Когато една държава предприема решаваща промяна в политиката си, обичайната последователност на задаваните въпроси е "Защо" (или даже "Дали"), после "Как", и накрая "Кога". Българският опит за членство в механизма ERM II - и съответно в еврозоната - е структуриран по точно обратния начин. Той започна с въпроса "Кога". После, когато първоначалният план на правителството се оказа неприложим, се стигна до въпроса "Как". Той получи отговор от европейските институции и процедурата вече е в ход, но все още никой в България не си задава въпроса "Защо". Много хора извън България обаче го задават. Ако сте следили местните медии, може и да не сте разбрали напълно какво се случи с пътя към еврозоната това лято. Оригиналната идея на правителството, както сподели преди година финансовият министър Владислав Горанов пред Investor DIGEST, бе да подаде заявка за членство във валутния механизъм ERM II и "на другия ден" след приемането в него да поиска и влизане в банковия съюз, което би поставило банките в България под надзора на ЕЦБ. "Гледаме с недоверие на едно решение да бъдем ангажирани първо с присъединяване към банковия съюз - което между другото може да стане само по наша молба - преди приемането в ERM II", каза тогава Горанов.
След месеци неофициални преговори обаче - неофициални, защото ЕЦБ не би могла да представи официални доводи защо е скептична към покриващата всичките й изисквания България - правителството бе принудено да размисли. Писмото, което страната изпрати на 18 юли, е не за членство в ERM II, а именно за влизане в банковия съюз чрез така нареченото "споразумение за тясно сътрудничество". На практика това означава българската банкова система да се постави под надзорa на ЕЦБ чрез т. нар. "единен надзорен механизъм" (SSM). Нито една друга страна в ЕС не го е правила до момента. Нито пък някоя от предишните присъединили се към еврозоната държави е била подлагана на такава процедура. В замяна България не получава никакви гаранции за влизане в ERM II. Страната трябва да изпълни шест групи изисквания от страна на Франкфурт - като се започне от повторна проверка на качеството на активите на някои банки и се приключи с реформа на държавните предприятия. Оценката на напредъка във всяка от тези сфери е повече или по-малко субективна. На практика всичко ще зависи от нагласите в Брюксел и Франкфурт догодина - след изборите за европейски парламент идната пролет и при предстоящо изтичане на мандатите на повечето членове на борда на ЕЦБ, както и на шефката на единния европейски надзор. Какви ще са тези нагласи, в момента е невъзможно да се прогнозира. В България това развитие не предизвика кой знае какви дискусии. Но за сметка на това то здравата разбуни духовете в други членки, които са обвързани юридически с изискването да приемат еврото. Те откровено се опасяват, че безпрецедентният натиск и нерегламентираните условия, на които европейските институции подложиха България, могат да се прехвърлят и върху тях.
19:37 | 13.09.22 г.