Водещите икономически центрове са магнит за работна сила. Това е следствие от по-добрите работни места, които предлагат по-високо заплащане и по-добрата възможност за реализация. Разпределението на наетите и относителния им дял ясно очертават водещите регионални икономики и най-добре развитите местни пазари на труда, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
По последни данни за 2019 г. броят на наетите по трудово и служебно правоотношение общо в страната надхвърля 2,32 милиона души, като броят им остава относително стабилен спрямо предишната година. Най-голям е броят им в столицата – 768 хиляди души, следвана от Пловдив със 145 хиляди души и Варна със 129 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 17. Общините с под 1000 наети са 76, с под 2000 – 132, или половината от всички. Очаквано предвид голямото им население, всички общини в челните двадесет са областни центрове.
Между 2018 и 2019 г. най-голям ръст на наетите – със 17,4 хиляди души – се наблюдава в столицата, резултат както на много динамичния пазар на труда и голям брой свободни работни места, така и на положителната миграция в пред кризисния период. В рамките на година наетите в Пловдив нарастват с почти 3 хиляди души, а значителен ръст се наблюдава и във Враца (796 души), Димитровград (573 души) и Ботевград (541 души). Повече от половината общини обаче губят наети между 2018 и 2019 г., като най-сериозен е спадът в Раковски (-1769 души), Казанлък (-1569 души) и Бургас (-1505 души).
Относителният дял на наетите е белег за активността и динамичността на местните пазари на труда[1]. Отнесен към населението на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), най-голям е делът на наетите в малки индустриални общини – Челопеч (86%), Сопот (84%), Девня (83%), Раднево (73%), като тези много високи дялове отразяват обстоятелството, че тези общини привличат много работна сила от съседни общини. Челната петица се допълва от туристическия център Несебър (70%), а делът на наетите спрямо населението на столицата е 68%. В 253 общини обаче делът на наетите е под 50% от населението на 15 и повече години.
Последиците от пандемията през 2020 г. обаче най-вероятно водят със себе си и значителни изменения в регионалната карта на наетите. Ръстът на безработицата, на който бяхме свидетели беше концентриран в големите икономически центрове и по-малките общини, където туризмът е водещ икономически отрасъл, и по тази причина можем да очакваме, че общинските данни за наетите през кризисната година ще отразят тази динамика и съответно ще затвърдят лидерството на малките индустриални общини.
[1] Трябва да се има предвид, че делът на наетите по трудово и служебно правоотношение не отговаря на коефициента на заетост, тъй като в броя на наетите се включва и ежедневната трудова миграция, тъй като източникът им са отчетите на фирмите и организациите към статистическия институт.
12:51 | 14.09.22 г.