По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Президентски и парламентарни избори в един ден ще се проведат през ноември в България. Лидерът на БСП Корнелия Нинова върна на президента Румен Радев неизпълнен третия мандат във вторник. В сряда след среща с членове на ЦИК президентът заяви, че от чутото може да се направи извод, че избори две в едно са възможни в един нормален ритъм и при условие, че срещнат необходимата логистична и финансова подкрепа. През миналата седмица парламентът насрочи президентските избори за 14 ноември, а в събота държавният глава заяви, че тогава ще са и парламентарните избори, за да се спестят както средства, така и време на избирателите.
Оплетени в юридически и финансови спорове народните представители гласуваха актуализацията на бюджета на няколко поредни среднощни заседания, в които не липсваха остри реплики и обиди. В крайна сметка бе решено от 25 декември да се индексират всички пенсии, като най-ниската ще стане 370 лева. А междувременно от 1 октомври пенсионерите ще получават 120 лева добавка към пенсиите за три месеца.
Финансовите разчети по време на гласуването на актуализацията бяха често преплитани с чисто политически послания, а в дума на седмицата се превърна „сватба“, след като взаимно политическите сили се обвиняваха в политически годежи и "шавливост".
Средствата за лечение на заразените от COVID-19, за заплащане на ваксини и на медиците на първа линия също станаха част от политическия дебат през миналата седмица. Малко преди второто четене в зала проектът за актуализация на бюджета на здравната каса със 105 млн. лв. имаше три одобрени варианта, които взаимно се изключваха. ГЕРБ пък отсъстваха от последното заседание на бюджетната комисия, на което беше одобрен финалният вариант за парите на здравната каса.В крайна сметка без повече дебати депутатите одобриха редуцираната актуализация на бюджета на НЗОК, към който се насочват допълнителни 105 млн. лв., а неразчетените предложения за допълнителни разходи отпаднаха.
Парламентът одобри приходи и трансфери по актуализирания бюджет на НЗОК от 5,446 млрд. лева и също толкова разходи. В Закона за бюджета на НЗОК досега беше записано, че приходите и трансферите са в размер на 5,341 млрд. лева.
В 46-ото Народно събрание освен бюджетните страсти внимание привлече и главният прокурор Иван Гешев, който определи като „тричане“ и „обезкостяване“ решението на правната комисия за закриване на спецпрокуратурата и за преместване на бюрото за защита на свидетели. През уикенда председателят на НС ИВа Митева обяви, че няма да има извънредно заседание в понеделник, поискано от „Демократична България“. „Не съм насрочила извънредно заседание за понеделник, защото предложението постъпи в деловодството късно през нощта петък срещу събота“, каза тя пред bTV. И обясни, че не може да насрочи такова заседание в понеделник, защото това ще бъде в нарушение на правилника. Според него доклад не може да се обсъжда, ако не са изминали 72 часа от неговото раздаване на депутатите. Митева смята, че този доклад спокойно може да се разгледа в сряда, 15 септември Тя призова президента Румен Радев да не разпуска Народното събрание преди сряда, за да може да се състои това последно заседание на парламента.
Горещо бе не само в парламентарната зала, но и пред нея, след като ресторантьорите, а след това и пътностроителните фирми протестираха срещу действията на служебния кабинет. Шефката на „Автомагистрали“ се разплака в Народното събрание, а собствениците на заведения обявиха, че няма да спазват новите мерки срещу Covid-19. Представители на туристическия бранш и културни дейци блокираха в сряда центъра на София. Недоволните се обявиха срещу мерките, но и срещу скъпия ток. Здравният министър Стойчо Кацаров предупреди, че ако мерките не се спазват, цената накрая ще я платят родителите на младите българи, при които смъртността от вируса остава най-висока.
Сякаш в подкрепа на предупреждението пандемията и тази седмица отне много животи, включително и на бебе на 14 дни. Междувременно правителството емитира 5-годишни ДЦК за 200 млн. лв. при засилен интерес, който видимо не се влияе от политическата криза. Подадените поръчки надвишиха над два пъти предложеното количество - почти 424 млн. лв. Постигнатата доходност отново е отрицателна – 0,15%, и е близо до тази на аукциона през февруари - минус 0,17%. През март, когато беше последният аукцион, доходността беше минус 0,1%.
ЕС и Еврозоната
Полицията и прокуратурата претърсиха офисите на Федералното министерство на финансите и Федералното министерство на правосъдието в Германия. Предисторията е разследването на прокуратурата в Оснабрюк срещу отговорните за звеното за финансово разузнаване (ЗФР), разположено в митницата. То събира и анализира доклади за подозрителна дейност в съответствие със Закона за пране на пари. Прокуратурата разследва подозрение за измамни действия от страна на ЗФР. Смята се, че нейните служители не са предавали информация от банките за пране на пари в размер на милиони евро на полицията и съдебната система. Изследва се и защо броят на съобщенията за подозрителни трансакции е намалял рязко, след като ЗФР пое контрола върху прането на пари през 2017 г.
