„По нареждане на премиера Бойко Борисов, министърът на икономиката отменя издадените по-рано днес Указания, които бяха във връзка с изпълнение на Заповед…“. Така започва прессъобщение на министерството на икономиката, с което само пет часа след въведените частични облекчения за някои магазини те отново се премахват.
Хронологично сутринта с указания на икономическия министър Лъчезар Борисов се даде право на самостоятелните магазини в моловете и останалите търговски центрове, които имат обособен вход откъм улица или паркинг, да работят, а на хипермаркетите с площ над 300 кв. м, които предлагат нехранителни стоки, да обособят и ограничат площ до 300 кв. м, в която да се допускат клиентите, или да изнесат стоки за продажба на открити площи. Но в късния следобед, след остра реакция от страна на собствениците на заведения, премиерът отмени облекчението.
Новото решение е взето с оглед на равнопоставеност между отделните браншове, както и заради краткия срок на предстоящо действие на взетите противоепидемични мерки със заповедта на министъра на здравеопазването, се уточнява в съобщението на ведомството. Това обаче ни кара да се запитаме защо за тази равнопоставеност и този кратък срок на самите действия не беше помислено по-рано. По време на сутрешния редовен брифинг икономическият министър Лъчезар Борисов поясни, че неговите мерки са издадени „на база на юридически консултации и консултации със заинтересованите страни, работодателски и браншови организации и с цел яснота по отношение на прилагането на мерките". Самата заповед на здравния министър, с която се въведоха тези ограничения, дава възможност ресорните му колеги да издават свои указания. Борисов поясни, че новите указания са съгласувани със здравните власти, което вероятно значи, че новите контрамерки са чисто политически мотивирани.
Два часа по-късно от асоциацията на едни от най-активните критици на ограниченията - собствениците на заведения от Сдружение на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията, публично отправиха ред критики за това, че пандемията се ръководи от популистки, половинчати и предизборни решения и „ни правите на балъци“. А редица коментари в социалните мрежи обвиняваха в лобизъм двете ресторантски организации заради това, че при въвеждането на последните ограничителни мерки бе спазена тяхната препоръка да се затвори всичко.
Сега отново бяха послушани. Остава ни да се запитаме дали това е лобизъм, или популизъм…
Днешните петчасови облекчения за част от магазините са последният засега христоматиен пример за провала на управлението на пандемията, за съжаление не само в България. Отпускане следва блокадите, блокадите следват отпускането, отново и отново, вече повече от година. Разумна концепция за живот с вируса? И до днес няма такава! Вместо това мелничното колело продължава да се върти. И смазва търпението на хората, тяхното здраве, доверието им в политиците, или дори живота им – буквално. Умореният от блокадите народ се колебае между примирението и бунта.
Продължаващите ограничения на свободите биха могли да бъдат избегнати, ако в миналото политиците действаха по-последователно и решително. Това се отнася и за двете дисциплини в рамките на борбата с пандемията - за управление на блокадите и за набавянето на ресурси и тяхното систематично използване.
И докато някои области може да са по-виновни за половинчатите блокади, защото много регионални власти се поддадоха на наглостта да могат да не се уповават на познанията на учените, то правителство е виновно за факта, че България има твърде малко ваксини и че все още сме далеч от ефективната стратегия за самотестване, при която например тестове се провеждат два пъти седмично във всички училища и компании. Също така все още няма работещо приложение за проследяване на контактите. Българската апликация Virusafe се оказа пълен провал.
Списъкът с провалите може да бъде продължен безкрайно. Например защо за една година не се създаде комисия за широкообхватни изследвания, която да предоставя информация за това кои области на социалния живот са двигатели на пандемията и кои не? Можеше да се направи. Но никой не се чувстваше отговорен - както при почти всяка друга тема.
Парадоксално е, че провалът в пандемията се основава на вечния модел на успех на премиера Борисов: постоянните усилия за намиране на баланс и компромис. Опитът по някакъв начин да балансира всичко, да се угоди на всички интереси и техните представители. Поне малко. В борбата срещу Covid-19 обаче тази характерна черта се оказва опустошителна.
Политиката трябваше да се разглежда като спокойна, бавна река, която снабдява страната с всичко необходимо, за да премине през пандемията по най-добрия възможен начин: това отдавна вече не е така. Вместо това в момента политическата класа изглежда като порой, който отмива деликатните културни растения, а понякога и като изгубил посоката фар, който не може да навигира никого.
Накъде трябва да се насочва пътуването всъщност е съвсем ясно: навън, в света, какъвто бе някога, и който може да стане още по-красив едва когато трескавият кошмар отмине. Но компасът липсва. През март 2021 г. България, но и почти цяла Европа, е също толкова безпомощна, колкото през март 2020 г. Докато тогава това беше разбираемо, днес е непростимо.
14:14 | 14.09.22 г.