*Виляна Хърватова, Адвокатско дружество „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“
Само преди две седмици работата от вкъщи беше просто един от гъвкавите механизми за организация на работния процес. Използваше се периодично, основно от големи компании, като бонус за служителите – не се налага да пътуваш до офиса, имаш по-голяма гъвкавост на работното време и по-малко съпътстващ стрес от работната среда.
Днес в ситуацията на извънредно положение в страната заради пандемията от COVID-19 работата от вкъщи се превърна в средство за защита на сигурността и здравето на служителите, както и в необходимост, за да продължат процесите в компанията.
Тази нова реалност поставя и редица предизвикателства пред работодателите, свързани с продуктивността и ефективността на работата от вкъщи, със сигурността на информацията и защитата на личните данни и фирмената тайна, с гарантирането на правата на служителите и съблюдаването на техните задължения.
Какво представлява работата от вкъщи?
Правната уредба на home office е разписана в Раздел VIIIб от Кодекса на труда („Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние”). Това е форма на организиране на работа, от която не всички браншове и бизнес процеси могат да се възползват, тъй като в основата й стои използването на информационни технологии. Ясно е, че един работник на поточна линия няма как да изпълнява задълженията си от вкъщи, но пък за служители, които осъществяват умствен труд, това е възможно – напр. дейности в счетоводството, медиите, преводаческите услуги, консултантското обслужване и др.
Не бива да се смесват понятията за надомна работа и работа от вкъщи. Надомната работа представлява изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника/служителя или в други помещения по негов избор. При надомната работа работникът/служителят сам определя началото, края и разпределението на работното време, както и периодите на междудневна и седмична почивка – важното за работодателя тук е реализирането на определено количество продукция или завършването на определена задача.
При home office работното време съответства по продължителност на това, определено за работещите в помещенията на работодателя. Трудовият договор е обвързан не с изпълнение на конкретен лимит или поръчка, а с престиране на работно време за дадена дейност.
Предложение за организиране на работния процес от вкъщи може да даде както работодателят, така и наетото от него лице. Преминаването към home office начин на работа може да се случи с взаимната воля на двете страни, а не ултимативно по желание само на едната (от страна на служителя, да речем). Редът за възлагането и отчитането на работата, както и съдържанието и обемът ѝ, се определят със самото сключване на трудовия договор, с допълнителни споразумения към него или с вътрешни актове на работодателя.
В Кодекса на труда няма уреден темпорален лимит за извършването на работа от вкъщи. Продължителността на тази форма на труд зависи от сключения между работодателя и работника/служителя трудов договор, както и от вътрешните правила за организиране на работата в компанията.
Какви права и задължения има работникът/служителят при home office?
Трудът, изпълнен от работещ от вкъщи, се третира по същия начин, както труда, осъществен в помещение на работодателя. Всички работещи, независимо дали от вкъщи или в офиса, трябва да отговарят на еднакви стандарти за натовареност и за извършване на работата. Някои от най-важните права на работещия от вкъщи са:
• правата, свързани с организацията на работата и здравословните и безопасни условия на труд, с каквито се ползват и работещите в помещения на работодателя;
• да определя сам почивките си в рамките на работното време;
• да ползва отпуски по ред, вид и размер, съгласно разпоредбите на КТ;
• право на възнаграждение съгласно трудовия договор и вътрешните правила на компанията, както и на допълнителни възнаграждения;
• равни трудови и синдикални права с работещите в помещение на работодателя;
• достъп до обучение и възможност за развитие на кариерата.
Работещият от своя страна трябва да осигури в дома си (или избрано от него помещение) определено пространство за работно място. Ако в трудовия договор не се уговори служителят да използва собствено оборудване, тогава той носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация на предоставеното му такова от работодателя. Наред с това работещият от вкъщи е задължен да спазва фирмената политика за организацията на работата и безопасност и здраве при работа. Задължително е и работникът/служителят да дава отчет за извършената от него работа.
Какви са задълженията на работодателя?
Работодателят трябва да осигури за своя сметка всичко необходимо за извършване на работата от вкъщи – оборудване, консумативи, техническа профилактика, защита на данните и пр. Той е длъжен да информира работещите от вкъщи за изискванията за работа, като носи отговорност за безопасните условия на труд. Задължение на работодателя е да организира достъпа до фирмена и професионална информация и да обезпечи комуникацията между хората в екипа, така че да предотврати евентуална изолация от процесите на работещите вкъщи.