Все повече режими в света – във всички региони, започват да преследват политическите си противници извън границите на държавите, които управляват. Това е едно от важните заключения на доклада "Свободата по света" на американската неправителствена организация Freedom house за 2018 г.
В държави, вече класифицирани като авторитарни, правителствата все повече отхвърлят демократичните практики, които са били установени през предишни десетилетия, когато международните стимули и натискът за реформи бяха по-силни. Сега все по-често авторитарните сили забраняват опозиционните групи или затварят лидерите им, като същевременно увеличават натиска над малкото останали независими медии.
Междувременно много държави, демократизирани след края на Студената война, регресират пред корупцията, антилибералните популистки движения и сривовете във върховенството на закона. Най-тревожно е, че дори дългогодишните демокрации са разтърсени от популистки политически сили, които отхвърлят основни принципи, като разделението на властите, и започват да дискриминират малцинствата.
24 държави, включително Русия, Китай, Турция, Иран и Саудитска Арабия, преследват дисиденти зад граница с искания за екстрадация и заплахи с присъди, се казва в доклада. Цитира се убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги в консулството на Рияд в Турция, което привлече вниманието на правозащитниците за отношението на авторитарните режими към политическите дисиденти зад граница. Десетки опозиционни активисти зад граница обаче са заплашени от екстрадиране в държавите си, където според правозащитни организации не могат да очакват справедливи съдебни процеси, пише още в доклада.
Къде е България и къде - ЕС?
Страната ни попада в категорията „свободни държави“, където са всички страни членки на Европейския съюз с изключение на Унгария. Тя вече е в категорията „частично свободна“ заради атаките на управляващата партия „Фидес“ на премиера Виктор Орбан над медиите, неправителствените организации, учебни заведения и фирми от частния сектор.
Страните от Западните Балкани, Украйна и Молдова също са определени като „частично свободни“.
Въпреки че попадат в категорията „свободни държави“, няколко членки на ЕС предизвикват загриженост. Специално внимание е отделено на убийството на разследващия журналист Ян Куцияк в Словакия и на опитите на полското правителство да постави под контрол съдебната система в страната.
Най-зле представящите се страни?
Русия, Беларус и Турция са определени за „несвободни“. В Москва и Анкара през миналата година държавните глави бяха преизбрани на фона на изборни нарушения. И в двете страни медиите са поставени под държавен контрол, а опозицията и гражданските активисти са преследвани. Най-ниско в класацията за свобода попадат Сирия, Южен Судан, Еритрея, Северна Корея, Саудитска Арабия и държавите от Централна Азия Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан.
През 2018 г. все пак се вижда и лъч светлина. Изненадващи подобрения в отделни страни - включително Малайзия, Армения, Етиопия, Ангола и Еквадор - показват, че демокрацията има трайно свойство като средство за поемане на отговорност за лидерите и създаване на условия за по-добър живот. Дори в страните от Европа и Северна Америка, където демократичните институции са под натиск, динамичните граждански движения за правосъдие и включване продължават да надграждат постиженията на своите предшественици, разширявайки обхвата на онова, което гражданите могат и трябва да очакват от демокрацията. Обещанието за демокрация остава реално и силно. Не само защитата, но и разширяването на обхвата ѝ са една от големите каузи за нашето време, поясняват от Freedom house.