НА ПРАКТИКА ЧАК ДО КРАЯ НА 90-ТЕ ГОДИНИ историята на българските финанси е история за външен дълг и непрекъснато договаряне, разсрочване или рефинансиране на заеми. След "тлъстите години" идва Първата световна война, когато БНБ е принудена да печата пари, обезпечени от т. нар. германски "военни аванси" - по същество капитали, до които банката няма достъп (понеже са блокирани в германски кредитни институции), които са в неконвертируема и бързо обезценяваща се валута. След войната БНБ има към 1 милиард марки вземания, но те са унищожени напълно от хиперинфлацията в Германия. 5
Таблица с валутно-обменните курсове, която дава ясна представа за мащабите на инфлацията след Първата световна война.
В крайна сметка фиксираният курс на лева към марката повлича и него: обезценката му до началото на 20-те години е 27 пъти. Над една трета от предприятията в страната не оцеляват; през 1926 националният доход е все още с една четвърт под този от 1912. Загубата на Добруджа удря по основния експорт - зърното (в следващите години тази роля се пада на тютюна). Тежат и наложените на България репарации - 2.25 милиарда златни франка, изплатими на страните-победителки в течение на 37 години. Това е около около 22% от националното богатство - по-висок дял дори от репарациите, наложени на Германия...
Едва в края на 20-те години българската икономика надига глава, подпомогната от два нови заема - Бежанския (1926) и Стабилизационния (1928), с които страната се освобождава донякъде от диктата на Репарационната комисия и отново получава достъп до капиталовите пазари. Но точно тогава идва Голямата депресия.
СЛЕДВАЩОТО ПРОПАДАНЕ НА ЛЕВА е през Втората световна война и особено през втората й фаза, когато БНБ е принудена да финансира без всякакво обезпечение не само участието на България на страната на съюзниците, но и окупационните съветски войски, разположени на нейна територия. През 1947 новата власт прави парична реформа, в която национализира всички банки, изтегля дотогавашните банкноти и позволява на физическите лица да ги обменят за до 2000 лева от новата емисия. И на практика ликвидира спестяванията на гражданите.
В епохата на социализма за финансови кризи не се говори, разбира се - само че това не означава, че ги няма.
На социалистическите левчета уверено пише, че са обезпечени "със злато и всички активи на банката", но най-добре пазената тайна е, че БНБ вече няма никакво злато. През 1959 то е откарано в Москва под предлог, че софийският трезор не е сигурен при ядрена война. Между 1962 и 1964 СССР разпродава българския златен резерв, за да погаси част от дълга на България към две съветски банки, опериращи в Западна Европа - лондонската Moscow Narodny Bank Limited и парижката BCEN-Eurobank.
Следващата криза с българския дълг е в края на 70-те, и е прекратена с разрешението от Москва страната да препродава нефт на международните пазари. После идва новата ескалация на дълга (най-вече на държавните предприятия) през втората половина на 80-те, довела до фактическия фалит на държавата през 1990 с обявения мораториум върху външния дълг; споразумението за уреждането на дълга от 1993; банковата криза и хиперинфлацията от 1996-1997, когато за шест седмици курсът към долара скочи от 500 към 1 до над 3000 към 1; стабилизационното споразумение с МВФ и, най-накрая, въвеждането на валутния борд в България на 1 юли 1997 година.
КАКТО ВИЖДАТЕ, ПЪРВИТЕ 117 ГОДИНИ от историята на българския лев са постоянен низ от заеми, кризи, предоговаряне на дълг и нови заеми. И почти винаги тези заеми са сключвани спешно, под натиск, без право на особен избор. Както отбелязва Румен Аврамов, зависимостта на българската икономическа политика от кредиторите "променя многократно формите си, но винаги остава определяща за тесните рамки, в които може да се вземат „суверенни" решения".
Но въпреки всичко българският лев е оцелял, което не може да се каже за много други европейски валути с по-големи претенции. Нещо повече: през последните близо 23 години левът се радва на условия, в каквито никога преди не е съществувал за толкова дълъг период. Той е стабилен, подкрепен от паричен съвет, чиито активи в края на април надхвърлиха 54 милиарда лева (рекорден показател), и за пръв път в цялата си история не е обременен от колосален външен дълг. Към декември 2019 държавният дълг в еврозоната спрямо брутния вътрешен продукт бе средно 84.1%. За Гърция той е 177%, за Италия - 135%, за Франция - 98.1%, за Германия - 59.8%, за Чехия - 30.8%. Българският правителствен дълг спрямо БВП е 20.1%. В ЕС единствено Естония е с по-нисък.
