Банките в България: Ръст на депозитите и забавяне на кредитирането

Депозитите в банките ще се увеличават през следващите месеци заради несигурността в макроикономическата среда, причинена от коронавируса, а кредитната активност ще се забавя. Това е един от изводите в бюлетина на Асоциацията на банките в България за второто тримесечие на годината.

В края на юни 2020 г. общата сума на кредитите за неправителствения сектор (нефинансови предприятия и домакинства), отчитани като салда според паричната статистика на БНБ, забавя своя ръст до 4,9% и възлиза на 59,02 млрд. лева спрямо прираст от 7,1% до 58,72 млрд. лева в края на март на 2020 г.

Към края на второто тримесечие на 2020 г. обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада дo 3,825 млрд. лева от 3,969 млрд. лева тримесечие по-рано. Делът на необслужваните кредити средно за банковата система спада до 5,71% от 5,92%, колкото бе в края на март 2020 г., показват данни на БНБ.

Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на юни 2020 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 86,32 млрд. лева, като отбелязват годишен ръст от 8,3% на фона на ниските лихвени проценти. Прирастът на спестяванията е по-бърз в сравнение с отчетените 7,8% на годишна база към края на март 2020 г.

През второто и третото тримесечие на 2020г. БНБ очаква лихвените проценти по депозитите да останат на достигнатите ниски нива, като основни фактори за това ще бъдат високата ликвидност в банковата система и предвижданото по-нататъшно 23 увеличаване на депозитите на резидентите в среда на повишена несигурност. Същевременно БНБ допуска, че лихвените проценти по новоотпуснатите кредити на домакинства и нефинансови предприятия могат да се повишат.

Банките отчитат спад на нетната печалба за периода април-юни 2020 г. от 64% на годишна база и 26% спрямо предходното тримесечие до 219,1 млн. лева, посочва се в анализа. Основният натиск върху резултата идва от забавянето на кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, по-ниските лихви, разходите за обезценки, както и управлението на разходите за дейността и качеството на кредитния портфейл, посочва се в документа.

За първата половина на годината банките в България отчитат 515,2 млн. лева печалба, което е 43,9% спад на годишна база. От Асоциацията коментират, че спадът би бил по-голям, ако не са някои еднократни ефекти при отделни банки, сред които получени дивиденти, валутни  разлики, положителен резултат от отписване на финансови активи и пасиви.

Към края на юни нетният доход от такси и комисиони на банките намалява с 11,1% на годишна база, или 60,7 млн. лева, до 484,2 млн. лева. Спрямо предходното тримесечие спадът достига 15%.

В края на юни приходите от такси и комисиони се понижават с 10,1% на годишна база до 580,9 млн. лева. Разходите за такси и комисиони също падат – с 4,3% до 96,7 млн. лева. Нетният доход от такси и комисиони формира 23% от нетния общ оперативен доход на банковата система, което е под средното ниво за ЕС от 32,9%, по данни на ЕБО за първото тримесечие на 2020 г.

Като цяло оперативните разходи на банковата система в България остават стабилни през второто тримесечие, с минимални изменения. Банките обаче правят повече обезценки спрямо същия период на миналата година, посочва се в анализа на Асоциацията.

Размерът на обезценките нараства до 379 млн. лева от 184 млн. лева година по-рано. Банките правят прогнози за потенциалните си обезценки за бъдещи кредитни загуби вследствие на COVID-19 и начисляват провизии предварително, преди конкретното негативно проявление на обезценките по даден кредит.

Съотношението Разходи/Приходи за банковата система в България към края на второто тримесечие на 2020 г. намалява до 45,08% от 51,3%, колкото беше в края на първото тримесечие на 2020 г. По данни на ЕБО към края на първото тримесечие на 2020 г. съотношението Разходи/Приходи в ЕС нараства до 71,7%.

Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на юни 2020 г. са, съответно, 30,5 млрд. лева и 11,8 млрд. лева, показват данните на БНБ. Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 258% спрямо 261% в края на март 2020 г. За сравнение, по данни на ЕЦБ в края на първото тримесечие на 2020 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм (SSM), възлиза на 146,57%.

В края на първото тримесечие на 2020 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система нараства до 19,44% от 19,04%, колкото бе в края на четвъртото тримесечие на 2019 г. При банките от първа група 1т.е. най-големите на българския пазар) показателят расте до 20,09% от 19,99%, а при втора – до 18,25% от 17,31%.

На системно ниво съотношението на обща капиталова адекватност се повишава до 20,45% от 20,16%. Към края на март 2020 г. за банките от първа група нивото е 20,78%, а за втора – 19,85%, в сравнение с 20,71% и 19,16%, съответно, тримесечие по-рано.

Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ към края на март 2020 г. са 14,43% за CET 1 и 18,11% за общата капиталова адекватност.