България проправя „пъртина“ и на други страни за еврозоната

България има невероятната възможност да прокарва „пъртината“ за влизането на нови страни в еврозоната. От 2008 г. насам няма нито една нова държава членка на Европейския съюз, която да се е присъединила към валутно-курсовия механизъм ERM II, по-известен като „чакалнята“ за еврозоната, а сега именно България оформя рамката за всички други, на които това предстои. Това коментира по време на семинар за журналисти Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Той е категоричен, че в този смисъл България е важна за ЕС. „Именно ние трябва да разработим пътната карта, на базата на която членството в ERM II, a оттам и в еврозоната, се обвърза с членство и в Банковия съюз. Идеята е тази пътна карта оттук нататък да действа и за всички други страни, които ще се присъединяват към валутно-курсовия механизъм“, посочи още Ганев.

Той обаче направи изричното уточнение, че докато България не приеме еврото като официална валута, реално няма да бъде и пълноправен член на Банковия съюз. Дотогава ще действа така нареченият Механизъм за тясно сътрудничество.

В своята презентация той подчерта, че в едногодишната пътна карта са посочени 7 области на изисквания, от които две вече са докладвани като изпълнени. Става дума за приетите промени в Закона за БНБ и така наречения макропруденциоален надзор, според който от 1 януари 2019 г. централната банка ще може да определя с решение на управителния си съвет съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя. Мярката ще важи за цялата банкова система и ще се прилага в ситуации на прекомерен кредитен растеж. Другата точка, която вече е констатирана като изпълнена, е ратифицираното Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

По-конкретно става дума за вноските в Европейския фонд за преструктуриране, чрез който се спасяват банки, а съгласно текстовете България трябва да прехвърли част от събраните около 400 млн. лв. в националния фонд за преструктуриране към европейския. Тъй като обаче споразумението ще влезе в сила от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество, което се очаква през 2019 г., сумата вероятно ще бъде и по-голяма. Вноски ще се правят всяка година, като размерът се определя от ЕЦБ.  

Тези пари ще се използват за спасяване на чужди банки, но пък България също ще може да се възползва от ресурса на фонда, ако се наложи оздравяване на някоя българска кредитна институция. 

Относно докладваната за изпълнена мярка - укрепване на рамката за небанковия надзор, Ганев коментира, че на хартия вероятно това е така, но доколко Комисията за финансов надзор (КФН) е успяла „да подреди къщичката си“, е съвсем отделна тема. Той изрази съмнения, че законовата и подзаконовата нормативна уредба са реформирани по начин, по който да предотвратят нови казуси като този с „Олимпик“. Припомняме, че България трябва да изготви насоки за оценка на активите и пасивите в сектора и разработване и прилагане на система за надзор, основана на риска, съгласно Платежоспособност II. Това включва и система от критерии за категоризация на застрахователните дружества според степента им на риск и системна значимост, както и Наръчник за прилагане на риск базиран надзор.

Отделно съвсем скоро комисията ще остане без ръководство, тъй като председателят ѝ Карина Караиванова ще влезе в борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие на 1 март 2019 г.

Относно това дали България скоро ще влезе в „чакалнята“ на еврозоната, Ганев коментира, че това ще стане ясно най-рано през лятото, когато трябва да излезе докладът на Европейската централна банка с оценка за напредъка ни.

Предстои още работа по изпълняването на изискванията по Механизма за тясно сътрудничество, подчерта икономистът. Това, впрочем, е видно и от презентацията на Министерство на финансите (МФ) относно напредъка на страната. Най-съществен е ангажиментът ни по подобряването на рамката по несъстоятелността. Тепърва предстои установяване на недостатъци и пречки пред ефективността на системата и предприемане на стъпки за справяне с идентифицираните слабости. Трябва да бъдат направени законови промени свързани с финансовите посредници и статута на синдиците.

Според Ганев в област несъстоятелност са най-големите предизвикателства, а оценката на партньорите от ЕС за фактическата способност на правораздавателната система да гарантира процеса ще бъде от ключово значение за приемането ни в Банковия съюз. „Проблемът е, че тук винаги страдаме“, коментира той и посочи за пример начина, по който протича делото за фалиралата КТБ.

Сред невралгичните точки са и стрес тестовете на 6 от големите банки в страната, както и проверката на качеството на активите. България ще трябва да подготви и промени, свързани с управлението на държавни предприятия.

Относно изискванията за законодателната рамка, свързана с прането на пари, е необходимо да се транспонират директиви, да се направят допълнителни промени на ниво закон и да се приемат правителствени нормативни актове, обясни още икономистът.

Ганев е категоричен, че България може да приеме еврото не по-рано от 2022 г., но това е малко вероятно, тъй като има доста срокове, които трябва да бъдат спазени. Според него по-оптимистичен вариант е 2023 г.