От сдружението коментират още, че има редпосчватица примери от последното десетилетие за фалиращи големи структуроопределящи предприятия в различни общини, които не могат да обслужват данъчните си задължения и това се отразява директно върху постъпленията в общинската хазна. Там където структурата на местните приходи е такава, че тези предприятия са осигурявали определен дял в приходите на общините, ефектът за общинските бюджети винаги е негативен и тези общини наистина се налага да търсят помощ от държавата. При тези условия и при съществуващото приоритизиране на вземанията, вземанията на общините не винаги могат да бъдат удовлетворени.
"Също така, когато говорим за помощ от държавата за общините е необходимо да се отчита, че местните власти предоставят публични услуги най-близо до хората и от една страна изпълняват редица държавнически функции на местно ниво, а от друга решават конкретни въпроси на местното население, които законът е определил като местна компетентност", посочват още от НСОРБ.
От последния отчет на финансовото министерство за състоянието на общините става ясно, че за поредна година по-голямата част от дълговете на общините са породени от невъзможността им да финансират сами местните си дейности, да се разплащат към доставчици, строители или изпълнители на различни договори. Много е важно да уточним, че що се отнася до парите от Брюксел, общините са отличници, почти без изключения, защото дейностите, извършвани с европари обикновено се съфинансират с банкови заеми от Фонда за органите на местното самоуправление в България (ФЛАГ).
Според данните за финансовото състояние на общините през 2017 г. и за общините в процедура по финансово оздравяване през 2018 г.,13 общини се нуждаят от финансово оздравяване, при 32 общини година по-рано. Това са общините Симитли, Струмяни, Белоградчик, Грамада, Димово, Кочериново, Рила, Сапарева баня, Септември, Перник, Неделино, Чепеларе, Стамболово.
Общо просрочените задължения на всички общини към 31 декември 2017 г. са в размер на 156,8 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 146,1 млн. лева., отчитат още от МФ. Просрочените задължения по бюджетите на общините са формирани от 143 общини (53% от общия брой общини).
таблица
Общинският дълг и общинските гаранции към 31 декември 2017 г. възлизат на 1,2 млрд. лв., в т.ч. 594,6 млн. лв. вътрешен (47,2%) и 665,9 млн. лв. външен дълг (дългът на Столична община формира 49,9% от общия размер на дълга). таблица
Най-парадоксалното е, че кметовете постоянно се опитват да се отскубнат от хватката на държавата, но в същото време не спират да тропат на вратата на финасновия министър за още парична подкрепа, с която да вържат бюджета.
Очевидно е, че общините в общия случай имат силно ограничен собствен ресурс и разчитат почти изцяло на субсидиите от държавата. Ситуацията е различна само в големите градове и курортни общини, където приходите от имуществените данъци са значително по-високи. За повечето общини обаче собствените данъчни приходи са около 5-10% от бюджета им.
От НСОРБ посочват, че целта на общините на местно ниво, а и целта на държавата на национално, е да се търси баланса и справедливостта при облагане, съобразено с пазарните условия, да се осигурява едновременно и социална поносимост и в същото време финансиране на всички т.нар. публични блага или услуги.
Липсата на собствен ресурс обаче означава че на практика не могат да се провеждат смислени политики на местно ниво и второ, че дори и най-малкият шок - например неразплатен европейски проект, практически потопява общината „под вода” и тя няма инструменти за реакция, коментира за Investor.bg Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Трябва да направим и още едно уточнение, общините с държавен заем се обвързват с оздравителен план, както и с много по-силен надзор от централната власт, като целта е да бъде намален дефицитът по бюджета, необезпечените и просрочените задължения и да бъде подобрен мениджмънта.
Има една приказка, че ако ви говорят, че работата не е в пари, а в принципи – значи работата е в пари. И с общините е така, защото идеята да взимаш повече (повишавайки налозите), за да разпределяш повече е обречена на провал, ако нещо кардинално не се промени в борбата с корупцията и управлението на отделните населени места.
Факт е, че България е една от страните с най-ниско пряко облагане. На фона на други държави имотните данъци тук, са почти символични. Но малките общини няма как да се развиват, разчитайки само на данъци. Трябват им устойчиви инвестиции и проекти, които да съживят замрелия трудов пазар и да вкарат реален паричен ресурс в изтънелите общински касички. Или най-после да се заговори за реална финансова децентрализация...
