Ангела Меркел го нарича „нашата обща съдба“. Политиците в целия широк спектър от Еманюел Макрон до Виктор Орбан го смятат за най-важната институция на обединена Европа.
В същото време бившият британски външен министър Уилям Хейг го беше описал като „горяща сграда без никакви изходи“. „Макар да бе експеримент, замислен да ги сплоти, всъщност нищо не е разделяло Европа в такава степен като еврото", казва и нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц.
Изобщо еврото е вечният извор на спорове в обединена Европа. А в следващите няколко години има всички изгледи тъкмо България да се окаже във фокуса на тези спорове.
ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички членки на ЕС, с изключение на Дания (и Великобритания, доколкото тя все още е в съюза). Но страната ни сега е в наистина уникална позиция: докато държави като Чехия и Швеция съзнателно се стараят да не покриват критериите, за да не влязат в еврозоната, България ги покрива и иска да влезе, но не може.
Много технократи в европейските институции, а и в някои по-влиятелни национални правителства, смятат, че с приемането на еврото не бива да се прибързва, най-малкото докато доходите в България не се приближат още малко до средните за съюза.
Вероятно имат основания да смятат така. Малцина дори и у нас си дават сметка, че „конвергенция“ означава ръст не само на заплатите, но и на цените. До момента никъде въвеждането на еврото не е довело до сериозни инфлационни процеси - според официалната статистика. Но съвсем не е така според субективните възприятия на хората. Откъде идва това противоречие и какви са шансовете то да се получи и в България?
„Няма да има инфлационни импулси над здравословните равнища – нито при влизането във валутния механизъм ERM II, нито при приемането на еврото“, подчерта Димитър Радев, управител на Българската народна банка, в интервю за БНТ. „Това обаче не означава, че цените ще останат неизменни. Ние се намираме в процес на реална конвергенция. Този процес, наред с другото, означава доближаване до средните равнища в Европа както на доходите, така и на цените“.
СЪЗДАДЕНО ОФИЦИАЛНО ПРЕЗ 1999, еврото просъществува три години във „виртуален" вид, преди на 1 януари 2002 дванайсет европейски страни да заменят с него националните си валути. Още тогава започнаха и първите вълни на недоволство от свързаното с промяната масово поскъпване. Германците дори прекръстиха еврото на teuro - от teuer, скъп. Мнозина италианци и днес ще ви обяснят, че краят на благосъстоянието им е дошъл през 2002 г. с първия допир до новите пари.
В същото време и Евростат, и всички останали изследвания показват, че приносът на валутната смяна към инфлацията е бил минимален - между 0.09 и 0.6 процента (според различните изследвания и за различните държави).
Статистиката ли лъже, или хората са жертва на масова самозаблуда? Всъщност нито едното, нито другото.