2018 г. вероятно ще остане в новата икономическа история като годината на търговските войни и постоянната размяна на икономически заплахи. Последната страна, озовала се във водовъртежа от ескалиращи мита и високопарни изказвания, доминиращ търговската политика на САЩ през последните месеци, е Турция, пише в свой анализ Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). За разлика обаче от търканията с Китай, страните от NAFTA и Иран, този конфликт може да има по-силно отражение както на Балканите, така и конкретно в България.
Поредната митническа битка
Без да се впускаме в подробности, поводът за размяната на залпове между Вашингтон и Анкара беше задържането на американски пастор в Турция, обвинен в шпионаж и тероризъм още през 2016 г. и отказът на властите да го освободят.
По-рано Турция вече беше въвела насрещни мита в отговор на повишаването на тези върху внасяните в САЩ алуминий и стомана. Последната седмица обаче администрацията на Доналд Тръмп реши, че политическата криза между двете страни следва да се разрасне и в посока на икономическо противоборство и обяви увеличение на митата върху металите от Турция. В отговор президентът Реджеп Ердоган обяви рязко повишаване на митата върху вноса на американски автомобили и алкохол, и ако съдим по поведението на американската администрация в последните няколко търговски конфликта, ескалацията няма да спре дотук. В политически план конфронтацията с Турция изглежда рискова. Въпреки че страната е членка на НАТО, а икономиката ѝ е силно обърната на запад, през последните години Ердоган флиртува с Москва и продължителен търговски конфликт може да я тласне още по-близко в руската орбита.
Ефектите върху България
Геополитиката и последствията от нея настрана, тази нова конфронтация може да има значителни последици за българската икономика, тъй като Турция е сред най-големите ни търговски партньори, а и важна дестинация за български туризъм. За 2017-та година според данните на БНБ Турция е четвъртият по големина пазар за българския износ, нареждащ се зад Германия, Италия и Румъния и отчитащ общ обем на износа от 2,1 милиарда евро. Този обем е относително постоянен, като е нараснал с 3,7% спрямо 2013 г., но страната като цяло държи стабилно четвъртата си позиция през целия период. Вносът от Турция от своя страна за същия период е нараснал значително –от 1,4 милиарда евро до 1,9 милиарда евро или с 36%. Тъй като един от най-значителните ефекти от турската криза е рязкото обезценяване на лирата спрямо долара и еврото, тя заплашва да промени търговския баланс, тъй като вносът от Турция става значително по-евтин, а износът за южната ни съседка – доста по-скъп. Трябва да имаме предвид обаче, че обезценяването на турската валута започна още в началото на годината, и по тази причина е възможно да проверим наличието на такъв ефект в данните за търговския баланс по месеци, представени на графиката по-долу.
Месечните данни ясно показват влиянието на обезценяването на турската валута както в ръста на вноса от Турция, така и в спада на износа на България към този пазар. Българският износ спада с 18% за първите 6 месеца в левово изражение (според данните на НСИ), но за сметка на това вносът на турски стоки бележи едни от най-високите си стойности през първото тримесечие на 2018 г. Видно е, че обезценяването на лирата от последните няколко месеца се е отразила на търговския обмен между двете държави и това ще продължи да се вижда и в данните за летните месеци, предвид това, че темпът на обезценяване се ускори през август. Отчитайки това е в реда на нещата да очакваме обръщане на баланса и дори генериране на търговски дефицит там, където доскоро е имало значителен излишък.
13:56 | 12.09.22 г.