Освен аналогиите „така е в САЩ“, „там го преживях“ този фалит, „в много страни от ЕС има такъв закон“, наскоро се появиха по-конкретни аргументи „за“:
– „проблемът е огромен“; – „България е в топ четири или топ пет по задлъжнялост на домакинствата“ – в Европа се работи за да се „даде втори шанс на длъжниците“ и „справедливо удовлетворяване на кредиторите“.
Това посочва в свой коментар икономистът Красен Станчев, цитиран от ЕКИП.
Последните две фрази са повторение на изказване на комисаря по правораздаване, защита на потребители и равенство на полове, Виера Жоурова, в което тя през 2015 г. призовава за обсъждане на реформа в процедурите по несъстоятелност, регулирани от правото на ЕС от 2000 г. насам. (По повод несъстоятелността на физическите лица в тази реч се казва само, че в САЩ процедурата е бърза и следва да се проучи.)
Факти и реалност
Под „задлъжнялост на домакинствата“ могат да се подразбират две неща: a. задължения (кредити) на домакинствата към БВП и/или b. необслужени кредити на домакинствата. Нито един от тези показатели не говори за „огромен проблем“ или „връх“ на задълженията. – Според ЕВРОСТАТ задълженията на домакинствата у нас са около 20% от БВП; – Малко по-нисък е техния дял само в Румъния (около 16.5%) и Унгария (почти колкото България); – Малко по-задлъжнели са домакинствата в Литва и Латвия; – два пъти по-задлъжнели са домакинствата на Естония (например); – а тези на ЕС са три пъти по-задлъжнели от България; – Ако този показател подсказва нещо „лошо“, то най-зле би трябвало да са Дания, Кипър, Холандия и Великобритания, а не България.
– Изобщо по-заможните страни и в тези от „стара“ Европа този показател е значително по-висок от равнищата на дълга на домакинствата към БВП в „нова“ Европа.
– По логиката малко задължения на домакинствата като дял от БВП, България би трябвало да е най-добре през 1997 г. Тогава тези задължения са 0,9% от БВП. – Между 1998 и 2002 г. тези задължения постепенно нарастват до 4,1% от БВП, след това до 2007 г. стойността на показателя се удвоява на всеки две години и достига най-високи стойности през 2013 г. (31,8% от БВП). – През последните пет години задълженията да домакинствата намаляват и това е почти всеобща тенденция в ЕС.
По повод задлъжнялостта по линия на необслужени потребителски и жилищни кредити на домакинствата, т.е. във втория посочен по-горе смисъл на „задлъжнялост“, статистиката на БВБ показва следното: – След 2015 г. необслужените потребителски кредити спадат от около 15% от всички такива кредити до под 8%; – При жилищните за същия период динамиката е същата – спад от почти 12% от този кредитен портфейл до под 6,5% от него; – При тези кредити, които са предимно кредити към домакинства, се наблюдава обща тенденция на спад на дела на необслужените кредити, които по време на рецесията (ноември 2008 г. – средата на 2010 г.) достигат почти 1/5 от кредитния портфейл, а през 2014 г. са 17% от него; в края на 2017 г. са 10%; – В общата сума на необслужените кредити делът на фирмените е три четърти. Българското законодателство добре прилага европейските правила. Бъдещето хармонизиране, ако се наложи, следва да отчете тези особеностите на България.
Други сравнения
– В България финансовите активи на домакинствата са повече (с около 31%) от техните задължения. Други такива страни в ЕС са Унгария (при почти същото съотношение на активи и задължения), Италия, Великобритания и само донякъде Белгия, Латвия и Малта. – При все това положението със задлъжнялостта на домакинствата в Италия е много по-тежко от България. Но за голяма група страни, по различни причини, положението се различава драстично – финансовите задължения са значително (от 10 до 50%) повече от техните активи. И това е така в Швеция, Холандия, Испания, Дания, Полша, Португалия, Ирландия, Гърция и Финландия (подредени тук по сложност на проблема). – Динамиката на тези показатели (съотношението на активи и пасиви на домакинските финанси, техни заеми към БВП и дял на необслужените заеми) има много по-дълбок икономически смисъл, отколкото предполагат защитниците на идеята за „личен фалит“. – Нарастването на задълженията очевидно корелира с размера на техния и на страната доход и средство за увеличаване на този доход. Иначе казано, ако ниски стойности на този показател се смятат за „добри“, то в България 1997 г. би била най-добрата от гледище на защита на правата на длъжника (тъй като няма какво да се защитава). Всъщност обаче хората нямат доходи, спестяванията им са обезценени, имуществото им също и те не могат да се класират за какъвто и да е заем на поносими условия. – България е по-близо до средния за ЕС (4,2% от съответните кредитни портфейли) дял на необслужените заеми на домакинствата, с техните 6,5% жилищните и 8% по потребителските кредити (разликата между двата типа е логична) и изглежда по-добре от много страни. – В Италия високият дял на необслужените кредити се обяснява до голяма степен с високото ниво на защита на длъжниците и бавния процес на реализиране на вземания. – Показателят на съотношението между дълг и доход на домакинствата. В България за последните тринадесет години той е най-висок през 2009 г. (43,4%) след това спада до 32,7% от дохода. – Това са дългове към всички възможни кредитори, не само банките, които неправилно са единствените, за които се говори по повод на „личния фалит“. – Друго важно обстоятелство е, че от 2006 до 2016 г. (за когато са обобщени данните от ЕВРОСТАТ), финансовите активи на българските домакинства се увеличават три пъти – от 22 на 66 млрд. евро. (Подобна е динамиката само в Словакия.) – Друга страна с такъв ръст на тези активи няма, в Гърция за този период те намаляват, а в Италия остават непроменени в началото и края на периода . Това се вижда добре от следната таблица.
Какво да се прави?
В България финансовите активи на домакинствата не просто нарастват три пъти за десет години, но и са повече в абсолютна стойност от тези на домакинствата в Естония, Хърватска, Словения, Латвия и Литва (все пак населението там е по-малобройно). Но като размер на активите на едно средно статистическо домакинство положението е сравнимо.
От икономическо гледище личният фалит би имало смисъл да се прилага при три взаимносвързани и влияещи си условия: – когато задълженията на домакинствата (физическите лица) са значим дял от БВП, – делът на необслужените им заеми се увеличава или е значителен, или е със застойна динамика, – а финансовите им активи намаляват, натрупват се бавно, а дългът на домакинствата увеличава своя дял в доходите им.
Нито едно от тези условия в България не е налице.
21:03 | 11.09.22 г.