НАЙ-ПОСЛЕ ЛЕВЪТ Е ОНОВА, което създателите му отпреди 140 години са мечтаели да бъде: валута, която няма от какво да се срамува и която позволява вземането на "суверенни решения", по думите на Аврамов (но със строгия контрол, налаган от валутния борд). Парадоксално е, че в точно този дълго чакан момент България може да избере да се откаже от лева. Дали в тази ситуация Стефан Стамболов, който ви гледа от 20-левката, би повторил, че желае "да бъдат названията също каквито са във Франция"? Можем само да гадаем, разбира се. Но силно се съмняваме.
преди 4 години хахаха,мчак сега попаднах на тази мозъчна пръъъдня дето си написал... ти си фрапантно глупав :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Принтирането не е просто печатане на пари, то е трупане на дълг. Които рано или късно трябва или да се връща или да се издуха през инфлация. Това не е нищо хубаво. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Всичко е така, но всички изброени държави не са в борд инпри нужда могат да си принтират крони докато ние ще принтираме само тоалетна хартия. С този борд сме все едно с евро само ,че в Брюксел когато принтират евро ние НЕ участваме ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ветеронарят се опитва да профилира. Тотално невярни разсъждения!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Забелязвам липса на основни познания във света на финансите. Кое прави парите пари??? Съвременните валути пари ли са??? Коя е разликата между пари и валути???Съвременните фиатни пари са необезпечени, но не винаги са инфлационни. И това дали са инфлационни не идва от факта, че са необезпечени, а зависи от монетарната политика, която води съответната банка( която може да бъде експанзивна или рестриктивна). Защо ФЕД и ЕБ водят експанзивна политика??? Ами защото, другите инструменти са изчерпани и при вдигане на лихвата, планините от необслужван дълг ще ги затрупа. Скандинавските държави и Швейцарската ЦБ не водят такива политики нали??? Дори напротив ШЦБ иска да обезцени франка и го прави с всички средства но не може. И още, защо мислиш, че след като са имали възможност да водят монетарни политики западните ЦБ са достигнали само до печатането на пари, нашите централни банкери биха били нещо много по- добро??? Напротив много по- зле биха се предствили и са го доказали!!!Биткоинът никога не е бил и няма да бъде дефлационен актив. Не може нещо, което днес е 10 единици, а утре е 12 единици да бъде дефлационно. Напротив инфлационно е, такава е и технологията- през определено време се създава нов биткоин. Причината той да не се превърне не само в световна, а и каквато да е валута не е тази, а просто, че той не може да изпълнява две от функциите на парите- средство за натрупване и разчетна единица. Как можеш да плащаш или спестяваш с нещо, което днес струва 10, утре 5 , а вдруги ден 15 единици. Невъзможно е и това го знае всеки приличен финансист. Добра и иновативна технология е, става за спекула, но дотам. Нищо повече. Монетарната политика влияе не върху конкурентноспособността, а е едно от средствата за макроикономическо регулиране и влияние върху икономическите цикли в икономиката. Върху конкурентноспособността влияе валутният курс на валутата. Можем да имаме експанзионистична политика и висок валутен курс, което не благоприятства износът( както е САЩ в момента). Така, че и това е погрешно. Тези 20 млрд от валутният резерв служат за обезпечение на левът в момента, но при махане на борда и влизане в Еврозоната те ще бъдат освободени, защото ще излезем от валутният съвет и ще отпадне задължението на ЦБ да гарантира фиксираният курс. Те не са нищо, а са реални пари, които ще се освободят. А съм го написал, защото никой не казва какво ще се прави с този ресурс. Ще се погасява външният дълг ли, пътища ли ще строим, в зелена енергия ли ще се влага и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години *чешка крона отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Фиатните / от fiat currency / парични системи са инфлационни, т.