев ще трябва да признае "териториалните реалности", оформили се през това време, заяви заместник-министърът на външните работи на Русия Андрей Руденко.
Междувременно проруските сепаратисти в Донецк и Луганск се похвалиха с още един дипломатически "пробив": след сирийския диктатор Башар Асад, севернокорейският Ким Чен Ун също призна самопровъзгласилите се "народни" републики.
В Мелитопол - в окупираната част на украинската Запорожка област - колаборационистите последваха примера на "колегите" си от Херсон и обявиха планове за скорошен референдум за присъединяване към Русия. Обяви ги Евгений Балицки - бивш депутат в украинския парламент, а сега началник на окупационната администрация:
"Към мен се обърнаха трудови колективи, профсъюзни организации, обществени дейци, съвети на ветераните с искане колкото се може по-бързо да определим своя статут. Общувайки с тези хора, разбираме пределно ясно, че те искат да бъдат част от Русия. Не като република - ние искаме да бъдем субект, такъв субект, каквито са Воронежка област, Ростовска област. Искаме да бъдем Запорожка област в Руската федерация. Затова аз, като глава на военно-гражданската администрация, взех решение за провеждане на референдум, който ще се състои в началото на есента."
Уверявайки, че референдумът ще бъде проведен по най-демократичен начин, Балицки демонстрира докъде се простират познанията му по най-нова балканска история: "Ние не сме европейското Косово, което присъединиха посредством парламента, без да попитат хората, без да попитат в бивша Югославия как искат да живеят. Ние ще проведем честен референдум и хората ще си кажат".
Най-малко 48 души бяха убити в неделя при бомбардировка в Часов Яр, Донецка област, но случилото се във Виница само потвърди печалния факт, че не може да се чувстваш в безопасност дори на стотици километри от фронта, дори ако според военните експерти на главното бойно поле в Донбас е налице "оперативна пауза". Артилерийският обстрел по Харков, Николаев и други градове така и не секна. В деня на атаката по Виница Зеленски призова за учредяване на "специален трибунал" за военните престъпления в Украйна.
05:43 | 14.09.22 г.