fallback

Икономиката преди етиката - мрачната стратегия за ваксинация на България

България се фокусира върху защитата на икономиката, вместо да спасява възрастни хора от Covid, но се провали и с това, пише Люба Късова

14:25 | 20.05.21 г. 8

Април завинаги ще остане в паметта ми като месец на болезнена несправедливост: именно тогава си направих първата ваксина срещу Covid-19 във Великобритания, а неваксинираният ми баща почина от вируса в България. Аз съм здрава жена на средна възраст. Баща ми беше уязвим 85-годишен мъж със здравословни проблеми.

Това пише в свой коментар за британския в. Guardian Люба Късова, съосновател на международната консултантска компания AKAS, автор на доклада „Липсващите перспективи на жените в новините за Covid-19“.

Тя посочва, че има няколко писма от британската национална здравна служба NHS за баща й, който е бил поканен да се ваксинира в Лондон. Шест месеца по-рано обаче той е решил да се върне в България.

С тъга и безпокойство се чудя защо България не защити баща ми в напреднала възраст, докато NHS положи всички усилия да го направи. Защо аз, жена на средна възраст, съм защитена, а около 90% от българите над 80 години не са, пише Късова в коментара си.

България е малка страна, която рядко се отразява в световните новини. Смъртните случаи там са една малка дюна в пустинята на животите, изгубени по целия свят. Страната обаче изнесе нагледен предупредителен урок за това защо икономическата, а не етичната, политика на ваксинация е вредна за всяка икономика, подчертава тя.

България е част от регионална гореща точка за коронавируса. Четири от седемте държави с най-висок кумулативен процент на смъртност в света, значително по-висок от този в Индия, са в Западните Балкани. България е една от тях.

Междувременно на 4 май тогавашният здравен министър Костадин Ангелов направи извънредното твърдение, че „третата вълна на Covid-19 премина почти незабелязано в България. Нашите медици се справиха“, припомня тя.

Доказателствата за твърдението му са оскъдни, пише Късова. България изглежда една от малкото страни в ЕС, за които Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията не публикува данни за смъртността от Covid, свързани с възрастта. Това само по себе си е смислена констатация: когато става въпрос за политиката относно Covid, България не прилага никакви възрастови данни.

С много ровене тя казва, че е открила малко известен източник*, който регистрира всяка свързана с Covid смърт в България от април 2020 г. Колегите ѝ са обобщили данните съобразно демографията и се вижда ярък контраст в сравнение с Великобритания. Подходът на България за спасяване на икономиката за сметка на ваксинацията спрямо подхода на Великобритания за спасяване на хората води до коренно различни резултати за хората над 70 години.

Димитрина Петрова е български експерт по равенство в здравеопазването и лидер на гражданското общество. Нейните изследвания показват, че българският план за ваксинация, чиято основна цел е да ограничи разпространението на Covid, а не да спасява животи, е изключително несправедлив спрямо възрастното население. Той има неясни цели, но дава приоритет на икономически активното, по-малко уязвимо по-младо население пред икономически неактивното, по-уязвимо, по-възрастно население.

В България хората над 65 години са включени в четвъртата група на приоритетните списъци за ваксинация, като според Петрова отстъпват на „почти всички останали в обществото“ - здравната работна сила, учителския персонал, всеки, който участва в „основни дейности в обществения живот“.

С голямо закъснение правителството съвсем наскоро обяви, че хората над 60 години ще бъдат приоритетни за ваксинация.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:02 | 11.09.22 г.
fallback