България отчете отрицателното търговско салдо, което миналата година достигна 4,083 млрд. евро (19,5 на сто от прогнозния БВП) при отрицателно салдо от 2,729 млрд. евро (14% от БВП) за 2004 г. В резултат на това дефицитът по текущата сметка е 3,163 млрд. евро, или 14,9% от брутния вътрешен продукт на страната.
Бяха изказани различни мнения по въпроса дали това е заплаха за финансовата стабилност на страната и необходимо ли е да се да се вземат мерки. Нека първо анализираме данните от платежния баланс.
Дефицитът от търговията със стоки през 2005 нарасна с 26,3%, като най-голям скок от 52,4% се наблюдава във вноса на енергийни ресурси до 2,96 млрд. евро. Основно перо тук са горивата, като салдото, формирано от вноса на суров петрол, петролни продукти и природен газ и от износа на петролни продукти, е отрицателно и възлиза на 1,39 млрд. евро (6.6% от БВП), като дефицитът нараства с 511,7 млн. евро спрямо този за 2004 г. (дефицит в размер на 880 млн. евро, 4.5% от БВП).
Вносът на суровини и материали представлява 36% от всички внесени стоки, като надминава 5 млрд. евро. Относителният му дял намалява от 39,6% за 2004 основно поради забавянето на вноса на текстилни материали, което от своя страна се дължи на задържането в износа на български облекла.
Големият обем внос на суровини и материали, както и на енергийни ресурси е нормално за страна като България, бедна на природни ресурси. За развиваща се икономика като нашата този внос ще продължава да нараства.
Вносът на инвестиционни стоки нараства с 31,2% до 4,047 млрд. евро, при 3,085 млрд. евро за 2004 г. В тази група влизат машини, уреди, апарати, транспортни средства, резервни части и оборудване. Относителният дял към целия внос достига 27,6%.
По принцип тези инвестициите допринасят за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика и се отразяват положително в дългосрочен план на търговското салдо. Негативният момент в случая е, че инвестициите в производствени активи са малка част от тези 4 млрд. Основен дял заемат транспортните средства, радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника, канцеларска и електронно изчислителна техника, резервни части и т.н. До голяма степен тези инвестиции са с вътрешна насоченост и няма да допринесат за подобряване на търговското салдо в бъдеще.
При потребителските стоки темпът на ръст е по-слаб спрямо средния и е в размер на 19,2% до 2,258 млрд. евро, като относителният дял намалява до 15,4% от общия внос спрямо 16,3% за 2004 г.
| в млн. евро | 2005 | 2004 | Промяна % |
| 1.Текуща сметка | -3163.0 | -1648.2 | 91.9 |
| Търговски баланс | -4082.5 | -2728.9 | 49.6 |
| -Внос | -13536.7 | -10713.8 | 26.3 |
| -Износ | 9454.2 | 7984.9 | 18.4 |
| Услуги, нето | 532.4 | 723.2 | -26.4 |
| -Транспорт, нето | -401.8 | -263.9 | 52.3 |
| -Пътувания, нето | 1086.0 | 970.7 | 11.9 |
| -Други услуги, нето | -151.8 | 16.5 | |
| Доход, нето | -550.5 | -530.6 | 3.8 |
| Текущи трансфери, нето | 937.6 | 888.2 | 5.6 |
| 2.Капиталова сметка | -1.0 | -0.1 | |
| 3.Финансова сметка | 2697.1 | 2644.9 | 2.0 |
| Преки инвестиции, нето | 1604.0 | 1797.1 | -10.7 |
| Портфейлни инвестиции, нето | -756.9 | -556.9 | 35.9 |
| Други инвестиции, нето | 1850.0 | 1404.7 | 31.7 |
| 4.Грешки и пропуски | 1016.6 | 402.9 | 152.3 |
| Общ баланс | 549.7 | 1399.5 | -60.7 |
Като причина за малкия дял на капиталовите разходи може да се посочи ниското заплащане на труда в страната. Собствениците на предприятия, особено в провинцията, предпочитат да поддържат голям персонал, вместо да инвестират в нови технологии.
