Като страна членка на Европейския съюз България има достъп до одобрени на запад ваксини срещу коронавирус и достатъчно дози за населението си. Но заради комбинация от дезинформация, ниско доверие към властите и противоречиви послания под една пета от българите са напълно ваксинирани, пише Wall Street Journal в свой материал.
На фона на малкия брой желаещи да се имунизират и наближаването на крайния срок на някои ваксини правителството дари неотдавна 172 500 дози на кралство Бутан, намиращо се на около 6500 км разстояние. Някои ваксини с изтекъл срок на годност се изхвърлят.
България е ваксинирала напълно значително по-малко от населението си от средното равнище в ЕС от 61% и 54% в САЩ, сочат данни на Our World in Data, проект на Оксфордския университет. Страната се проявява като краен пример за предизвикателството скептичните към ваксините хора да бъдат убедени да се имунизират. Тя също така илюстрира рисковете, ако тези усилия се провалят на фона на разпространението на делта варианта. В момента България е страната с най-много починали и настанени в болницата пациенти с коронавирус, съотнесени към общия брой на населението, показват данните на Our World in Data.
„Тук имаме перфектната буря от недоверие, антиваксъри и фалшиви новини“, казва математикът проф. Николай Витанов от Българската академия на науките, който съветва властите в стратегията им за борба с коронавируса. „Смъртността е много висока, но хората просто не вярват на нищо“, допълва той.
В момента България регистрира над 1500 нови случая на вируса дневно и над 50 починали за един ден. Близо 20 хил. българи са починали от COVID-19 по време на пандемията, но според експерти броят им е занижен, тъй като не всички смъртни случаи са отчетени.
Въпреки това само 39% от българите смятат, че всички трябва да се имунизират срещу коронавируса, най-ниското ниво в блока, показа допитване на Евробарометър от август.
Стимулите не дават резултат. Голяма верига хипермаркети започна неотдавна на раздава ваучери на стойност 20 лв. на хората, които се ваксинират в имунизационните ѝ центрове. Но в един следобед през последните дни единият от центровете беше празен, като само двойка британски туристи питаха дали чужденци могат да получат ваксина. Те не могат.
Други източноевропейски страни също имат нисък дял на ваксинираните срещу коронавирус, като Румъния е ваксинирала напълно под една трета от населението си. Скептицизмът към ваксините, включително към имунизирането на деца, е висок в исторически план в региона, засилен от активно движение против ваксините, от бедността и недоверието. Половината от анкетираните в източноевропейски страни смятаха ваксините за безопасни в допитване на Gallup през 2018 г. спрямо 59% в Западна Европа и 72% в Северна Америка.
В България дълбоко вкорененото недоверие към властите засилва скептицизма към ваксините, казват наблюдатели. Само 33% от българите имат доверие на държавната администрация спрямо средно 52% в ЕС, показа допитване на Евробарометър от юли.
Това има своите исторически корени. Много българи твърдят, че са свикнали да бъдат лъгани и подвеждани от властите по време на десетилетното комунистическо управление през миналия век. Някои дават за пример ядрената катастрофа в Чернобил през април 1986 г., когато българското правителство дни наред не даваше никаква информация и разреши парадите за 1 май, въпреки че радиоактивните облаци вече бяха достигнали до страната.
Ваксинационната кампания в България е спъвана и от политическата криза, заради която страната е напът да проведе парламентарни избори през ноември – третите тази година.
Българското министерство на здравеопазването признава бавния темп на ваксинирането срещу коронавирус, отдавайки го на грешки при разпространението на ваксините на предишното правителство. То, от своя страна, обвинява настоящите ръководители, че управляват лошо процеса.
Ниският процент на ваксинираните може да нанесе удар на крехката, зависима от туризма икономика на България, която е най-бедната страна членка на ЕС, казват официални представители. България е отворена за туристи от повечето страни, ако имат ваксинационен сертификат или отрицателен тест.
„Ако продължим да се държим като идиотите на Европа, ще навредим на икономиката и туризма си. Никой няма да иска да идва в България, ако делът на ваксинираните остане под 20%. Хората просто ще изберат безопасни места, а ние няма да сме такова“, заяви главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев пред държавната телевизия миналата сряда.
Сред наличните ваксини в България са тази на Pfizer и BioNTech, Moderna и Johnson & Johnson, както и най-широко използваната ваксина в света, разработена от AstraZeneca.
Здравното министерство обяви, че създава ваксинационни центрове в молове, на плажове и в паркове и започна информационна кампания. „България има достатъчно ваксини и всеки може да се имунизира, ако иска“, съобщи то.
Галя Сталева не иска да се ваксинира. В един следобеден ден в крайбрежния град Бургас 40-годишната Сталева продава близалки с всички цветове на дъгата в магазинчето си и изброява един куп причини да не иска да се имунизира, включително, че не вярва в безопасността и ефективността на ваксините. „Не вярвам на нищо, което ми казват“, отбелязва тя.
Според нея правителствата са се обединили с фармацевтичните компании за постигане на печалба. „Всичко е бизнес – те произвеждат ваксините, а сега трябва да ги продават“, казва бизнес дамата.
От началото на пандемията в България фалшиви твърдения се разпространяват бързо в социалните мрежи и някои информационни сайтове. В същото време утвърдените медии посвещават значителна част от ефирното си време на скептиците към ваксините, включително лекари, разпространяващи дискредитиращи теории и насърчаващи лечение с билки, казват медийни експерти и държавни представители.
„Фалшивите новини са навсякъде и медиите отделят много време на мнения без никаква научна обосновка“, казва д-р Александър Симидчиев, депутат и пулмолог, който лекувал пациенти с COVID-19 по време на пандемията. „Това направи обществото силно поляризирано“ относно ваксините, добавя той.
Някои представители на здравните власти в България призовават за задължителни ваксини за сектори като здравеопазването и образованието, въпреки че такова решение не е взето. Само около 30% от учителите и 2% от учениците са били ваксинирани преди началото на учебната година миналата седмица.
26-годишната Мария Марова, която работи в телекомен оператор, казва, че ще излезе на улицата, за да протестира, ако ваксинирането стане задължително. Тя допълва, че няма да се имунизира, защото смята, че ваксините са били създадени твърде бързо.
„Не искам да рискувам живота си с нещо недоказано“, отбелязва тя и допълва, че според нея повечето хора неизбежно ще се заразят с COVID-19.
Друга причина българите да са скептични към ваксините е, че след рухването на комунизма в България през 1989 г. страната е преследвана от повсеместна корупция, включително в здравния сектор. Затова едва малко над 50% от българите имат доверие на медицинските служители спрямо 80% в ЕС, сочат данните на Евробарометър.
Някои експерти казват, че задаващата се нова вълна на случаи на COVID-19 може да убеди някои скептици.
„Просто трябва да следим как се развива този естествен социален експеримент и дали страхът ще доведе до вълна от ваксинации“, казва Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София.
12:35 | 14.09.22 г.