От няколко години се забелязва тенденция на спад в овърнайт, срочните и други депозити. Добър пример е именно овърнайт - дори най-високите на пазара в момента предлагат едва малко над 1% лихва. В много банки лихвените проценти обикновено са в диапазона между 0,0% и 0,1%, но отчитайки нововъведените такси по тях, номиналната доходност всъщност става отрицателна.
Паралелно, от няколко години инфлацията демонстрира мускули, като с изключение на 2020 г. (1,7%), надвишава целевата граница от 2%, определена от Европейската централна банка. Това означава, че темпът на увеличение на цените е доста над средния лихвен процент по депозитите - инвестираните по този начин пари губят стойност всеки месец и то не малко. А нека не забравяме, че целта на парите е да можем да ги разменим срещу стоки и услуги – разменна стойност, която пада всяка година.
Но… въпреки ниските лихвени проценти спестяването и инвестирането все още имат смисъл. Експерти съветват обаче, преди да инвестирате парите си по един или друг начин, да запазите поне равностойността на тримесечна заплата в банковата си сметка като финансов фонд за непредвидени спешни разходи, макар и да губи своята реална стойност. Ако пералнята се счупи или колата трябва да отиде в сервиза, парите в тази сметка ще са ни от полза.
Останалите средства, които не потребявате, все пак можете да пренасочите към инвестиции с по-висок потенциал, а тук вече имате на разположение различни възможности за инвестиране. Когато не сте сигурни, най-добрият подход е да потърсите инвестиционен съвет от експерт.
Да погледнем следния пример: представете си, че в началото на годината имате 1000 лева, които обмисляте да вложите в депозит при годишна лихва 0,1% или да ги изхарчите през годината. Очакваната инфлация е 2%. Да видим какво би се случило:
Решавате да ги изхарчите: купувате си стоки и услуги на стойност 1000 лева. Накрая на годината разполагате с 0 лева спестявания.
Решавате да ги вложите: Влагате цялата сума. Накрая на годината имате 1001 лева, а стоките и услугите са поскъпнали с 2%. Изтегляте сумата, за да я похарчите, но се оказва недостатъчна спрямо година по-рано. Защо? Причината е, че тези стоки и услуги вече струват общо 1020 лева – повече, отколкото имате.
В дългосрочен план тези сметки могат да излязат още по-притеснителни. Да се върнем към примера за 1000 лева. Ако инвестирате 1000 лева за период от десет години при лихвен процент от 0.1 процента, ще получите 1 010.05 лева. Тук ефектът на сложната лихва (лихва, върху лихва от предходни периоди) носи допълнително 5 стотинки. При средна инфлация от 2%, обаче, ще ви трябват 1 218.99 лева за да изравните купуваното количество стоки и услуги. Разликата е 208.94 лева на всеки 1 000 лева инвестирани – това е сумата, която не ни достига и то само за 10 години. Очевидно трябва да потърсим решение.
Ако харчите парите си възможно най-бързо ще останете без спестявания, а това не е препоръчително. Тук на помощ идва подход, който е сред най-традиционните в страните, които се намират в среда на ниски лихви от десетилетия – инвестирането.
Една от тези възможности са инвестициите в акции. Индексите продължават да отчитат рекорд след рекорд, независимо от притесненията от ефекта на делта варианта на Covid-19, или вече отчитаната висока инфлация. Всъщност, инфлацията е следствие от повишението в цените – тези по-високи цени означават по-високи потенциални приходи за компаниите и респ. поскъпване на техните акции. Това е един от плюсовете да инвестираме в реалния бизнес като начин да се предпазим от инфлацията в дългосрочен план.
Но при всички положения за хора, които не са професионалисти, които не могат да отделят необходимото време за анализ или не разполагат със знания и опит, подборът на компании от различни сектори на икономиката, в които да инвестират, може да се окаже най-малкото рискован. За щастие съществува решение – взаимните фондове като една готова кошница от финансови активи, които се управляват от професионалисти срещу минимална такса – решение, което набира все по-голяма популярност и в България.
Във взаимни фондове можем да инвестираме най-често чрез еднократна (класически подход) инвестиция, или чрез малки месечни инвестиции. Стартиращите инвеститори могат лесно да опитат от света на инвестициите именно чрез систематичното инвестиране. Такова например е предложението на ОББ „Систематичен инвестиционен план“ или накратко СИП. Това означава, че всеки сам преценява каква сума може да заделя месечно и кога е удобната за него дата за инвестиране. Чрез СИП неусетно се спестява чрез малки суми, без нужда да се пресмятат различни видове схеми и да се губи време в посещения на офиси. По този начин клиентите могат да генерират състояние, което може да използват по всяко време, като същевременно имат възможност да реализират доходност дори и при по-динамични пазари.
Капиталовият пазар също не е изключен от хватката на дигитализацията – и тук все повече навлизат роботизираните процеси за по-ефективно и бързо проследяване на тенденциите на пазарите, анализът и управлението на фондове посредством изкуствен интелект и премахването на дебелите пакети с документи, които трябва да разписваме.
Като част от улесняването на потребителите си ОББ добави СИП и в мобилното си приложение ОББ Мобайл. Така наред със следенето на направената инвестиция изцяло през смартфона си клиентите имат възможност да открият своя нов систематичен инвестиционен план в левове или евро, могат да променят размера на месечната вноска, избраната дата на инвестиране (удържане на избраната сума), сметка, от която се събират вноските – директно през ОББ Мобайл и без необходимост от посещение на клон на банката.
10:09 | 14.09.22 г.