През изминалата година близо 90% от предприемачите в България виждат влошаване на бизнес климата, 70% отчитат влошаване на икономическите показатели на предприятията, едва 17% одобряват икономическите мерки на правителството в отговор на пандемията, а от тях са се възползвали едва около една трета от фирмите. Над половината от инвеститорите са се отказали от инвестиционните си намерения. Ковид кризата се е отразила сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предходната година. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.
Това са основните изводи от традиционното онлайн допитване до членовете на Българската стопанска камара (БСК), проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2020 г. сред 810 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката. Тази година специален акцент е поставен върху отражението на коронакризата върху бизнеса.
Спрямо предходните изследвания рязко се влошава оценката за бизнес климата, което е провокирано от коронакризата през изтичащата година. 89% от анкетираните виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%. Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, 22% обявяват липса на промяна, а едва 7% са постигнали растеж.
Антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключително ниска оценка – 17% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. В огромното си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки. За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса.
Категорично одобрение среща отказът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.
В резултат от пандемията 56% от анкетираните са били принудени да се откажат от инвестиционните си намерения, както и да пристъпят към оптимизация на разходите, а 36% са прекратили работа за определен период. По отношение на персонала предприетите действия са в няколко направления – 42% от фирмите (основно в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и бранша на туроператорите) са пристъпили към съкращения, 41% са въвели частична или пълна дистанционна работа, а 33% са ползвали възможностите за платен или неплатен отпуск на служителите.
В условията на пандемия бизнесът е потърсил нови начини да се съхрани, включително чрез стартиране или развитие на онлайн продажби (23%), както и трансформация на производството към нови продукти и/или пазари (19%). Инвестиции с цел спазване на противоепидемичните наредби са направили 36% от предприятията. Едва 2% са увеличили екипите си с нови назначения.
От антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса са е възползвала малка част от предприятията. Мярката „60/40“ е с най-голяма популярност - 28% са се възползвали от нея. Следващата предпочитана мярка е безвъзмездната помощ за микро- и малки предприятия в размер от 3 до 10 хил. лв., ползвана от 27% от анкетираните, а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%.
Едва 12% от фирмите в секторите „транспорт“ и „туризъм“ са се възползвали от мярката за запазване на заетостта, изразяваща се в 290 лв./месечно. Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през ББР, а 2-5% обмислят или проучват възможностите. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни. 40% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 35% - от бюрокрация и тежка документация. 11% не са се сблъсквали с пречки при получаването на помощта.
Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина анкетираните да очакват подкрепа в посока запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (56%), както и намаляване или отлагане на държавни (52%) и общински (38%) плащания, вкл. данъци, такси и наеми. Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (35%), за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (27%), както и за модернизация и технологично обновление (26%). Едва 9% от анкетираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа.
Увеличеният брой заразени и/или карантинирани работници води до чувствително натоварване върху останалите служители – така смятат 47% от анкетираните работодатели, а 12% от тях се оплакват, че липсата на работници води до закъснение с изпълнението на възложени поръчки/договори, което в е причина за намалени обороти/приходи (7%). 30% от участниците в анкетата посочват, че отсъстващите работници не са повече от всяка друга година, а 4% декларират, че изобщо нямат карантиниран персонал.
Отчетлив негативизъм има и при оценката на институциите, като относително с най-високо доверие се ползват Президентската институция, регионалните здравни инспекции и Омбудсманът на РБ, но и при тях е налице спад спрямо предходната година. По традиция, негативната класация се оглавяват от Народното събрание (90% недоверие), Министерският съвет (83%) и съдебната власт (76%). Общинската и данъчната администрация са в „златната среда“, но и при тях се отчита спад на доверието спрямо предходната година.
Основни бариери пред бизнеса 2010-2020
Липсата на оборотен капитал (78%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (74%), както и често променящата се нормативна уредба (67%) са най-големите пречки пред бизнеса през настоящата година. Въпреки пандемията проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (65%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните години, когато беше над 70%.
Сивата икономика, нелегалният внос и нелоялната конкуренция представляват проблем пред 45% от бизнеса, а 51% посочват като пречка бавното и неефективно правораздаване. Рязко нараства усещането за корупция - 69% при 42% през 2019 г. Видимо подобрение се отчита по отношение на инфраструктурата, от чието качество се оплакват само 18% от анкетираните.
Интересът към участие в конкурси по обществени поръчки се запазва на нивата от предходните години. Трябва да се отбележи намаляването на некоректните/незаконни практики в тази сфера, най-вече сериозният спад на случаите на забавени разплащания, подмяната на подизпълнители и необективна оценка на офертите.
Състояние на предприятията
Ковид кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предходната година, вкл. обемите на производство намаляват в 66% от компаниите, продажбите/оборотите – за 73% от тях, външните пазари – за 43%, работните места – в 56%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват в 26% от фирмите.
Драстичен спад се отчита и по отношение на инвестициите, вкл. в човешки ресурси (44% по-малко от 2019 г.), нови продукти (-45%) и нови мощности (-50%).
Успоредно с това, нарастват задълженията към финансови институции (30% повече от миналата година), към контрагенти (също 30%), към бюджета (33%) и към персонала (21%). На този фон намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти, както и периодите на просрочие, като в преобладаващата си част те са до 6-7 месеца.
Очаквания за 2021 г.
Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата. 70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., 16% не очакват никаква промяна, а едва 11% са оптимистите. Мнозинството от анкетираните очакват ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.
Над 80% от участниците в анкетата очакват кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2021 г. По-умерен песимизъм има по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 36% от анкетираните.
Умереност и предпазливост са налице при плановете за бизнес развитие през 2021 г. Ръст на производството, нови продукти/услуги и нови пазари планират средно 35-37% от анкетираните, докато миналата година са били 57%.
Инвестициите в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси влизат в плановете средно на 23% от анкетираните, докато през миналата година средният процент е бил 38.
Ръст на трудовите възнаграждения планират 32% от анкетираните, а в миналогодишното изследване така са отговорили 76% от запитаните. По отношение на възнагражденията трябва да се отчита и ефектът от административното увеличение на минималната работна заплата.
Налице е лек ръст през тази година при намеренията за кредити и лизинг (19% при 17% миналата година), както и за изпълнение на европроекти (32% при 27% миналата година).
За последното десетилетие 2020-та е най-наситената с бизнес негативизъм година – и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности е била 2011 г., в която все още се усещаше умората от предишната икономическа криза, отчита анкетата на БСК.
Причините за това са комплексни, като най-голямата е ковид кризата, която се отрази крайно негативно върху бизнес процесите. Налице е невиждан икономически спад и песимизъм, заключават от Камарата.
Реални мерки за подкрепа на фирмената ликвидност липсват или не са достатъчно атрактивни и познати. Ковид кризата е създадла недостиг на оборотни средства у почти 80% от предприятията. Това, в комбинация със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание.
Притиснат до стената, бизнесът тотално изгуби оптимизма си, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи, обобщават в анкетата си от БСК.
19:31 | 10.09.22 г.