Не минаха и две седмици от началото на 2018 г. и правителството заговори за актуализация на бюджета за годината, а март е първият месец, в който ще се осребряват поетите тогава ангажименти. Причина за това станаха редицата заплахи за протести на полицаи и пожарникари, след които премиерът обеща отпускането на допълнителни 100 млн. лв. за увеличение на заплатите в МВР, без да е ясен източникът на средствата, считано от началото на март. Последното пък накара опозицията да повдигне въпроса дали през есента няма да се наложи актуализация на бюджет, пише в свой анализ Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Първоначално тази теза беше отхвърлена от председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси, който обясни, че „на полицаите пари не са давани, а това ще стане, ако се борят успешно със сивата икономика и това доведе до допълнителни приходи в бюджета”. Тази позиция обаче беше поставена под въпрос преди дни, когато министърът на вътрешните работи обяви, че „през есента ще се направи актуализация на бюджета за текущата година паралелно с приемането на бюджета за следващата”.
Очевидните противоречия и променящи се позиции не бива да ни изненадват, тъй като са редовна практика за различните представители на изпълнителната и законодателните власти. По-големият проблем е неясното управление на публичните финанси, които заедно с валутния борд са стълбовете, върху които почива макроикономическата стабилност на страната. Тук възникват и два принципни въпроса:
- Ако две седмици след началото на фискалната година започват да се отпускат непредвидени разходи, как някой може да вярва, че правителството провежда разумна и устойчива фискална политика?
- Ако получаването на допълнителни средства не зависи от качеството на работата на дадено ведомство, а от заплахи за протести, какъв е стимулът за реформи в останалите ведомства?
На този етап е твърде рано да се говори за актуализация на бюджета за 2018 г., тъй като той е сравнително консервативен на фона на доброто развитие на икономиката и пазара на труда и е в унисон с бюджетите за 2016 и 2017г.
С други думи може да се очаква както преизпълнение на приходите, за каквото намеква и председателят на бюджетната комисия, така и неизпълнение на капиталовите разходи. Двете взети заедно ще осигурят възможност за отпускане на допълнителни и непредвидени разходи в края на годината, каквато е традиционно ситуацията през последните години.
Тук възникват и два практически въпроса:
- Ако допълнителните средства продължават да се отпускат за текущи разходи, вместо за инвестиции, как може да се очаква да се подобри работата на тези ведомства?
- Ако законът за бюджета за годината позволява „промени на разходите за персонал […] да се извършват само […] при структурни и/ или компенсирани промени между бюджети”, а допълнително отпуснатите 100 млн. лв. нито са резултат от структурни реформи, нито са компенсирани с намаляване на други разходи, как можем да бъдем сигурни, че останалите ограничения (и в закона за бюджета, и в закона за публичните финанси) се спазват?
Достатъчно е да се проследи изпълнението на бюджета на МВР през последните години, за да се види, че това е ведомството, в което парите никога не стигат. Всяка година се отпускат допълнителни разходи, а средствата все не са достатъчни, тъй като не са обвързани с реформиране на дейността, подобряване на условията за труд и повишаване на качеството на услугата.
Липсата на принципи при провеждането на фискална политика в страната и нежеланието за реформи водят до ниска ефективност и ефикасност при публичните разходи и провежданите политики. Ниската ефикасност е най-видна в секторите „Съдебна система” и „Полиция”, както показва Оценката на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г. на ИПИ. Наливането на допълнителни средства в нереформирани сектори очевидно не дава резултат – нито качеството на услугите се подобрява, както се вижда от понижаващата се оценка на ефикасността в сектор „Полиция”, нито условията на труд се подобряват, както се вижда от продължаващите протести и искания за допълнителни разходи.
По този начин целият сектор „Сигурност” се превръща в един от големите източници на несигурност и фискален риск, заедно с пенсионната система, здравеопазването и държавните компании, тъй като не е ясно в кой момент натрупваните с години проблеми ще достигнат точката на кипене. Както казахме – тази година бюджетът ще може да се справи с допълнителни и непредвидени разходи, тъй като е планиран консервативно, а икономиката е в добро състояние. Това пък означава, че няма да има достатъчно средства за други реформи в уж приоритетни сектори за правителството като образование, инфраструктура и здравеопазване. Нещо повече – ако протестите водят до допълнителни разходи, въпрос на време е и други ведомства да поемат по този път. И ако тази година част от допълнителните средства няма да създадат практичен проблем за бюджета, какво ще стане, ако напрежението избухне в няколко сектора едновременно или по-лошо – ако съвпадне с период на слаб икономически растеж, слаба събираемост на приходите и социално напрежение, които се наблюдаваха през 2013 г.?
01:44 | 14.09.22 г.