fallback

България ще вложи 620 млн. евро в проекти за съхранение на енергия до 2030 г.

В това десетилетие страната ще изгради 2,6 гигавата нови зелени мощности с фокус върху соларните панели, става ясно от дългоочакваната енергийна стратегия

19:24 | 10.02.21 г. 4
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

България ще инвестира 620 млн. евро в проекти за съхранение на електроенергия, за да осигури гъвкавост и баланс на системата на фона на новите предизвикателства за сектора. Това става ясно от Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 година с хоризонт до 2050 година. Документът, за който се говори от години, беше публикуван за обществено обсъждане на портала за публични консултации.

220 млн. евро ще бъдат насочени към довършване на проекта за ПАВЕЦ "Чаира" - изграждане на яз. "Яденица", който ще увеличи потенциала на съоръжението. 200 млн. евро ще бъдат насочени за батерии за регулиране на честотата с обща мощност от 180 мегавата, а останалите средства ще бъдат инвестирани за комбинирането на нови възобновяеми източници с локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия.

От стратегията става ясно още, че новите мощности от възобновяеми енергийни източници ще бъдат изграждани на пазарен принцип, а развитието на сектора ще бъде съобразен с възможността за максимално интегриране на произведената зелена енергия на електроенергийния пазар и осигуряването на тази енергия на достъпна и възможно най-ниска цена за потребителите.

В периода 2020 -2030 година България ще изгради 2,6 гигавата нови зелени мощности, като фокусът ще е към соларните централи (2,1 гигвата). Нови вятърни мощности ще бъдат 0,25 гигвата, а биомаса 0,22 гигавата. Акцентът ще е използването на възобновяеми източници за топлинна енергия и енергия за охлаждане.

В документа е записано още, че страната ще продължи да разчита на въглищните мощности при спазването на екологичното законодателство, въпреки че се признават икономическите трудности, които ще породят европейските цели за намаляване на въглеродните емисии. Едно от отраженията на политиката на ЕС в тази област е поскъпването на квотите за емисии парникови газове.

Въглищата обаче са енергийният ресурс с най-голям дял от местните енергийни източници и са гарант за енергийната сигурност.

От друга страна страната ни ще получи над 1,1 млрд. евро по Фонда за справедлив преход, който ще компенсира негативите от политиката на ЕС за енергийната трансформация и стремежа за въглеродно неутрална икономика.

По данни на Министерството на енергетиката към 2019 година в България са произведени 44 тераватчаса електроенергия, от които 76,6% от въглища и ядрената централа (ядреното гориво също е признато за местен енергоизточник, макар че е внос от Русия), 15,8% от възобновяеми източници и само 6% от вносни енергоизточници.

През следващите години България ще изгради и два нови 1-гигватови ядрени блока, които ще бъдат въведени в експлоатация след 2030 година. Тези планове поставят под съмнение заявките, че ще бъдат подкрепени и двата съществуващи в момента проекта за нови ядрени мощности - АЕЦ "Белене" и нов блок в АЕЦ "Козлодуй".

В последните месеци активно се работи за варианти за нова мощност в съществуващата ни централа. Проучванията показват техническа възможност за реализиране на закупеното вече оборудване за АЕЦ "Белене" в Козлодуй. Проектът за нова мощност в централата тръгна миналата есен и реално е на доста по-ранен етап от АЕЦ "Белене". Заради пандемията от коронавируса обаче процедурата за втора ядрена централа у нас се бави.

По отношение на изграждането на интегриран и конкурентен електроенергиен пазар в стратегията е записано, че до края на 2025 година ще бъдат премахнати регулираните цени за битовите потребители. Това означава, че всички домакинства ще бъдат на свободния пазар до тази дата. Паралелно ще бъдат разработени и механизми за защита на уязвими потребители.

За развитието на газовия сектор в стратегията са набелязани проекти в различен етап на изпълнение, сред които газовата връзка с Гърция (IGB), която трябва да бъде готова до първата половина на тази година, газовата връзка със Сърбия, терминала за втечнен газ в Александруполис, разширяването на газохранилището в Чирен. Очаква се през това десетилетие инсталираната мощност на кондензационните и комбинираните централи на природен газ да се увеличи със 144 мегавата.

България не може да разчита на местен добив на газ, признават още от енергийното министерство и затова залагат на диверсификацията на източниците и маршрутите на природния газ за постигане на сигурност на доставките.

Авторите на стратегията очакват коментари по публикуваната стратегия до средата на март.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:39 | 14.09.22 г.
fallback