Д. Бечев: Най-доброто, което Брюксел може да направи в България, е да не се меси

„ЕС, ела да видиш как харчат парите ти“, пише на един от плакатите, които се виждат на протест в София, където вече повече от седмица демонстранти искат оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор на страната Иван Гешев.

По всяка вероятност Европейската комисия (ЕК) или други страни членки на ЕС не си правят илюзии за това как повечето средства от ЕС се „усвояват“ в страна, която изостава от своите партньори от ЕС в класациите за „чисто“ управление, пише в анализ за онлайн изданието politico.eu Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за славянски, евразийски и източноевропейски изследвания в Университета на Северна Каролина и старши сътрудник в Атлантическия съвет.

Истината е, че едва ли има много шокирани българи от изтеклите записи през юни, в които някой, чийто глас много прилича на гласа на Борисов, заплашва да "изгори" български евродепутат заради скандал, свързан с липсващи еврофондове.

Въпросът как ЕС трябва да реагира на новата вълна от протести, разтърсваща страната - подхранвана от сложен корупционен скандал, осветлил размитите граници между мощните олигарси и държавния апарат за сигурност, няма лесен отговор, посочва Бечев. В последното десетилетие на ХХ век и първото на ХXI век се смяташе, че членството в ЕС е средство за овладяване на корупцията. Привлекателността на членството в ЕС се измерваше и с убеждението, че ще се повиши жизненият стандарт, както и че институциите в Брюксел ще озаптят хищните елити.

В наши дни надделява по-циничният възглед. Членството в ЕС остава популярно, но бюрократичните измами, например т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, които имат за цел да поддържат реформи в областта на правовата държава в България след присъединяването ѝ към ЕС през 2007 г., се оказаха провал, посочва Димитър Бечев в анализа си.

Няколко правителства не направиха нищо, за да реформират съдебната система или всемогъщата служба на главния прокурор, да насърчават прозрачността и отчетността. Обвързването на потенциалното приемане на България в безвизовата Шенгенска зона със спазването на изискванията на нормативната уредба също не променя почти нищо.

Според класацията на Transparency International България е най-отслабената държава в ЕС и е сред най-бедните в блока. Страната падна до 111-то място в световния индекс за свобода на печата през 2020 г.

Урокът, научен от гласовитото малцинство българи, е, че промяната може да се случи само отдолу нагоре. И - седем години след като хората излязоха на улицата, за да протестират срещу назначаването на бизнесмена и депутат Делян Пеевски за ръководител на агенцията по сигурността на страната (ДАНС, б. ред), в България има за какво да си гневен, ако случайно вярваш във върховенството на закона и основните принципи на справедливостта.

Някои, включително българският президент Румен Радев, призоваха ЕС да заеме позиция. Говорителят на Европейската комисия изрази подкрепа за "правото на мирни протести", а американското посолство в София направи изявление, в което подкрепи продемократичните протести. По-нататъшната намеса на Европа обаче може да влоши нещата.

Политическите групировки в Европейския парламент бързат да подкрепят своите. Манфред Вебер, лидерът на мощната Европейска народна партия, към чието семейство принадлежи управляващата партия в България ГЕРБ на Борисов, излезе с изявление в подкрепа на българския лидер. Социалистите и демократите може да се изкушат да застанат на страната на опозиционната Българска социалистическа партия (БСП).

Навлизането във вътрешната политика на България ще омърси общоевропейските партии с недобросъвестната политика на техните местни филиали. Възможно е и да се подведат по твърденията, че протестите са водени от циничен опит да се яхне властта, а не от истински опасения за демократичното управление.

Доброто мнение за ценностите на ЕС и върховенството на закона често означава малко на място като България - до голяма степен защото не е довело до осезаеми промени. Тълпите по улиците на София, Варна и други градове обаче подсказват, че има нещо по-мощно зад това: дълбоко вкоренено чувство за несправедливост и нарастваща нетърпимост към крещящата корупция. И отново битката за душата на Европа се води в краищата на Европа.