е. паричната маса се увеличава всяка година. Това прави ФЕД, това прави и ЕЦБ. Инфлационният индекс на щатския долар преди пандемията беше около 1.8% годишно. Това е и една от причините биткойна да не може да се превърне в световна валута - той е дефлационен актив. Монетарната политика и конкурентноспособността са скачени съдове и е изкуство да намериш правилния баланс при увеличаване на парите в обръщение съотнесено към стремежа да запазиш покупателната сила на паричната си единица, а същевременно и да насърчиш компаниите, които произвеждат продукт с висока добавена стойност. Най-успешните и бързо развиващите се страни правят точно този баланс между тези политики. Разбира се, не оспорвам някои от примерите, които даваш, но генерално този е пътя. Аз не казвам, че искам еврото, а твърдя, че валутен борд е мярка, която трябва да стабилизира финансите на една държава, да върне доверието на фирми и граждани, а след не повече от десет години да се излезе от него. У нас, обаче, той е вече четвърт век. И нашето квази-евро в резултат на борда има предимно минуси в момента, при все, че могат да бъдат посочени и плюсове. Изобщо не коментирам тези 18-19 милиарда евро, които държим за обезпечение на лева - обезпечаваме наличните левове с актив, който не се различава от лева, доколкото и зад еврото като обезпечение стои същото, което и зад една чешка спа на или полска злота, т.е. нищо отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Такива, като Пудела Дики Дикенса, съществуват в почти всяка държавна структура или фирма от чорбаджийски вид.Мазни, обикновено дребни същества (и физически и интелектуално), те са дълбоко комплексирани и озлобени още от ученическите години, през които са били подритвани и принудени да гравитират и въртят опашка около някой авторитет, зад чийто гръб да се крият.После, в студентските години, промъкнали се до някоя специалност от рода на Мадакаскарска филология, щот таткото е заклал пръча за подкуп, пък си е имало и места, е било същото, но вече в съчетание с погнусените погледи на състудентките, когато са ги канили на блус на купон в читалнята.След това Пуделът Дики Дикенса е постъпил на работа или като държавно служителче в Агенцията за преброяване на майските бръмбари или в ЕТ Митьо Швепса 98, където с умилкване, близане на дyпeта и подлизурковски номера е стигнал до главен контрольор и уше на шефа. Дойде ли нов човек, първата работа на Дикевци е да търсят нещо, за което да се хванат и да оплюят." Даа, шефеее, ...както кажеш, шефеее...каква чудесна идея, шефеее...има ли нужда от нещо, шефеее...тоя, новия, един приятел е работил с него в предишната му фирма, каза някои работи, ама аз не мога сега да го кажа, шефеее..." и подобни се чуват от него.Пред хора Пуделът Дики Дикенса е мазно усмихнат, съгласен с всичко и нахално завиращ се некаен, но обърнеш ли му гръб, като класическа мacтийка почва да лае, да плюе и да се заканва.Дики, като прочетена книга си, моето пуделче. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ами аз ще ти го опростя и ще ти го напиша за пет минути, без да използвам префарцунените ти фрази. И така провеждане на монетарна политика- да се чете печатане на пари, каквато се е превърнала в международните финанси. Кредитор от последна инстанция- да се чете необезпечена и неограничена подкрепа за банки, докарали се до фалит, заради алчността и арогантността на мениджмънта си и неговите безумни решения( доста често политически обвързани обаче). Който мениджмънт, обаче взима доста тлъсти бонуси и премии и вместо да бъде съден за разсипничеството си, когато докара някоя банка до фалит, той се премества на по топло местенце( ако банката фалира )или пък си вдига заплата и бонусите с получените пари( ако не успее да я фалира). Загуба на конкурентноспособността- да се чете да си девалвираме редовно валутата за сме уж спечелили конкурентни предимства за износ. Без да навлизам в подробности ще ти кажа, че ако това работеше цяла Латинска Америка щеше да се къпе в богатство и благоденствие. Така като обобщим нещата дали ни липсват тези неща в нашата ЦБ?? Ами твърдо не ни и трябват. Трябва ни стабилността и предвидимостта на валутата ни, която ни е осигурена от валутният съвет. Лекции можеш да водиш на Кратунков и Ветеринаря с ватенката, щото толкова ги разбират нещата и няма да те опонират по същество. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ами, как да ти обяснявам какво означава липса на възможност за провеждане на монетарна политика, липса на кредитор от последна инстанция, евентуална загуба на конкурентоспособност за сметка на финансова стабилност? За това се иска поне половин час лекция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар