МСФО 16 – новият счетоводен ред

Откакто България е член на Европейския съюз освен националното законодателство, страната ни е длъжна да прилага и това на общността. Когато говорим обаче за счетоводно отчитане нещата значително се усложняват. Проблемът е, че често родните нормативи и стандарти трудно догонват правилата, изковани в Брюксел. Ситуацията става още по-объркана, когато един казус се третира и по двата регламента, в зависимост от нуждите и ситуацията.

В своя статия одиторът Христо Досев обяснява, че по реда на старите текстове на Закона за счетоводството, действащи до 31 декември 2018 г., Междуанродните стандарти за финансово отчитане (МСФО) бяха задължителна счетоводна база за съставяне и представяне на Годишни финансови отчети единствено за предприятията от обществен интерес, като отчетите на микро-, малките, средните и големите предприятия се изготвяха на база Националните счетоводни стандарти, с опцията тези предприятия доброволно да изберат МСФО като своя счетоводна база. В този смисъл до момента § 8 и § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството бяха особено важни, тъй като регламентираха доброволното преминаване от МСФО към НСС. 

Разясняваме всичко това, защото от 1 януари 2019 г. влезе в сила новият Международен стандарт за финансово отчитане 16 (МСФО 16) и макар за него да се знае още от 2016 г., това съвсем не означава, че прилагането му в България ще бъде лесно.

Накратко този стандарт дава цялостен модел за определяне на дадени споразумения като лизингови, дава правила за счетоводно отчитане при лизингополучателите и лизингодателите; въвежда модела на “контрола” при идентифициране на лизингови споразумения, който дава разликата между лизингов договор и договор за услуга; налага съществени промени в подхода на счетоводното отчитане на лизинговите споразумения при лизингополучателите; не предвижда значителни промени в подхода на счетоводно отчитане на лизинговите споразумения при лизингодателите; променя значително представянето на лизинговите сделки в отчета на финансовото състояние, отчета за всеобхватния доход и отчета за паричните потоци на лизингополучателите.

Новите правила обаче се отразяват върху политиката за ценообразуване, третирането на данъчните цели и финансовите отчети. 

Казано с просто думи в момента оперативния лизинг се отчита като нормален наем, но новия МСФО 16 взетите имущества под наем (например кола) вече влизат в баланса като актив и така на практика балансът се надува с активи, които се амортизират като финансов резултат.

Всъщност новата разпоредба не прави разлика между оперативен и финансов лизинг.

"Новият международен счетоводен стандарт МСФО 16 Лизинг ще има всеобхватен ефект върху финансовите отчети на предприятията лизингополучатели. Това са компании наематели или ползватели на активи по договори за оперативен лизинг (наеми). На практика всички сектори на икономиката ще бъдат засегнати, тъй като оперативните лизинги са срещат навсякъде. Най-често става въпрос за наеми на офиси, търговски площи, автомобили и т.н. Не се очаква да се променят самите лизингови (наемни) договори и схемата на заплащане на вноски по тях“, коментираха за Investor.bg от Deloitte. В края на 2018 консултантската компания организира конференцията “4U: Брекзит, Митници и Данъци 2019”, която бе предназначена да подпомагане всички сфери на бизнеса с практическа информация и напътствия за справяне с промените.

От Deloitte обясниха още, че реазликата действително се състои в представянето на такива оперативни лизинги във финансовите отчети на лизингополучателите. По подобие на досега прилагания счетоводен подход за отчитане на финансови лизинги, в баланса на предприятията ще се признава както актив, наречен право на ползване на лизинговия актив, така и пасив - задължение за дисконтираните бъдещи лизингови плащания. Това ще доведе до влошаване, а за някои фирми с голям обем оперативни лизинги – чувствително влошаване, на финансовите показатели за ликвидност, обръщаемост на активите, възвръщаемост на активите и най-вече увеличаване на финансовия ливъридж (съотношението между привлечения и собствения капитал). Тези негативни финансови ефекти ще бъдат частично компенсирани от подобрението на показателите EBIT (печалба преди лихви и данъци) и EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизация), тъй като в отчета за доходите лизинговите плащания ще се класифицират като амортизационни и лихвени разходи, а не като оперативни наемни разходи по досегашния подход.

