Депозитите на българите: ръст при големите, спад при малките

Над 1/12 от новата година вече мина, като засега тя носи това, с което си тръгна последната година - продължаваща пандемична обстановка, затегнати ограничителни мерки в редица страни, в т.ч. и в България, и устойчиво ускоряващата се инфлация, която отново поглъща доходите и спестяванията на домакинствата.  

Какво показват данните?

Въпреки това последните данни на Българска народна банка (БНБ) показаха, че депозитите у нас са продължили да нарастват и през декември миналата година. Общо спестяванията в банките отново са преминали границата от 100 млрд. лв. през миналия месец, достигайки 101,907 млрд. лв., или 79,3% от БВП. Така годишното увеличение на показателя е било в размер на 9,1 на сто.

Спестяванията само на домакинствата и на нетърговските организации, които ги обслужват (фондации, спортни клубове, НПО и пр., попадащи под общата категория НТООД - б.а.), са се равнявали на 66,540 млрд. лв. и за година са се увеличили с 9%. За сравнение – годишният ръст през ноември е бил в размер на 9,7%.

Резултатът през декември очерта една картина на продължаващо увеличение на депозитите на домакинствата. Статистика на БНБ сочи, че показателят е продължил да нараства през цялата 2021 г. Това е отражение не само на желанието за спестяване в условията на криза, но и отражение на финансовата култура на българина, който традиционно спестява (макар и спорно доколко успешно).

Какви са причините? Заделянето на средства е нормалната реакция към сегашната икономическа обстановка на висока инфлация, която няма изглед да се забави скоро, и на несигурност, предизвикана от пандемията. Зад тази тенденция стоят няколко причини, които могат да ни покажат какво да очакваме през настоящата година.

„Винаги, когато хората се чувстват застрашени за своите доходи в бъдеще, те предпочитат да свият разходите и да увеличат спестяванията си, за да са подготвени“, заяви пред Investor.bg кредитният консултант Тихомир Тошев, като обясни, че желанието за спестяване може и да е отражение на страха от пандемията. По-точно страхът се изразява в нежеланието потребителят да е сред голяма група от хора или да докосва банкноти и други физически пари. „Затова въпреки банковите такси за по-големи суми и нулевите лихви по депозити българите продължават да спестяват, но малките депозити намаляват, докато големите се увеличават“, каза още Тошев.

Подобно мнение изказва и икономистът и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов. „Каквото и да кажем за увеличението на депозитите, то е гадаене – първо е въпрос на култура. Ако погледнем и кои депозити са се увеличили, аз не бих казал, че са нараснали - по-скоро само големите [се увеличават], а малките намаляват заради инфлацията и поскъпналия живот“, обясни Дацов.

Директорът „Частно банкиране“ в Тексим банк Васил Вълков обаче дава и други причини за номиналния ръст на депозитите. „Логичното обяснение е резултат от няколко фактически обстоятелства - първото е продължаващата усложнена пандемична обстановка и липсата на очакване за край на тази ситуация и връщане към предишните представи за нормалност. Обстановката създава ограничения за потреблението, които се изразяват в ограничения за движение“, обясни Вълков. Той посочи инфлацията като една от причините за нарасналите спестявания.

„Всички тези фактори създават тревожност в домакинствата и нежелание за потребление. Но увеличаването на тези спестявания не означава автоматично, че сме забогатели или че производителността и ефективността на нашия труд е по-добра. Спестяванията се увеличават номинално, а това не означава задължително реално увеличение“, обясни експертът.

Икономистът Румен Гълъбинов намира и още едно обяснение – глобалното увеличение на паричната маса, което се наблюдава и у нас. „Като цяло през последните година и половина имаше увеличено парично предлагане и снабдяване на глобалната парична система с повече пари, включително и в България, колкото и тук да сме били по-скромни в това отношение“, каза пред Investor.bg експертът.

Разбира се, един фактор, който не трябва да се пренебрегва, е и липсата на финансова култура у нас. Тошев обясни, че по-голямата част от българите (80% по думите му) не могат да заделят и им се налага да прибягват до малките си спестявания. Липсата на познания се изразява и в липсата на инвестиции във финансови инструменти на вътрешен и международен пазар.

„То [инвестирането – б.а.] важи за всяка една ситуация и се отнася към основен принцип на диверсификация на богатството и състоянието – този икономически принцип предполага, че съхраняваш финансовото си състояние пропорционално в различни активи – недвижими имоти, пари по сметки, бързи пари, ценности, финансови инструменти и пр.“, изтъкна Вълков. По думите му българите предпочитат да инвестират в активи, които виждат – като златни монети, недвижими имоти. „Малко хора инвестират в нещо, различно от това, което могат да пипнат и да видят“, коментира директорът в Тексим банк, като посочи, че тези възгледи може да се променят, но не знае колко бързо ще стане това.

„Неминуемо това ще се случи, но, от една страна, това изисква склонност към поемане на риск, и от друга – повече познания“, коментира Вълков.