Финансова децентрализация през крив макарон

Според една японска поговорка събирането на пари е като копаене с игла, а харченето е като вода в пясък. Нещо такова се случва и с българските общини и едва ли ще е пресилено, ако кажем, че повече от половината щяха да са фалирали, ако бяха частни фирми.

Бавно и полека финансовата им децентрализация се превърна в едно имагинерно понятие. За нея се говори упорито повече от десетилетие, но също толкова упорито тя просто не се случва.

Явно обаче и на финансовия министър Владислав Горанов му омръзна да спасяват закъсали общини с пари от държавния бюджет, защото по време на последния петъчен парламентарен контрол от трибуната той категорично заяви, че финансовата децентрализация на общините минава през изключително ниското и неадекватно облагане на имущество в България. 

Държавата не планира да трансферира допълнителни средства към бюджетите на общините, а ако те имат финансови трудности - да повишат данъците, предложи Горанов. Според него дефицитът от събиране на местни данъци е основният проблем на кметовете за да „вържат бюджета“. „Няма как да има виенска инфраструктура с пернишки данъци", каза министърът.

Финансовата децентрализация според него не е самоцел, но трябва да е свързана с ясната отговорност, пред която се изправят българските общини. 

Нужни са промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) свързани с данъците за колите и за имотите на физическите лица, поясни Горанов. Той добави, че методът за данък върху стойността на автомобила, а не върху екологичната му стойност, е грешен. "Допускаме леко да станем гробницата на Европа за дизелови автомобили. Ако не вземем мерки всички стари дизели ще дойдат тук", каза още Горанов.

Според Дора Янкова от БСП обаче една година преди местните избори никой няма да прави сериозни промени в ЗМДТ. „Промяната в размера на такса смет е отложена за началото на следващия мандат, бюджетите за тази година вече са приети, а следващите ще бъдат предизборни. Ако ще има нова регулация, то тя ще е най-рано през 2020 г.“, обясни тя. Според депутата много общини са в структурен дефицит – те не могат да гарантират публичните услуги, които са задължени по закон, но нямат приходи, с които да платят за тях. Този проблем се решава със заеми или декапитализиране на общините, уточни Янкова. „Има остаряла среда, свързана с местните данъци и такси, липса на алтернативни източници за общините. Централизацията води тези източници към правителството. Но проблемът е друг, 15% от публичните ресурси отиват към общините, в ЕС е 30%. Общините трябва да имат допълнителни стимули, за да провокират адекватна бизнес среда. През 2017 г. с постановления на Министерски съвет са похарчени 2,2 млрд. лв. „под черта“, от тях около 400 млн. лв. Са били за общините. Тази практика обаче не води до целенасочено въздействие, има много по-функционални методи за администриране и разпределяне на приходите в държавния бюджет“, обясни още Дора Янкова. 

Като оставим за малко по-надолу разсъжденията относно вдигането на ставките, трябва да признаем, че изказването на Горанов е похвално. Крайно време е управляващите (включително и в местните парламенти) да  осъзнаят ясно, че финансовата децентрализация на общините не се случва. Отделните населени места на територията на България продължават да са силно зависими от държавата и все така задлъжнели към хазната. За лошия им мениджмънт пък можем да си говорим още по-дълго.

В общи линии, най-неотложните задачи пред една община са осигуряване на поддръжка на инфраструктурата, по-конкретно пътната, базите на образованието и здравеопазването, подобряване на ВиК инфраструктурата в градовете и селата, както и осигуряване на достатъчно средства за издръжка на социалните заведения. С една дума – инфраструктура, трябва адекватна инфраструктура! За която обаче общините нямат ресурс.

"През тази година общините очакват приоритетно да работим с министерството по отношение на актуализиране на ЗМДТ, така че да осигурим по-добро обвързване на основата за облагане на имотите и на превозните средства до реалните им пазарни оценки. На този етап, няма законова възможност за въвеждането на каквито и да било промени в данъчните ставки за 2018 г. – законът забранява през текущата година такива да бъдат правени. Каквито и дискусии да бъдат проведени по отношение на подобряването на механизмите за определянето на т.нар. облагаема база, това не винаги означава общо повишение на приходите. С увеличението на данъчната тежест, приходите на държавата ще растат, но само до една определена точка. След тази точка допълнителното повишаване на данъчната ставка води до намаление на приходите и при данъчна ставка от 100% данъчните приходи са нулеви", коментираха за Investor.bg от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).