Според Петър Ганев общините доста са повишили данъците, като в периода от 2013 до 2018 г. има 98 покачвания на имотния данък. Данъкът върху колите е бил повишен 48 пъти през последните 5 години.
преди 6 години :) Има точно два механизма за регулация - административен ( справка жителството по соца ) и икономически ( просто правиш живота у градо скъп ) . Всичко останало е леко наивно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ми те нещата са много, но са интелектуално недостижими за родните крадливи *** политици.1. Държавата може да разпръсне част от административния си "капацитет", по области, а не да се извършва централизация само в София! Там където може, а може на много места.2. В сферата на образованието държавата отново концентрира университетите в София. Образованието е чудесна възможност човешкия капитал да бъде разхвърлян по-равномерно. То е и социален феномен. Голяма част от младите завършили остават в София, не само заради работата, а защото са създали среда и семейства, на място различно от родното им. Разбира се, че ако си дошъл в Сф и си намерил гадже и приятели няма да искаш да се върнеш в Асеновград. Вместо в Сф можеше да си учил другаде.Голяма част от образованието може да се извършва в прилични градове като Стара Загора да речем. Не говорим да се правят университети в села. На запад е точно така.3. Държавата може да сусидира директно раждаемостта в провинцията, не чрез директни плащания, за да няма дискриминация на принцип гражданство, а чрез програми за безплатни кухни за деца и редица други придобивки, които биха спестили пари на бюджетите на хората и биха подпомогнали задържането им при по ниски доходи в провинцията.4.Държавата в партньорство с общините може да е много по активна при сключването на публично-частни партньорства за привличане на инвеститори, чрез редица отстъпки, които ако са формолирани като публично частни партньорства, няма да се водят неправомерна държавна помощ. Там може да се даде много.5. Държавата може да има целенасочена политика за инфраструктура и да подпомага провинциалните общини да изграждат индустриални зони, което често може да се случва в партньорство с инвеститори при интерес.Те нещата са хиляди, само че трябва да имаш политици, които да имат желание да помогнат и да дадат на обществото, а не мутри! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години ДДС в Бг е на средни европейски нива и не виждам защо трябва да се намалява . Виж имотните данъци са мноооооооого по ниски от средно европейските отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Опс извинете , 34% от БВП са данъчните и не данъчните приходи , 2.2 % са от ЕС , ОБЩО : 36.2 % преразпределение за 2018 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години обаче нито правителството е съгласно на това.. ще остане с по-малко пари да раздава по свое усмотрение.. нито пък богатите ще са съгласни да плащат доста повеч от сегашнатте почти 0% данъци. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Другите данъци не са местни, т.е. отиват в държавата и после общините са принудени да се молят. Това е големият проблем - данъците не са правилно балансирани - местни, подоходни, косвени. Другото е, че единствено местните данъци са тия които човек вижда как се използват, и човек има пряка полза от местните данъци - другите данъци отиват в общ кюп и се преразпределят по усмотрение на правителството - т.е. няма никаква връзка кой ги е платил, и кой ще ги консумира. А това значи, че се губи интерес да се плащат данъците.. Казано по друг начин въпреки, че общата данъчна тежест е висока.. то за общините пари няма. Би трябвало ДДС да се намали, а данък да има адекватен върху всички имоти/така, че да има пари за инфраструктурата/. И пак да остане горе долу същата обща данъчна тежест. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Преразпределението в Бг е 37 % , не знам къде го видя това "налозите в България по официална статистика са към 47% от брутния доход " Апропо има закон за държавният бюджет , не е лошо да се чете преди да се пише отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години От тази държава нищо не става вече, особено в провинцията, няма никакъв потенциал повече, а аз скоро се махам от потъващият кораб пълен с плъхове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Бавно развиващи ли сте? Политическата класа, кметове и кретено-масонският бизнес елит от сикаджии, висаджии и агенти на дс с по 50 фирми за усвояване на общ. поръчки, които ги разтрелват пред офисите им крадат милиарди всяка година, вие ми се чудите защо след 30 години нищо не е направено в прогнилата ***, до 2030-та един град смехономика, останалото деградиращо ромско гето, разпадаща се мизерия и бойкочарник/гинкочарник/шишичарник/боклучкарник, след 2030-та пари за заплати в държавният сектори, за пенсии и за бюджет държавата ще ги събира на любимите си гласоподаватели от раждаемостта ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Я дай пример за "адекватна" политика на държавата по отношение на провинцията отговор Сигнализирай за неуместен коментар