Трябва ли да се откажем от лева?

НА ПРАКТИКА ЧАК ДО КРАЯ НА 90-ТЕ ГОДИНИ историята на българските финанси е история за външен дълг и непрекъснато договаряне, разсрочване или рефинансиране на заеми. След "тлъстите години" идва Първата световна война, когато БНБ е принудена да печата пари, обезпечени от т. нар. германски "военни аванси" - по същество капитали, до които банката няма достъп (понеже са блокирани в германски кредитни институции), които са в неконвертируема и бързо обезценяваща се валута. След войната БНБ има към 1 милиард марки вземания, но те са унищожени напълно от хиперинфлацията в Германия.   5

Таблица с валутно-обменните курсове, която дава ясна представа за мащабите на инфлацията след Първата световна война.

В крайна сметка фиксираният курс на лева към марката повлича и него: обезценката му до началото на 20-те години е 27 пъти. Над една трета от предприятията в страната не оцеляват; през 1926 националният доход е все още с една четвърт под този от 1912. Загубата на Добруджа удря по основния експорт - зърното (в следващите години тази роля се пада на тютюна). Тежат и наложените на България репарации - 2.25 милиарда златни франка, изплатими на страните-победителки в течение на 37 години. Това е около около 22% от националното богатство - по-висок дял дори от репарациите, наложени на Германия...

Едва в края на 20-те години българската икономика надига глава, подпомогната от два нови заема - Бежанския (1926) и Стабилизационния (1928), с които страната се освобождава донякъде от диктата на Репарационната комисия и отново получава достъп до капиталовите пазари. Но точно тогава идва Голямата депресия.

СЛЕДВАЩОТО ПРОПАДАНЕ НА ЛЕВА е през Втората световна война и особено през втората й фаза, когато БНБ е принудена да финансира без всякакво обезпечение не само участието на България на страната на съюзниците, но и окупационните съветски войски, разположени на нейна територия. През 1947 новата власт прави парична реформа, в която национализира всички банки, изтегля дотогавашните банкноти и позволява на физическите лица да ги обменят за до 2000 лева от новата емисия. И на практика ликвидира спестяванията на гражданите.

В епохата на социализма за финансови кризи не се говори, разбира се - само че това не означава, че ги няма.

На социалистическите левчета уверено пише, че са обезпечени "със злато и всички активи на банката", но най-добре пазената тайна е, че БНБ вече няма никакво злато. През 1959 то е откарано в Москва под предлог, че софийският трезор не е сигурен при ядрена война. Между 1962 и 1964 СССР разпродава българския златен резерв, за да погаси част от дълга на България към две съветски банки, опериращи в Западна Европа - лондонската Moscow Narodny Bank Limited и парижката BCEN-Eurobank.

Следващата криза с българския дълг е в края на 70-те, и е прекратена с разрешението от Москва страната да препродава нефт на международните пазари. После идва новата ескалация на дълга (най-вече на държавните предприятия) през втората половина на 80-те, довела до фактическия фалит на държавата през 1990 с обявения мораториум върху външния дълг; споразумението за уреждането на дълга от 1993; банковата криза и хиперинфлацията от 1996-1997, когато за шест седмици курсът към долара скочи от 500 към 1 до над 3000 към 1; стабилизационното споразумение с МВФ и, най-накрая, въвеждането на валутния борд в България на 1 юли 1997 година.

КАКТО ВИЖДАТЕ, ПЪРВИТЕ 117 ГОДИНИ от историята на българския лев са постоянен низ от заеми, кризи, предоговаряне на дълг и нови заеми. И почти винаги тези заеми са сключвани спешно, под натиск, без право на особен избор. Както отбелязва Румен Аврамов, зависимостта на българската икономическа политика от кредиторите "променя многократно формите си, но винаги остава определяща за тесните рамки, в които може да се вземат „суверенни" решения".

Но въпреки всичко българският лев е оцелял, което не може да се каже за много други европейски валути с по-големи претенции. Нещо повече: през последните близо 23 години левът се радва на условия, в каквито никога преди не е съществувал за толкова дълъг период. Той е стабилен, подкрепен от паричен съвет, чиито активи в края на април надхвърлиха 54 милиарда лева (рекорден показател), и за пръв път в цялата си история не е обременен от колосален външен дълг. Към декември 2019 държавният дълг в еврозоната спрямо брутния вътрешен продукт бе средно 84.1%. За Гърция той е 177%, за Италия - 135%, за Франция - 98.1%, за Германия - 59.8%, за Чехия - 30.8%. Българският правителствен дълг спрямо БВП е 20.1%. В ЕС единствено Естония е с по-нисък.

НАЙ-ПОСЛЕ ЛЕВЪТ Е ОНОВА, което създателите му отпреди 140 години са мечтаели да бъде: валута, която няма от какво да се срамува и която позволява вземането на "суверенни решения", по думите на Аврамов (но със строгия контрол, налаган от валутния борд). Парадоксално е, че в точно този дълго чакан момент България може да избере да се откаже от лева. Дали в тази ситуация Стефан Стамболов, който ви гледа от 20-левката, би повторил, че желае "да бъдат названията също каквито са във Франция"? Можем само да гадаем, разбира се. Но силно се съмняваме.