До 30 юни 2021 година България трябва да прекрати дългосрочните договори между Националната електрическа компания (НЕК) и двете т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - КонтурГлобал ТЕЦ Марица Изток 3 и ТЕЦ AES Гълъбово (Марица Изток 1).
Това е заложено в проект на план за реформи на българския енергиен пазар, публикуван за обсъждане от Европейската комисия. Обществените консултации по документа ще бъдат затворени на 11 февруари 2021 г.
Този план не е обсъждан от отговорните национални институции, посочват от Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ) в свое становище по документа. Експертите допълват, че видно проектът е разработен от консултант и липсва ясна институционална ангажираност с предложените мерки. Като цяло енергийният регулатор не фигурира в много от плановете и стратегиите за промяна на енергийния пазар.
Планът е разработен по силата на Регламента за вътрешния пазар на електроенергия, приет през лятото на 2019 г.
"Не е налична информация за процедура, при която този документ да е бил обсъждан, приет и одобрен по подходящ начин от съответните отговорни институции", посочват в позицията си от Института. За експертите усещането е, че "проектът излиза от "нищото", за разлика от плановете на други държави от общността.
Липсва цялостен поглед върху енергийния преход в периода 2020 - 2030 година, опасяват се още от Института.
По повод заявеното прекратяване на договорите с двете централи от ИЕМ препоръчват по-гъвкава дефиниция на крайния срок предвид очакваните сложни търговски преговори с компаниите. Те трябва да бъдат синхронизирани и с изработването на механизма за капацитет, тоест за компенсация на дългосрочните цени на произведената от централите електроенергия. Веднага след това ще отпадне и ролята на НЕК като обществен доставчик на електроенергия.
От ИЕМ отбелязват, че прекратяването на договорите за изкупуване на електроенергията от двете централи и пренасочването им към енергийната борса няма да доведе до съществено намаляване на монопола на Българския енергиен холдинг (БЕХ) на пазара на едро, каквато е всъщност целта на предложението.
Причината е, че през годините в структурата на холдинга няма промяна и той доминира на пазара със своите производители - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и водните централи на НЕК. Затова и препоръката е да бъде направен анализ нужни ли са допълнителни интервенции на пазара, за да няма изкривяване на конкуренцията.
В становището се припомня решение на ЕК от 2015 година, в което е записано, че българският енергиен пазар не е ликвиден и прозрачен и Брюксел отсъжда определени количества електроенергия от компании в структурата на БЕХ да бъдат предлагани ежегодно на енергийната борса. Това задължение обаче изтече през януари 2021 година.
Експертите препоръчват анализ за конкуренцията на енергийния пазар да бъде включен в плана за развитие до 2030 година, защото наличието на доминиращ участник на пазара за търговия на едро на електроенергия обикновено отблъсква инвеститорите.
По отношение на пазара на дребно са предвидени две реформи - либерализация на цените и изготвяне на концепция за уязвимите потребители. Предвижда се пълната либерализация на домакинствата да приключи до 31 декември 2024 година, но не е изготвена пътна карта за това.
До края на 2021 година трябва да бъде изготвена дефиницията за уязвимите потребители и енергийна бедност.
От ИЕМ правят и препоръки за допълване на плана за българския енергиен пазар. Сред тях са например въвеждането на интелигентни измервателни системи, както и мерки за ефективното използване и оптимално развитие на мрежовата инфраструктура в условията отворен пазар.