По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
Войната в Украйна
Шестата седмица от началото на руското нахлуване в Украйна бе маркирана от данни за предполагаеми военни престъпления, извършени от руските сили. Като най-красноречив аргумент бяха посочени откритите в град Буча мъртви тела, някои от тях с вързани ръце и крака, и простреляни в гръб. Киев обвини Москва в геноцид, но Русия отрече роля в масови убийства на цивилни и определи информациите за това като "инсценирана провокация", дело на Украйна и западни страни.
Европейският съюз и Съединените щати обаче дадоха да се разбере, че смятат Русия за отговорна. Западът обяви и нови икономически санкции срещу Москва. Нейната офанзива в Украйна обаче продължава, а като главна мишена все повече се очертава източната част на страната.
А след атаката срещу жп гарата в Краматорск руските пропагандни канали първоначално написаха, че руските военни са атакували „група бойци на украинската армия“. Но когато се появиха снимки на загиналите цивилни, те започнаха да пишат, че уж Украйна е ударила станцията, а след това изтриха изцяло предишните си публикации. Скрийншоти от редица руски канали на Telegram и „военни кореспонденти“ показват постове от кореспондента на "Комсомолская правда" Дмитрий Стешин и "първият заместник-министър на информацията" на Донецката народна република (ДНР) Даниил Безсонов за това, че руснаците са атакували украински военни на гарата. „Преди 10 минути те пристигнаха на жп гарата в Краматорск. Атакуват група бойци от въоръжените сили на Украйна", се казва в един от тези постове. По-късно авторите на пропагандните канали коригираха или изтриха съобщенията си и започнаха да настояват, че ракетната система "Точка-У", която удари Краматорск, е била използвана само от Украйна. Което също се оказа невярно.
Тези събития се случиха, докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да предложи на украинския президент Володимир Зеленски по-бърз старт на кандидатурата на Украйна да стане член на Европейския съюз, предава Ройтерс. След като връчи на Зеленски въпросник, който ще бъде отправна точка за решението на ЕС за членство на Украйна, Фон дер Лайен заяви: „За формирането на това мнение няма да са необходими години, както обикновено, а мисля, че ще става въпрос за седмици“. Седмицата бе маркирана и от други посещения на висшестоящи европейски политици в Киев. Украинският президент Володимир Зеленски проведе среща с британския си премиер Борис Джонсън в Киев в събота. Джонсън каза днес на украинския президент Володимир Зеленски по време на среща в Киев, че Великобритания ще предостави на Украйна 120 бронирани машини и нови противокорабни ракети. По-рано Зеленски проведе среща и с австрийския канцлер Карл Нехамер.
А иначе седмицата бе белязана и от прогноза, че конфликтът в Украйна ще бъде продължителен. Направи я най-висшият американски военен - председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Марк Мили. В подобен дух се изказа и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според когото няма признаци войната в Украйна да свърши скоро.
САЩ налагат нови санкции срещу кръга от приближени на руския президент Путин, включително срещу дъщерите му. В списъка също така присъстват семейството на външния министър Сергей Лавров и водещи банки. Мерките са заради убийствата в Буча, които бяха потвърдени след изтеглянето на руските войски от северното предградие на Киев. ЕС забранява вноса на въглища от Русия, а Обединеното кралство обяви допълнителни санкции срещу осем олигарси и руски банки, включително Сбербанк и Московска кредитна банка.
НАТО работи по планове за постоянно военно присъствие по границата си в опит да се бори с бъдеща руска агресия. Това съобщава в британският в. "Дейли телеграф" като цитира ексклузивно интервю на генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг. "НАТО е в разгара на много фундаментална трансформация", която ще отразява "дългосрочните последици" от действията на руския президент Владимир Путин, казва Столтенберг в интервю за изданието. Според Столтенберг днес "сме свидетели на нова реалност, нова норма за европейската сигурност". Това е и причината алиансът да поиска от военните си командири варианти за пренастройване или дългосрочно приспособяване на НАТО, по думите на Столтенберг.
България
Нов остър сблъсък се появи в управляващата коалиция заради кандидатурите за управител на Българската народна банка. Кандидатът на „Има такъв народ“ за гуверньор на Централната банка Любомир Каримански каза в парламента, че е получил заплаха. „Демократична България“ и БСП предложиха двете номинации - тази на Каримански и на Андрей Гюров от "Продължаваме промяната", да бъдат оттеглени. В неделя обаче лидерът на ИТН Станислав Трифонов заяви в социалните мрежи, че няма да оттегли Каримански и ще спази закона, според който кандидатурите ще се гласуват в НС.
Също в неделя кандидатът на "Продължаваме промяната" за управител на БНБ Андрей Гюров се оттегли от надпреварата за поста заради силното напрежение, което наличието на две кандидатури - неговата и предложения от ИТН Любомир Каримански, предизвика в коалицията. В същото време обаче ПП няма да подкрепят Каримански заради притесненията, свързани с неговата биография, заяви премиерът Кирил Петков.
