През 2004 г. държавният външен дълг намаля, но частният се увеличи

Очакванията са през следващата година същата тенденция да се запази Това, с което ще се запомни изминаващата вече 2004 г. по отношение на външния дълг на страната е, че държавният дълг продължи да намалява, докато в същото време частният се увеличи с по-големи темпове и това доведе до сериозно увеличение на брутния външен дълг на България. Към края на октомври държавният външен дълг е 6,612 млрд. евро, като е намалял до 7,102 млрд. евро в края на 2003 г. Намаляването на държавния външен дълг се дължи основно на извършеното от правителството обратно изкупуване на Брейди-облигации от типа DISC с номинална стойност 679,3 млн. долара, което бе осъществено на 28 юли. Друг положителен ефект от тази сделка бе освобождаването на обезпечението по тези книжа, което възлезе на 293 млн. долара. От началото на годината до края на октомври общите погашения по главници на публичния дълг са за 852 млн. евро. Според предварителните планове за последните два месеца на годината трябва да бъдат направени плащания по главници за общо 44,3 млн. евро. В същото време за десет месеца новите кредити и депозити за публичния сектор възлизат на 416,4 млн. евро. Все още не е ясно на колко възлиза новото външно финансиране през ноември и декември, тоест е много трудно да се каже колко точно ще бъде държавният външен дълг в края на тази година. Очакванията на анализаторите са, че държавният външен дълг ще продължи да намалява и през следващата година. В подкрепа на това очакване идва обявеното преди няколко дни решение на финансовото министерство на 28 януари 2005 г. да бъде осъществено ново изкупуване на държавен дълг. Този път преди падежа им ще бъдат обратно изкупени Брейди-облигациите от типа IAB. Според министерството номиналът на тези книжа е 937,5 млн. долара, а с тази операция съотношението държавен дълг към БВП ще намалее от 41,3% към 30 ноември този година до 38,9% след края на януари. Министерството на финансите все още не е публикувало календара си с предстоящите плащания на главници и лихви по дълга през следващата година, затова все още не може да се каже какви ще са общите плащания за година. Възможно е обаче при някое от лихвените плащания по Брейди-облигации, които ще бъдат на 28 юли следващата година и 28 януари 2006 г., да има още едно изкупуване на дълг - този път на FLIRB облигациите. Според приетата преди месец предприсъединителна икономическа програма на правителството, публичният дълг ще продължи да намалява и до 2007 г. ще достигне до 6,266 млрд. евро. Увеличението на дълга на частния сектор през първите десет месеца на годината бе с 2,306 млрд. евро и в края на октомври той достигна 5,68 млрд. евро. Увеличението от 40,6 на сто процента на частния външен дълг се дължи основно на получените от частни предприятия от нефинансовия сектор нови кредити за 1,528 млрд. евро. Повишеното доверие в икономиката на България и постоянният ръст на Брутния вътрешен продукт от над 4 процента в последните няколко години доведе до повишаване на доверието в българските предприятия и те започнаха да се кредитират все по-лесно от чужбина. От друга страна, много големи български предприятия имат чужди мажоритарни собственици, които инвестират активно в развитието на производството с кредити от чужбина, където лихвените проценти все още са по-ниски от тези в страната. За десетте месеца на годината частните търговски банки са получили кредити и депозити от нерезиденти в размер на 785 млн. евро. Основната причина за този рязък ръст на притока на средства към наши банки се крие в експанзията на кредитирането. Когато ресурсът на банките не достига, за да продължат и за да не изостават от общия темп на повишаване на кредитирането, те взимат пари от чужбина, а чуждите банки доста лесно вече отпускат кредитни линии. Ако се приеме, че средно месечно дългът на частния сектор се е повишавал с около 230 млн. евро, то до края на 2004 г. общият външен частен дълг ще бъде около 6,14 млрд. евро, но е напълно възможно да надхвърли тази сума и да стигне до 6,5 млрд. евро. Външният дълг на частния сектор ще продължи да се увеличава и през следващите години, за да достигне според предприсъединителната програма до 10,413 млрд .евро в края на 2007 г. Румен Соколов