Положителните пера в текущата сметка са постъпленията от пътувания, в това число туризъм, които достигат 1,888 млрд. евро, или с 8% повече спрямо 2004 г., както и нетните текущи трансфери на стойност близо 1 млрд. евро. Основен елемент са паричните преводи от българи, живеещи постоянно в чужбина, към техни близки в страната.
По финансовата сметка други инвестиции – пасиви нарастват с 1,727 млрд. евро. Тук влизат: търговските кредити (нето) нарастват със 155.8 млн., банките получават кредити (нето) в размер на 488.8 млн. евро, получените кредити (нето) от нефинансовия сектор възлизат на 672.9 млн., депозитите на нерезиденти в местни банки нарастват с 384.8 млн. евро. Задлъжнялостта на частния сектор достига 8,507 млрд. евро (40.2% от БВП) в края на ноември 2005 г. при 6,09 млрд. евро (31.4% от БВП) в края на 2004 г. Общият дълг на България (частен и държавен) достига 13,8 млрд. евро, с 10,2% повече от 2004 година.
За 2005 г. статията грешки и пропуски е положителна в размер на 1,016 млрд. евро при положителна в размер на 402,9 млн. евро за 2004 г. По сметките, отразяващи приходи от туризъм и преводи от българи в чужбина, събирането на информация е изключително трудно и е невъзможно да се даде реална оценка, откъдето вероятно идва увеличението на салдото грешки и пропуски до над 1 млрд. евро.
Общият платежен баланс за миналата година е положителен в размер на 549,7 млн. евро в сравнение с положителен баланс от 1,4 млрд. евро за 2004 г.
От казанато дотук може да кажем, че дефицитът по търговското салдо се покрива от туризъм, трансфери на българи, работещи в чужбина, чуждестранни инвестиции и кредитиране основно на банковия и частния сектор.
Негативите за България може да подредим в следните групи:
- Липсата на сериозни инвестиции в промишлеността прави българските продукти неконкурентноспособни. Единственият фактор, който прави стоките ни продаваеми, са ниските разходи за труд. Като пример може да се даде текстилната промишленост, която представлява основна част от износа ни на потребителски стоки и е 14,2 на сто от общият износ. Това се постига на цената на лоши, дори опасни, условия на труд и ниско заплащане на служителите.
- Износът на суровини, материали и горива представлява над половината от експорта на България. Това ни нарежда по-близо до страните със слабо развита икономика, изнасящи продукти с по-ниска добавена стойност. Като допълнение може да се каже, че не малка част от ресурсите, използвани в тези производства, се внасят.
- Вносът на инвестиционни стоки предимно е насочен към сектори, обслужващи вътрешния пазар, негенериращи приход на валута в страната. Дори обратното, като пример може да посочим телекомуникационните компании, чиито собственици са чуждестранни субекти. Съответно източването на печалби се отразява в отрицателното салдо на дохода по платежният баланс.
- Външната задлъжнялост на България достигна 13,8 млрд. евро или 65,2% от БВП към 31.11.2005 г. по данни на БНБ в това число 8,5 млрд. евро частен дълг. Кредитирането на бизнеса в България финансира немалка част от търговския дефицит, като тази тенденция представлява опасност в дългосрочен план.
- Трансферите на българи, работещи в чужбина се оценяват на около 1 млрд. евро, което покрива една четвърт от търговския дефицит. Сам по себе си този факт е смущаващ. Притокът на тези средства е непостоянен и вероятно ще намалява в бъдеще.
По тези причини в дългосрочен план дефицитът по търговския баланс може да се окаже фатален за финансовата стабилност на страната. Възможни решения:
- Стимулиране на инвестициите на зелено, особено в производства, които не са развити в България.
- Разработване на национална стратегия за развитие на туризма като основен източник на валута за страната.
- Подобряване на конкурентоспособността на родното производство както в страната, така и в чужбина. За целта са необходими инвестиции в нови технологии за повишаване качеството на продуктите и производителността на труда.
- Развитие на селското стопанство. Износът на този сектор има относителен дял само от 5,3% въпреки средствата, получени по различните програми на ЕС. Разбира се, неизвестно е каква част от тези средства са достигнали до селскостопанските производители през последните пет години.
