fallback

Т. Каунджиев: Румънската АЕЦ е рекордьор в страната с 16% дивидентна доходност

ROMGAZ и TRANSGAZ могат да се похвалят със съответно 13,9% и 13,1%, заявява портфейлният мениджър в Карол Капитал Мениджмънт

08:21 | 20.12.18 г. 6

Тихомир Каунджиев е портфейлен мениджър в Карол Капитал Мениджмънт от началото на 2017г., а професионалният му път в сферата на финансите започва през 2005г. като консултант и аналитичен специалист в банковия сектор. Впоследствие работи като финансов анализатор в областта на корпоративните кредитни рейтинги на компании, опериращи в секторите: строителство, енергетика, застраховане, търговки банки, печатна дейност и др.

От средата на 2007г. продължава своето развитие в сферата на капиталовите позари и анализите на публични компании от българския капиталов пазар. От 2009 г. е лицензиран от КФН със сертификат за инвестиционен консултант и работи като портфейлен мениджър активно управляващ индивидуални (доверителни) портфейли от акции, борсови стоки и валути.

Магистър по Финанси от НБУ, специализирал е в направление Финансови пазари и защитава магистърска теза за практическото приложение на корпоративните конвертируеми облигации. Участник e в университетска програма Socrat/Erasmus, специализира в областта на корпоративните финанси в Парма (Италия). Участник е в организираното от фондация „Атанас Буров” – „Лятно училище по съвременно банкиране”. Хоноруван лектор по дисциплината „Технически и фундаментален анализ” в НБУ и гост лектор в СА „Д.А. Ценов” и Американският университет в България.

- Г-н Каунджиев, как се представят румънските акции през тази година и през последните 5 години?

- Румънският пазар се развива изключително позитивно. Стойността на водещия индекс на борсата в Букурещ (BET) нарасна с близо 37% за последните 5 години, а индексът агрегиращ дивидентните плащания на „сините чипове“ (BET-TR) регистрира ръст от близо 60% за същия период. Изчисленията за средногодишна доходност, включваща изплатените дивиденти, показват, че пазарът е донесъл средно 11,8% за всяка от последните 5 години.

Освен добрата доходност румънската борса постигна и значителен напредък в посока подобряване на ликвидността и обемите на търговия. Това от своя страна спомогна за решението на FTSE Russell да включи борсата в Букурещ в листата на пазари с потенциал за категория „Emerging Markets“ вместо досегашния статус на „Frontier Markets“. Това даде изключително позитивен сигнал за инвеститорите, защото този подобрен статус ще отвори възможност нови инвестиционни фондове да погледнат към капиталовия пазар на Румъния.

- Каква е средната лихва по депозитите там, каква е инфлацията и има ли риск от обезценяване на леята?

- Годишната лихва по депозитите в местна валута е около 2,5%, а инфлационният натиск в Румъния е доста по-сериозен, отколкото в други страни от ЕС - средногодишната инфлация в средата на тази година регистрира стойности над 5%, а към края на ноември се забави до 3,5%. Ситуацията, при която депозитните лихви не успяват да покрият инфлацията, кара значителна част от спестителите да се отказват от традиционните банкови депозити и да се насочват към инвестиции с дивидентна доходност.

- Защо дивидентите в Румъния са толкова високи?

- На практика имаме съчетание на два фактора предопределящи високата дивидентна доходност. Първият е, че голяма част от компаниите в индексите са дружества от сектора на комуналните услуги и енергетиката, в които държавата притежава мажоритарен дял. Те от своя страна са разпределят висок процент (между 70% и 90%) от печалбите си поради макроикономическата ситуация в страната. Освен това, предполагам знаете, че през последните години поради социалната политика на последните няколко румънски правителства е налице критично висок бюджетен дефицит. Правителството се опитва да балансира ситуацията и да не влиза в свръхдефицит, като получава средства под формата на дивиденти от компаниите с държавно участие.

- Преобладаващо държавни или частни са компаниите на румънската борса в основния индекс?

- Към момента основният индекс е съставен от 15 компании, а тези с мажоритарно участие на държавата са едва 6 на брой и формират общо тегло от около 25%. Останалите 75% от структурата на индекса, т.е. преобладаващата част от компаниите, са изцяло частни и там държавата няма каквото и да е акционерно участие. Интересно е да се отбележи, че в структурата на BET влизат и двете водещи банки BRD-GROUPE SOCIETE GENERALE и BANCA TRANSILVANIA, които имат изключително сериозна дивидентна политика и изплащат над 50% от печалбите си под формата на дивиденти.

- С каква дивидентна доходност е портфейлът на фонда "Адванс Инвест" в Румъния за миналата година?

- Средната дивидентна доходност на инвестициите на "Адванс Инвест" в Румъния от началото на 2018 г. е 6,50%, но до края на годината би следвало да се повиши до 7,0% предвид това, че предстои да се калкулират допълнителни дивиденти. За съпоставка е добре да се отбележи, че дивидентната доходност за изминалата 2017 г. бе 8,25%.

- Коя е компанията с най-висок дивидент в портфейла Ви?

