Кризата на общественото здраве от последните месеци изведе на преден план редица проблеми на здравната система. Сред тях е и осигуреността с подходящи кадри и равният достъп до здравеопазване. Тъй като тези проблеми обаче далеч не засягат еднакво отделните области на страната, настоящият текст на Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) се спира в по-големи подробности върху достъпа до лекари-специалисти в отделните области на България.
За целите на тазгодишното издание на „Регионални профили: показатели за развитие“, екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2019 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на отделните области е представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност (графика 1) – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.
Графика 1: Индекс на достъпност до лекари-специалисти по области, 2019 г. (по-ниското е по-добро)
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Според приложения подход, достъпът до лекари-специалисти в Плевен е най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително сходна стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа – най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите.
В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа (графика 2) има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 210 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 28, а във цялата видинска област има само един. Обратно, най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от почти 1800 кардиолози над 400 са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни.
Графика 2: Индекс на достъпност до лекари-специалисти според специалността, 2019 г. (по-ниското е по-добро)
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Неравномерният достъп до лекари-специалисти между различните области на страната поставя много конкретен проблем пред дефинирането на здравни политики. Основно предизвикателство, видимо, остава привличането на лекари с „престижни специалности“ извън водещите болници в най-икономически развитите общини, което създава предпоставки (и на практика, нужда) за „здравен туризъм“.