Началото на бюджетната година изглежда типично за периода след 2015 г. и в този смисъл - безинтересно: излишък от около 1 млрд. лева през януари 2019 г., придружен от увеличение и на консолидираните приходи, и на разходите в сравнение със същия период на предходните години. В същото време има няколко елемента, които заслужават повече внимание, посочва в статията си Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна икономика.
На първо място това са консолидираните разходи, които се увеличават с около 100 млн. лева в сравнение с януари 2018 г. По-интересно е откъде идва ръстът. В основната си част това се дължи на по-високи разходи за заплати – около 60 млн. лева, и леко увеличение при социалните и капиталовите разходи. Въпреки че тези увеличения бяха известни още с приемането на бюджет 2019 г., те донякъде показват и приоритетите на правителството, а именно увеличаване на доходите в изборната година и продължаващо пренебрегване на капиталовите разходи.
Бюджетните инвестиции са в размер на около 116 млн. лева, което е над нивото им от януари 2018 г., но е около два пъти по-малко в сравнение с първия месец на 2014 и 2015 г. Последното означава, че не става въпрос за сезонни фактори (настоящата зима беше сравнително мека), а за чисто политически и административни решения.
Това навежда на мисълта, че през настоящия програмен период за усвояване на европейски средства (2014-2020 г.) отново ще станем свидетели на слабо усвояване на средствата от европейския съюз преди да изтече официално периодът. За сметка на това голяма част от харчовете най-вероятно ще бъдат концентрирани в последните две години за усвояване на тези средства – 2021-2022 г., както стана и през предходния период (последните две години за усвояване на средствата от програмния период 2007-2013 г. бяха 2014 и 2015 г.).
При консолидираните приходи правят впечатление данъчните постъпления, които през януари са с над 300 млн. лв. под нивата си от януари 2018 г. В основната си част това са дължи на по-малко приходи от акциз върху тютюневи изделия, които са с 306 млн. лева или 61% по-малко в сравнение предходната година. Това е по-скоро статистически ефект в резултат от освобождаване на по-големи количества акцизни стоки в края на 2017 г., за които дължимият акциз се внася през януари 2018 г., за да се избегне облагането с по-висок акциз (акцизът на 1000 къса се увеличава от 168 лева на 177 лева от началото на 2018 г.). Този ефект би трябвало да изчезне през следващите 2-3 месеца.
Другият приходоизточник със спад, макар и значително по-малък – с 76 млн. лева, е ДДС. Отчасти това се дължи на по-ниските приходи от внос в резултат на по-ниската цена на петрола през януари 2019 г. в сравнение със същия месец на предходната година. В същия период обаче се наблюдава и поскъпване на еврото спрямо долара, което би следвало да компенсира по-високите цени на енергийните ресурси. Това може да означава, че вносът се забавя в началото на годината в резултат от по-ниско вътрешно търсене.
В подкрепа на тази възможност са данните за приходите от ДДС от сделки в страната през януари 2019 г., които са с 51 млн. лева по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Това е изненадващо, защото обикновено приходите от ДДС през януари са високи в резултат на ударното харчене на бюджетния излишък през месец декември на предходната година. Декември 2018 г. е рекорден за периода 2009-2018 г. тъй като в рамките на един месец са изхарчени близо 17% от годишните консолидирани разходи (по-високо е нивото единствено през 2008 г., когато този дял достига близо 19%).
Дори и да изключим от сметката отпуснатите средства за Автомагистрала „Хемус” – близо 1,35 млрд. лева, тъй като те не са реален разход за 2018 г., декемврийските разходи пак се увеличават на годишна база с близо 1,3 млрд. лева или с 33%. Т.е., при равни други условия, може да се очаква приходите от ДДС през януари 2019 г. да са по-високи в сравнение с януари 2018 г. Да, но изглежда условията не са равни и приходите в началото на 2019 г. са по-ниски, което навежда на мисълта за забавяне на темпа на растеж на вътрешното търсене (потребление и инвестиции).
Въпреки че от данните за един месец не могат да се правят генерални заключения, бюджетната статистика за януари подкрепя публикуваната наскоро прогноза за развитие на икономиката през 2019 г. на Българската народна банка. Според нея може да се очаква забавяне на ръста на потреблението, запазване на темповете на растеж на инвестициита (главно в резултат на по-високи публични капиталови разходи, каквито за момента не се наблюдават) и ръст в износа на стоки и услуги.
Променящата се вътрешна среда би трябвало да са сигнал за по-консервативен подход от страна на политиците при провеждането на фискалната политика, но, както се вижда от проекта на бюджета и изпълнението му в първия месец на 2019 г., подобно нещо до момента не се вижда.
Вместо това в изборна година политиците са решили да борят по-бавния ръст в потреблението с увеличение на доходите в публичната и социалната сфери. Същевременно т.нар. социални блага като по-високи заплати, пенсии, социални помощи и т.н., са трудни за отнемане/намаление, което ще ограничи бюджетната гъвкавост в следващите години.
*Заглавието е на редакцията.
06:56 | 11.09.22 г.