- Доста се изговори за мерките на БНБ за ограничаване на кредитната експанзия, довела до ръст в потреблението, съответно и до влошаване на дефицита. Тези мерки основно са насочени към гарантиране на финансовата стабилност в страната, а не до подобряване на текущата сметка. Политика на ограничаване на вътрешното потребление би дала ефект в краткосрочен план, но и би се оказала пагубна за развитието на икономиката в бъдеще.
В заключение може да се каже, че управляващите нямат ясна концепция по въпроса, нито съществува дългосрочна стратегия в тази област. Това не бива да ни учудва предвид разпространената практика да се търсят решения на проблемите, когато повече не може да се отлага. В краткосрочен план България може да финансира дефицита по търговското салдо, но докога никой не може да каже.
| Данни за 2005 година (млн. евро) | ВНОС | Отн. | Ръст | ИЗНОС | Отн. | Ръст |
| (CIF) | дял % | 2004 | (FOB) | дял % | 2004 | |
| Потребителски стоки | 2258,8 | 15,4 | 19.2 | 2728,7 | 28,9 | 4.0 |
| Храни, напитки и цигари | 387 | 2,6 | 26.4 | 506,6 | 5,4 | 14.1 |
| Мебели и дом. Обзавеждане | 469,7 | 3,2 | 19.0 | 314,7 | 3,3 | 12.6 |
| Лекарства и козметика | 466 | 3,2 | 9.5 | 166,4 | 1,8 | 8.7 |
| Дрехи и обувки | 137,2 | 0,9 | 13.8 | 1540,1 | 16,3 | -0.6 |
| Автомобили | 480 | 3,3 | 24.6 | |||
| Други | 318,9 | 2,2 | 21.3 | 201.0 | 2,1 | 1.7 |
| Суровини и материали | 5283,6 | 36.0 | 14.8 | 4055,7 | 42,9 | 16.6 |
| Руди | 590,3 | 4.0 | 31.3 | |||
| Чугун, желязо и стомана | 585,1 | 4.0 | 27.6 | 763,2 | 8,1 | -5.2 |
| Цветни метали | 202,5 | 1,4 | 55.4 | 942,7 | 10.0 | 26.3 |
| Текстилни материали | 1343,2 | 9,1 | -1.0 | 308,4 | 3,3 | 5.1 |
| Дървен материал и хартия, картон | 291,6 | 2,0 | 17.5 | 231,5 | 2,4 | 1.1 |
| Химически продукти | 277,3 | 1,9 | 8.1 | 280,4 | 3.0 | 10.1 |
| Пластмаси, каучук | 696,3 | 4,7 | 26.0 | 250,4 | 2,6 | 26.1 |
| Суровини за производство на храни | 222,3 | 1,5 | -7.7 | 408,6 | 4,3 | 47.0 |
| Кожи | 96,3 | 0,7 | 5.9 | |||
| Тютюн | 15,1 | 0,1 | -51.6 | 79,1 | 0,8 | -14.2 |
| Други | 963,5 | 6,6 | 22.5 | 791,2 | 8,3 | 38.1 |
| Инвестиционни стоки | 4046,6 | 27,6 | 31.2 | 1447,8 | 15,3 | 34.6 |
| Машини, уреди и апарати | 1395,7 | 9,5 | 32.6 | 415,1 | 4,4 | 16.3 |
| Електрически машини | 459,5 | 3,1 | 31.2 | 115,6 | 1,2 | 20.3 |
| Транстортни средства | 1211,9 | 8,3 | 44.8 | 238,5 | 2,5 | 184.5 |
| Резервни части и оборудване | 510,1 | 3,5 | 23.3 | 316,1 | 3,3 | 32.5 |
| Други | 469,4 | 3,2 | 8.7 | 362,5 | 3,8 | 20.9 |
| Енергийни ресурси | 2960,2 | 20,2 | 52.4 | 1221,9 | 12,9 | 51.1 |
| Общо (CIF) | 14682.4 | |||||
| Транстортни разходи | -1145.8 | |||||
| Общо (FOB) | 13 536,7 | 26.30% | 9 454,1 | 18.40% |
14:36 | 31.08.22 г.