България да вземе участие в проекта за газопровод „Бял поток“ и да бъде разпределителен център на газа, идващ по това съоръжение. За това настояват от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в писмо, изпратено до българските власти.
Според тяхна информация Туркменистан ускорява работата по проекта, предвиждащ изграждането на газопровод по дъното на Черно море – от Грузия до Констанца, Румъния, а оттам и до други европейски страни. Трите организации обаче смятат, че по-краткият път на тръбите ще е през България и искат дипломатически стъпки от страна на управляващите маршрутът да бъде променен.
Според тяхната информация „Бял поток“ има статут на проект от общностно значение от Европейската комисия (ЕК).
Проектът „Бял поток“ има доста далечна история. Официално за него заговори украинското правителство още през 2005 г., а през 2008 г. тогавашният украински премиер Юлия Тимошенко поиска от Брюксел да признае газопровода като важен за общността.
Тогава ЕК го направи, но през 2015 година газопроводът е изваден от списъка по искане на Румъния.
Едно от най-важните условия за съществуването на този проект е изграждането на Транскаспийския газопровод (TCP) между Туркменистан и Азербайджан. Това е проект от общностно значение от 2013 г., но разглеждан на фона на Южния газов коридор. Идеята е в един момент да се увеличи капацитета на Южния газов коридор с газ от Туркменистан.
Повече от десетилетие Туркменистан търси начини да продава газ в Европа. Проблемът обаче са скъпите газопроводи, чието изграждане страната не може да си позволи. За да реализира своите планове Ашхабад трябва първо да осигури изграждането на Транскаспийския газопровод по дъното на Каспийско море - дължината е около 300 километра. След това газът може да използва съществуващата инфраструктура на Южнокавказкия газопровод през територията на Грузия.
Така се стига до следващата трудност - изграждането на тръбите по дъното на Черно море между Грузия и Констанца, тоест самият „Бял поток“, който в плановете на проектната компания трябва да бъде готов до 2022 г.
От проектната компания посочват анализи на ЕК, според които Европейския съюз може да получава между 10% и 20% от своето потребление на газ през Южния газов коридор. Това са между 45 млрд. куб. метра и 90 млрд. куб. метра годишно, посочват от базираната в Лондон White Stream Ltd. Според компанията Азербайджан има възможност да доставя по 10 млрд. куб. метра газ на Европа, а разликата може да бъде покрита с газ от Туркменистан.
Никъде в представянето на "Бял поток" няма изчисления за нужните разходи. Коментарите са свързани основно с желанието на Европа да диверсифицира източниците и трасетата на природния газ и прозира желанието ЕС да отпусне финансиране за реализацията на проекта, който отговоря на тези планове.
06:47 | 14.09.22 г.