Това се случи малко преди старта на свикания за неделя надвечер лидерски съвет на партиите в коалицията, на който трябва да бъде обсъден и горещият въпрос с подкрепата за един от кандидатите за нов гуверньор, редмо с някои други проблемни точки между партньорите - като позицията за членството на Северна Македония в ЕС и плащнията на пътната агенция на строителните компании за поддръжката на пътища.
Държавата разработва пакет от спешни антикризисни мерки заради очакваната висока инфлация. Всички 2,5 мн. пенсионери ще получат бонус от 70 лева за Великден, а изплащането започва през тази седмица.
Европейската комисия даде зелена светлина на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Председателят на комисията Урсула фон дер Лайен връчи на церемония в София в присъствието на премиера Кирил Петков оценката на плана. Тя изрази увереност, че страната ни ще проведе нужните реформи. Фон дер Лайен говори за бежанците от Украйна и изрази благодарност към България за помощта към тях, като обърна внимание и на отношенията ни със Северна Македония.
Изказването ѝ предизвика лек трус в коалицията, а по повод обвинение на „Има такъв народ“, че министър-председателят се опитва да заобиколи коалиционното споразумение и да отхвърли ветото на България за започване на преговори със Скопие, Петков увери, че коалиционното споразумение се спазва и ако има предложение, то ще се гласува в Народното събрание.
България ще изпрати в Украйна каски и бронежилетки за защита на цивилното население, реши правителството, а в София се проведе мирно шествие в подкрепа на Украйна под наслов „Не сме неутрални“. Полицията задържа за няколко часа лидерите на сдружение „Ние идваме“ Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, които заляха с червена боя табелата на руското посолство в София. Пореден антивоенен протест се проведе в Бургас. В събота вечерта протестиращи отново разляха червена боя пред руското посолство в София и поставиха детски играчки и обувки като символ на страдащите и загинали деца в Украйна.
България не успя да набере 500 млн. лв. дълг заради слаб интерес и поискана висока доходност. На аукциона за 10.5-годишни ДЦК в понеделник заявеният интерес беше за едва 452 млн. лв., което се случва за пръв път от много години насам. Средната цена на подадените поръчки е била 91.41 на 100 номинал, което означава доходност 2.43%. В резултат от финансовото ведомство са решили да отхвърлят всички поръчки. Държавата насрочи нов търг на 11 април. Той отново е за 500 млн. лв., но за дългови книжа с по-къс матуритет, където доходността също се покачва. На проведения на 14 март аукцион за 3.5-годишни ДЦК например постигнатата доходност беше 0.55%.
Държавата по план трябва да набере над 7 млрд. нов дълг, като аукционът в понеделник е сигнал, че това може и да е все по-трудно от вътрешния пазар. Още повече че той никога не е поемал толкова голям обем ДЦК в една година. Към края на февруари общият държавен дълг е 32.5 млрд. лв. като в края на март нивото му трябва да е паднало, тъй като падежира емисия по външния дълг за 1.25 млрд. евро.
Правителството понижи прогнозата си за ръста на БВП до 2,6% през тази година. В пролетната макропрогноза на Министерството на финансите са ревизирани нагоре и очакванията за инфлация до 10,4% средно за годината. За сравнение, предходната прогноза залагаше на 4,8% ръст на БВП през тази година и 5,6% средногодишна инфлация.
От големите инфраструктурни проекти до 2026 г. ще е готова само магистралата до Сърбия. Повечето големи проекти - жп връзката София - Бургас, магистрала "Хемус", магистрала "Струма", "Черно море", пътят Русе - Велико Търново, както и изграждането на тунелите под Шипка и Петрохан, трябва да свършат поне до 2030 година. Това твърди регионалното министерство в нова интерактивна карта, която съдържа в себе си информация за напредъка по повечето големи инфраструктурни проекти.
ЕС и еврозоната
Симпатизиращият на Русия унгарски премиер Виктор Орбан остава на поста за четвърти мандат. На предсрочните избори неговата партия ФИДЕС спечели за пореден път мнозинство от над две трети от депутатите. Загубилият кандидат за премиер от коалиция "Обединени за Унгария" Петер Марки-Зай призна поражението, но заяви, че изборите не са били нито демократични, нито свободни.
Известният с топлото си отношение към Путин президент на Сърбия Александър Вучич също остава на поста си. Той спечели втори петгодишен мандат още на първия тур. Вучич даде се разбере, че ще продължи да балансира между Запада и Русия, като запази близките отношения на Белград с Москва.
Развиващи се пазари
Инфлацията в Турция през март продължава да нараства и на годишна база е достигнала нов рекорд от 20 години - 61.5%, показват данни на статистическия институт. Според тях потребителските цени на месечна база са се повишили с 5.46% при очаквания за 5.7%. През март производствените цени са нараснали с 9.19% на месечна база, достигайки годишен ръст 114.97%.
Глобална икономика
ООН предупреди, че човечеството има по-малко от три години, за да ограничи глобалното затопляне поне до два градуса. За тази цел обемът на въглеродните емисии емисиите трябва да падне рязко до 2025 година, а до 2050 та светът да се откаже от въглищата. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обвини правителства и бизнессреди в лъжа, че полагат усилия за овладяване на промените в климата.
07:28 | 14.09.22 г.