Газопроводът „Северен поток 2" е към завършване. Според експлоатиращата компания последната тръба е заварена със закъснение от година и половина и сега ще бъде спусната до морското дъно в германски води. След това само участъкът, идващ от германското крайбрежие, трябваше да бъде свързан към частта в датските води и да се извършат окончателни изпитания. Според операторската компания транспортирането на газта по тръбопровода ще стартира от 1 октомври.
Европейската централна банка реши леко да забави покупките на облигации. През четвъртото тримесечие на 2021 г. се очаква покупките на държавни и корпоративни облигации като част от програмата PEPP да бъде „умерено“ по -ниска от сегашната. Не беше посочена конкретна сума. Управителният съвет също повиши прогнозите си за инфлацията и растежа. Сега се очаква увеличение на цените с 2,2% в еврозоната за 2021 г., по -рано ЕЦБ беше предполагала 1,9%. Централните банкери обаче подчертаха, че продължават да оценяват увеличението на цените като временно явление във връзка с коронавирусната криза. За 2022 г. се прогнозира инфлация от 1,7% вместо досегашните 1,5%. Прогнозата за растеж за тази година бе увеличена от 4,6% на 5,0%.
На среща на финансовите министри на ЕС избухна нов спор относно реформата на правилата на ЕС за дълга. Френското правителство обяви, че някои от целите за дефицит са „остарели“. Испания също се изказва в подобна посока. От друга страна, група държави около Австрия, Нидерландия и Швеция искат да предотвратят облекчаване на фискалните правила. Правилата са на пауза от миналата година и няма да бъдат въведени отново най-рано до 2023 г.
Междувременно финансовите министри на ЕС одобриха плановете на ирландското и чешкото правителство за използване на парите от фонда за възстановяване на ЕС. Вече са одобрени общо 18 национални плана. Седем други планове все още се разглеждат от ЕК, само България и Нидерландия все още не са внесли никакви предложения. Сред плановете, които все още не са одобрени, са тези на Полша и Унгария. ЕК е в конфликт с правителствата на двете страни заради нарушения на върховенството на закона.
Европейската комисия публикува своя стандарт за емитиране на зелени облигации. В него тя одобри обем на разходите до 250 милиарда евро. Това би било почти една трета от общия обем на фонда за коронакризата и би направило ЕС най-големият емитент на зелени облигации. Първата емисия трябва да се появи през октомври.
Британското правителство възнамерява едностранно да отложи прилагането на правилата за Brexit за търговия между Северна Ирландия и Великобритания. Договореният с ЕС срок изтича в края на септември. Посочената причина е, че това трябва да създаде пространство за текущи технически дискусии с ЕС. Европейската комисия обяви, че това е международно споразумение, към което всички страни са правно обвързани. Засега обаче ЕК не възнамерява да предприема допълнителни правни стъпки. Освен това засега не се предвижда да се продължават процедурите за нарушение, които вече са в ход. Комисията продължава да се противопоставя на предоговарянето на споразумението, поискано от британското правителство.
САЩ
Американският президент Джо Байдън обяви пакет от мерки, с които да накара повече американци да се ваксинират. Освен всичко друго служителите на компании с повече от 100 служители трябва да се тестват веднъж седмично, ако не са ваксинирани. Всички служители на федералните органи, както и здравните работници в обществените сфери и частните компании, които изпълняват поръчки от държавни агенции, по принцип трябва да бъдат задължени да се ваксинират. Байдън каза, че в момента едно малцинство пречи на САЩ да излязат от кризата. Различни републиканци вече обявиха, че ще предприемат правни действия срещу плановете.
Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призова за повишаване на тавана на дълга. В противен случай САЩ били заплашени от дефолт през октомври. Увеличението трябва да бъде решено от двете камари на Конгреса, което означава, че демократите в Сената зависят от подкрепата на републиканците. Наскоро, през юли, Министерството на финансите трябваше да спре инвестициите поради блокадата от страна на републиканците.
Развиващи се страни
Централната банка на Русия отново повиши основния си лихвен процент. Той бе увеличен от 6,5 на 6,75%. Това е петото повишение на лихвените проценти за тази година. Целта на централната банка за инфлация е 4%. Съвсем наскоро темпът на увеличение на цените беше 6,7%.
Ел Салвадор стана първата държава в света, която представи криптовалутата биткойн като законно платежно средство. След като цената на биткойна се срина, правителството трябваше значително да увеличи своите притежания на валутата. Имаше и технически трудности при изтеглянето на портфейла „Chivo“. Световната банка и МВФ, които подкрепят Ел Салвадор със спасителни пакети, разкритикуваха този ход. Рейтинговата агенция Moody's понижи кредитоспособността на страната.
07:19 | 10.09.22 г.