Автор: Проф. д-р Юлия Добрева, преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), директор на направление “Икономика”, VUZF Lab
Краят на годината винаги е момент на равносметка - какво е постигнато и какво предстои? В последните месеци страната ни беше поставена пред три изключителни предизвикателства - избор на ново правителство, висока заболеваемост от COVID-19 при все още нисък процент ваксинация и ускорен темп на инфлацията, който вече далеч надхвърля прогнозите средно за 4,8% към края на годината.
Какво предстои и какви трябва да са основните цели пред икономиката ни през 2022 г.?
Ето три основни приоритета, които би следвало да са пътеводна светлина пред икономиката ни през новата година:
Овладяване на епидемията
На първо място трябва да поставим овладяването на епидемията и увеличаване на ваксинационното покритие. Голяма част от населението все още не е ваксинирано. При средно над 70% нива на ваксинация в Европа, за България този процент е едва 30%. За да се увеличи ваксинацията обаче е необходима активна информационна кампания и организация с цел убеждаване на населението за ползите от ваксините, както и ускоряване и улесняване на процеса.
При развитие и навлизане на новия омикрон вариант на коронавируса икономиката ни рискува да претърпи не едно, а поредица от затваряния, което ще прекъсне отново веригите на доставките и ще задълбочи вече създадената криза. В условията на нарастващи потребителски цени и цени на електроенергията този сценарий е крайно нежелателен и пагубен за държавата.
Трябва да се има предвид, че с навлизането на нови ваксини и лекарства за терапия вирусът няма да е така застрашителен за населението на развитите държави. Проблемът обаче ще остане да застрашава развиващите се държави, а ако България продължи с влошения темп на ваксинация, ще продължи да се причислява към тази изоставаща по резултати група страни. Разбира се, при този сценарий влизането ни в еврозоната ще бъде застрашено и отново отложено, а държавният дълг ще продължава да нараства.
Овладяване на инфлацията
Нарушенията във веригата на доставките и повишеното търсене на енергийни ресурси при ограничено предлагане доведоха до увеличаване на цените. За САЩ инфлацията достигна безпрецедентни нива, които не са наблюдавани от 90-те години на миналия век. Към декември 2021 г. измерената инфлация за американската икономика е 6,8% - най-високото ниво от 1982 г. насам.
Въпреки че централните банки дълго време твърдяха, че събитията са временни и пазарът постепенно ще се адаптира, което ще доведе и до отслабване на инфлацията, сигналите в последния месец показват, че това вероятно няма да се случи до края на 2022 г. Инфлацията ще намалява, но с по-бавен темп от очаквания, като същевременно се очаква и централните банки да увеличат лихвите.
Наред с тези прогнози вече е налице и увеличаване на работните заплати в редица сектори, като напълно възможно е при ускоряваща се инфлация да се увеличи и безработицата - т.е. да се стигне до стагфлация в определени държави и региони. Особено застрашена от стагфлация е Великобритания, където в резултат от Brexit има вече недостиг на работна ръка, както и поради зависимостта й от доставките на природен газ.
За България има два основни пътя, които трябва да се следват, за да ни преведат през лабиринта на влошена икономическа обстановка в следващите години. Това са Зеленият преход и усвояването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост 2021-2027. Навременните и качествени инвестиции в тези две направления ще осигурят необходимите условия за икономически растеж и ще компенсират всички съществуващи и потенциални дисбаланси в икономиката ни. И обратното - всяко забавяне в прилагането им ще има крайно негативно отражение, и то за дълъг период от време.
Намаляване на неравенствата
Проблемът с неравенствата на доходите в България съществува отдавна, но за съжаление, се заобикаля постоянно от началото на прехода. Това неравенство проличава особено силно в периоди на икономически кризи, които са особено силно изразени сред населението с най-ниски доходи. При линия на бедността от 413 лева броят на лицата под нея надхвърля 1,6 млн. души, или близо 25% от населението на страната.
Предвиденото увеличение на минималната работна заплата до 720 лева обаче няма да реши проблема с неравенството. За тази цел е необходима промяна в данъчната политика и преминаване от плосък данък към прогресивно подоходно облагане. Това е единственият механизъм, който има потенциала да осигури баланс в разпределението на доходите, но дълги години беше пренебрегван с твърдението, че така ще се получи отлив на много желаните чуждестранни инвестиции. Истината обаче е, че притокът на инвестиции не зависи толкова от данъците, а от осигурената добра инфраструктура или най-общо казано - от подходящи и благоприятни условия за развитие на бизнеса.
С намаляване на корупцията, каквото е заявеното намерение на новото правителство, можем да очакваме и повишено доверие на чуждестранните инвеститори и съответно да имаме очаквания за нарастване на преките чуждестранни инвестиции.
"Краят на годината не е нито край, нито начало, а безкрайно дръзновение, скрепено от опита и мъдростта ни", твърди американският писател Хол Борланд. Негова е и друга мъдрост, която гласи: "Няма зима, която да трае вечно, и няма пролет, която да е пропуснала реда си." Нека пролетта на 2022 г. бъде по-мъдра и по-оптимистична от зимата на 2021 г.! Ако всички положим усилия, вярвам, че така и ще бъде.
13:11 | 14.09.22 г.