АЕЦ "Белене": Епопеята на един проект за нова ядрена мощност

7. В цифри спирането на проекта "Белене" също означава милиардна нереализирана печалба на американската компания General Electric, която следва да достави машинна зала и турбините на двата реактора. Аналогична е загубата на Framatom , което по никакъв начин не ни представя добре в отношенията ни с ЕС и Франция. 

8. Не съм запознат в детайли с т.нар. "акционерно споразумение" между „АЕЦ Козлодуй - Нови Мощности“ и Westinghaouse, нито за какъв тип реактор е направена Оценката за въздействие върху околната среда на новата площадка (АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" публикува преди време доклада по ОВОС на новата площадка - б.ред). Тези детайли не се споделят с обществото, но те са важни, когато трябва да оценим как и кога въобще можем да построим нов ВВЕР на нова площадка в Козлодуй, колко ще ни струва и каква ще бъде реалната полза.

9. На последно място остава въпросът с "хибридизацията" на проекта, ако той се построи в Козлодуй, защото в Белене поне не го наричат така. Като начало нека да поясним, че  определението "хибрид" за пръв път се появява през 1595 година, идва от латинското hybrida и се е отнасяло за кръстосване на овце. Иначе "хибриден" в индустрията най-често означава съставен от различни по произход и технология елементи. Но тогава всички реактори, построени и строящи се в света са хибридни, тъй като различни компании и държави участват във веригата на доставки.

Основен "играч", който определя кое може и кое не може да е част от "хибридния" реактор е главният проектант, който носи отговорност за ядрената безопасност и ефективността на крайния резултат. В средата на януари General Electric достави първата турбина за ВВЕР реакторите за АЕЦ „Акуую“ в Турция, но кой знае защо никой не нарича проекта хибриден. В крайна сметка не е важно кой и как ще нарича даден проект, само да не ни се смеят, ако сме въвели световен термин за нещо, за което другите не са се сетили. Ако решим да добавим, че реакторът ще бъде "дигитален", нещата ще си дойдат на мястото.

Трудна прогноза за европейското енергийно бъдеще

Вземането на сериозни решения за развитие на ядрена енергетика като най-мощния нисковъглероден източник на енергия са трудни и отговорни. Нещо повече - те са стратегически и дългосрочни и не може да се сменят при всяко ново правителство.

Примерите в Европа са различни. Има сериозни решения и такива, които се менят от година на година, но това струва много пари и такива като нас не бива да го позволяват. Да не говорим за често негативното влияние на брюкселската администрация, което трябва да бъде пречупено единствено през призмата на националния интерес и ползите за хората.

Да се предвижда енергийното бъдеще на Европа е трудно, защото и последните събития с коронавируса и хаотичните действия на отделни държави и организации показаха, че политиката в трудни моменти е на принципа "всяка коза за своя крак". Ако се опитаме да пренесем подобно поведение в енергийната област, то ще се окаже невъзможно да предвидим до какво ще доведе зелената идеология и дали Европа ще строи надежди на слънце и вятър или ще подходи стратегически и ще запази всички надеждни и достъпни нисковъглеродни технологии в разумен баланс с необходимостта да пазим климата на планетата.

Замръзналите ветрогенератори в Тексас и последвалата огромна криза в електроснабдяването плаши. Въглищата и природния газ все още са, а и дълго ще бъдат, гръбнакът на електропроизводството, поне докато не променим изцяло визията си за икономиката и политиката, какво общество искаме и как да го постигнем.

Светът е обхванат от паниката на вирусната опасност, но нищо от това какви последствия ще нанесе изменението на климата не е отменено и едва ли е отложено. Редица учени са на мнение, че пандемията е детска играчка, в сравнение с въздействието на климатичните промени. Задачата, която ще трябва да решава светът е многофакторна и изключително сложна. Необходим е прагматизъм, основан на солидна научна база.

Това трябва да замени догматичното и егоистично партийно политическо мислене. Съвременните европейски и родни политици едва ли ще се променят, а надеждата е да дойдат нови, които да мислят по-разумно.

Проф. Янко Янев e управляващ директор на Института за управление на ядрените знания във Виена, както  изпълнителен директор на Международната академия за ядрена енергия. Анализът е предоставен на Investor.bg, заглавията са на редакцията.