На въпрос дали има конфликт с българските стандарти за отчитане и създава ли това проблем на компаниите, от Deloitte обясниха, че еквивалентът на МСФО 16 в българските счетоводни стандарти е НСС 17 Лизинг. Подходът на счетоводно отчитане по НСС 17 отговаря на досега прилагания подход в международните стандарти – разграничение между оперативен и финансов лизинг във финансовите отчети на лизингополучателите. Този подход в НСС 17 ще се запази и в бъдеще, което означава, че от 2019 г. ще има значително разминаване между компаниите лизингополучатели в структурата на финансовите им отчети, съответно в изчислените финансови показатели, в зависимост от това кои счетоводни стандарти прилагат. „Имаше стремеж в последните две десетилетия българските счетоводни стандарти да догонват международните. Изглежда, че тази тенденция вече се обръща и в бъдеще може да има още по-голямо задълбочаване на разликите между двете счетоводни бази“, посочиха експертите.

Междувременно обаче от Министерството на финансите (МФ) вече публикуваха проект на промени в НСС 17 Лизинг, като общественото обсъждане изтече в края на януари.

Корекциите са заради набързо прокараните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ бр. 98 от 2018 г.) относно данъчното третиране на приходите и разходите по договори за експлоатационен (оперативен) лизинг. Съгласно новите разпоредби за данъчни цели се признават разходите и приходите, възникнали в резултат на сключени договори за експлоатационен (оперативен) лизинг и определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“. В тази връзка е необходимо прецизиране на текстовете на Счетоводен стандарт 17 с цел по ясно и категорично определяне на счетоводните приходи и разходи при отчитането на експлоатационните договори за лизинг и това отчитане да е разпределено равномерно на линейна база за целия период на договора, независимо от факта, че сключените договори може да поставят различни условия за плащане на лизинговите вноски.

„По същество идеята е да се запази досега действалия данъчен режим за лизинги. Активите с право на ползване по МСФО 16 ще се амортизират и за данъчни цели, но само в случаите на финансов лизинг. В тези случаи за данъчни цели ще се признават и лихвените разходи.

В случаите на оперативни лизинги обаче, ефектите по МСФО 16 ще бъдат изцяло игнорирани, а вместо това ще се прилага националният стандарт НСС 17 за данъчни цели. С други думи за данъчни цели ще се признават разходи за наем (обичайно на пропорционален принцип, т.е. равни месечни суми), а не осчетоводените разходи за амортизации и лихви, които са в различен размер. Това означава, че предприятията, прилагащи МСФО 16 и ползващи активи по оперативен лизинг, по същество ще имат едновременно две отчетни бази – МСФО за счетоводни цели и НСС за данъчни цели“, обясниха експертите от Deloitte.

Според тях НСС 17 е твърде кратък и непълен като счетоводна регулация. Освен това новата уредба на лизинга в ЗКПО има съществени пропуски.

Така например не е ясно как едновременното прилагане на двете отчетни бази ще влияе в случаите на слаба капитализация или при ползването на данъчно облекчение за извършени дарения. Данъчните органи ще се очаква да познават достатъчно добре както МСФО 16, така и НСС 17, така че да могат да контролират правилното едновременно прилагане и на двата стандарта. Макар избраният подход да води до данъчна неутралност, т.е. данъкоплатецът при равни други условия да дължи еднаква сума на данъка независимо от прилаганата счетоводна база, тази данъчна неутралност е само частична, тъй като касае само лизинга. Не на последно място, избраният данъчен подход в ЗКПО е свързан със съществено увеличение на административната тежест за компаниите, които ще трябва да разработят и поддържат допълнителни отчетни системи, за да спазят едновременно счетоводните и данъчните изисквания.

От Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) подкрепя принципно предложените промени по НСС 17. Те предлагат да се редактира „Определения“ т. 2 от документа, като се въведат нови дефиниции/понятия за оперативен лизинг. Одиторите предлагат в норматива да бъде посочен „експлоатационен“ (оперативен) лизинг. За такъв ще се счита всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг. От финансовото ведомство приемат предложението, става ясно от резултатите от общественото обсъждане, публикувани на страницата на МФ.

Предстои промените в НСС 12 да бъдат внесени в Министерски съвет, а доколко ще оправят трудностите с отчитането, или ще задълбаят още повече проблемите, засега е твърде рано да се каже. При всички положения сега е моментът компаниите, които са избрали да се отчитат по МСФО 16, да се преориентират към Националния стандарт.