Привличането на инвеститори е в основата на трансформацията към нискоемисионна енергетика, коментира по време на онлайн дискусия председателят на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски. Няма и дума обаче за такава политика в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година, с хоризонт до 2050 година.
"Как ще строим ВЕИ и заместващи мощности без инвеститори?", коментира той и посочи, че не е възможна реализацията на идеята само с пари от европейските фондове.
Нуждата от заместващи мощности ще дойде след ангажимента на страната да затвори въглищните централи, които са съществен замърсител. Но същевременно няма яснота какво ще стане с въгледобива, посочи Хиновски.
Димитър Куюмджиев от БЕМФ отбеляза, че няма и опит за разнообразяване на дейността на мините - те просто добиват въглища и нищо повече. Същевременно обаче в други части по света се правят различни разработки като например водовъглищно гориво - въглищен прах и вода, което се изгаря в специални котли.
Има и българска разработка за подобен тип гориво, но има и голяма съпротива от топлоцентралите да използват експериментално това гориво.
На фона на заявките за въглеродна неутралност на българската икономика има идея за превръщането на големите централи в Маришкия басейн от въглищни в парогазови, но инвестицията за това е голяма, каза още Куюмджиев. Според него много по-изгодна ще бъде употребата на водовъглищното гориво, а така ще се запази и въгледобивът в страната.
България разполага с около 1,8 млрд. тона запаси от въглища, които могат да задоволят енергийните нужди на страната за срок от около 50 години.
По време на дискусията беше отбелязана и липсата на новите технологии - например в транспорта, за малките модулни реактори или за оползотворяването на битовите отпадъци.Хиновски отчете, че в момента се води много силна конкурентна борба по отношение на реакторите между САЩ и Китай и кой пръв ще представи лицензиран продукт.
Междувременно АЕЦ "Козлодуй" подписа договор за проучване на възможността за изграждане на модулни реактори с американската компания NuScale Power
За експерта е нелогично и предвиденото в Стратегията повишение на потреблението на електроенергия до 2050 година на фона на заявките за повишаването на енергийната ефективност на сградите.
Димитър Куюмджиев посочи някои пропуски в политиките по отношение на отоплението на сградите. Централното отопление правилно е посочено като спестяващо първична енергия, но не се отчитат някои особености, посочи той. Например това е добра система за големите градове, но за малките градове в страната по-добрият вариант е газификация, а подобна политика в плановете на правителството липсва.
Разходите на домакинствата могат да бъдат намалени с поставянето на покривите на колектори за топла вода. Това е особено подходящо за панелните блокове, които имат плоски покриви, уточни още Куюмджиев.
Не се използва напълно и потенциалът на водните ресурси. В плановете на правителството е включен проектът за изграждане на яз. Яденица, който е разширението на ПАВЕЦ Чаира, но например не се развива течението на Горна Арда и р. Дунав. България често предизвиква наводнения в съседните държави заради невъзможността да улови водния ресурс, каза още експертът.
Като цяло в стратегията за устойчиво енергийно развитие липсват ясни критерии за избора на проекти, за които ще се работи, липсва оценка на въздействието от реализацията им, има нелогични решения и липсват политики, категорични са от БЕМФ.