Пандемията от новия коронавирус води до много неизвестни. Едно от тях е степента на икономическите щети на световните пазари, тъй като много държави ще изпаднат в рецесия с различна тежест.
Казус в ситуацията е и осигуряването на продоволствието и непрекъснатите доставки на храни и основни стоки. Русия – най-големият световен доставчик на пшеница, обяви, че спира износа до юни. Ограничения въведоха още Украйна – друг голям играч на световния пазар на пшеница, Румъния, Казахстан и други страни.
На този фон цените на основни храни на пазарите започнаха да се повишават заради пандемията. Сушата, засегнала водещите производители, също налива масло в огъня. Пазарите са нестабилни и отчитат сериозни флуктуации в последните седмици, като тенденцията е за ръст в световен план заради очакваното бързо увеличаване на търсенето.
Същевременно в България се очаква свръхпредлагане, въпреки засушаването и влошаването на посевите, което обаче няма да позволи на цените да растат прекомерно. Страната ни няма основание и да спира износа, предвид запасите и факта, че вътрешното потребление е около една трета от очакваната реколта.
Ръстът на търсенето изпреварва ръста на производството
От 2013 г. до 2018 г. производството на пшеница изпреварва потреблението с над 50 млн. т годишно, а преходните запаси се увеличаваха, коментира за Investor.bg Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса (ССБ).
През 2018-2019 г. и през 2019-2020 г. обаче потреблението почти се изравнява с производството. Посяга се на преходните запаси, които започват да се свиват, а търсенето ще продължи да преобладава над предлагането, поради което се очаква и ръст на цената на пшеницата, посочи той.
Симов цитира последните прогнози на Световния съвет по зърното, според които през тази година се очаква световната реколта от пшеница да е малко над 764 млн. т. В предходните две години реколтата е била от порядъка на 730-750 млн. т, допълни той.
За Европейския съюз (ЕС), който също е засегнат от засушаване, очакванията са за реколта от пшеница от 154 млн. т, което е малко повече спрямо предходната година и е далеч от рекорда от 2015-2016 г. – над 160 млн. т.
Заради повишаването на търсенето на фона на пандемията се очаква потреблението да черпи от преходните остатъци, които ще започнат да намаляват.