- Компанията с най-висока дивидентна доходност е ROMGAZ (SNG), която за последните 12 месеца разпредели дивидент носещ на акционерите доход от 13,9%. С доходност от 13,1% могат да се похвалят и акционерите на газовия оператор TRANSGAZ (TGN), отговарящ за транспорта на над 90% от природния газ консумиран в Румъния.

В интерес на истината е редно да отбележа, че тази рекордна дивидентна доходност ще бъде изместена от решението на извънредно ОСА на NUCLEARELECTRICA (SNN), което прие решение за допълнителен дивидент от 1,61 румънски леи на акция, което при текущата цена формира дивидентна доходност от 16,6%. Предложението за допълнителен дивидент бе абсолютно неочаквано за инвеститорите и цената на акциите на Nuclearelectrica се повиши с 21% през ноември, което за момента ги класира на първо място сред най-поскъпналите книжа в структурата на индекса BET през 2018 г.

- Разпределят ли се и допълнителни дивиденти и защо?

- В началото на този месец бяха гласувани допълнителни дивиденти от ROMGAZ, TRANSGAZ и NUCLEARELECTRICA. Причината е свързана с необходимостта да се задържи размера на бюджетния дефицит под 3%. Историята от последните 2 години показва, че правителството прави висш пилотаж във финансовите операции с цел да ограничи дефицита до 2,90%, а данните към края на октомври тази година показваха, че недостигът е 2,2% от БВП на страната. Ето защо румънската държава поиска през ноември допълнителни дивиденти от подчинените си дружества - мярка, която в крайна сметка е от полза за миноритарните акционери.

- Кои компании извън основния индекс притежава „Адванс Инвест“ и защо?

- Фондът „Адванс Инвест“ е активно управлявана инветиционна схема, която има за цел да открива подценени компании на пазарите в България и Румъния. В тази връзка аз активно търся инвестиционни възможности извън рамките на индексите на двата пазара. Мога да посоча фармацевтичната BIOFARM BUCURESTI, производителя на хеликоптери IAR BRASOV, производителя на строителни материали TERAPLAST и строителната компания IMPACT DEVELOPER & CONTRACT като пример за позиции на фонда извън основния индекс на борсата в Букурещ.

Може би ще е интересно за вашите читатели да отбележа и това, че фондовата борса в Букурещ изчислява специален секторен индекс (BET-FI) на дружествата, които са аналог на нашите приватизационни фондове, т.н. регионални финансови инвестиционни дружества (SIF). В структурата на този индекс влизат 5-те регионални инвестиционни дружества и акциите на FONDUL PROPRIETATEA, който бе създаден от румънското правителство през 2005 г., с цел да обезщети граждани, загубили имущество при бившия комунистически режим. „Адванс Инвест“ инвестира активно и в част от тези финансови инвестиционни дружества, по-голямата част от които също имат стабилна дивидентна политика и средногодишна дивидентна доходност от над 4%.

- Каква е идеята на Fondul и трябва ли и в България да се направи подобен фонд от акции в незаинтересовани акционери?

- Fondul Proprietatea (FP) бе създаден през 2005 г., за да обезщети собствениците на отнети имоти по време на режима на Чаушеску. Вместо компенсаторни записи и бонове с каквито бяха обезщетени българските граждани, румънската държава апортира дялове от ключови държавни предприятия като Petrom, Transgaz и Transelectrica в капитала на Fondul, а собствениците на отнети имоти получиха акции от фонда. В края на януари 2012 г. румънският компенсационен фонд бе листнат на борсата в Букурещ и оттогава е една от най-търгуваните компании на борсата.

Добре би било да се създаде възможност акционери с акции от масовата приватизация да имат възможност да обединяват своите дялове под формата на частни инвестиционни сдружения и фондове. Ако се търси възможност за активизиране на „заспалите акции“ е добре да се подходи с чисто пазарен модел и да се действа на доброволен принцип. Може би българската икономика отдавна премина стадия на развитие, където подобен модел може да се реализира лесно от гледна точна на това, че голяма част от титулярите в „Регистър А“ са забравили, че имат финансови активи или имат наследници извън страната.

- Има ли опасност за цената на акциите на Transgaz при спад на транзита на руска газ след 2020 г. ?

- Ситуацията с транзита на руски газ е прекалено динамична и е трудно да се прогнозира. Налице са фактори, които ни дават основание да бъдем позитивни по отношение на бъдещето на компанията. Основен такъв е проектът за добив на газ от страна на ExxonMobil и OMV Petrom в блок "Нептун". Процесът ще започне от 2022-2023 г., а предвижданията са да се добиват по 6 млрд. куб. м газ годишно в румънската част на Черно море. Освен това TRANSGAZ подписа договор за финансиране на развитието на националната газопреносна система в района на Североизточна Румъния и осигуряване на износ за Молдова. Тази инвестиция ще позволи да се оползотвори потенциалът на ресурсите на Румъния за природен газ и ще разшири капацитета за пренос на природен газ между Румъния и Молдова: между 1,5 и 2,2 милиарда кубически метра годишно.

* Интервюто е взето на 14 декември преди спада на ВЕТ с над 8% в сряда.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:19 | 11.09.22 г.
fallback