Приватизацията на БТК - едно алтернативно вижданe

Екип на Български Великден* (www.velikden-bg.org/bgvq/) С този материал бихме искали да разгледаме една въз-можност за алтернативен подход към ситуацията на БТК. Искаме да подчертаем, че става въпрос за рeшение, което изисква много професионализъм, прецизност и най-вече добра воля - предпоставки, които считаме, че повече от всякога досега са на-лице в настоящия момент. Става въпрос за състоянието, приватизацията и модернизацията на БТК. Вместо да дискутираме развитието на компанията досега, бихме искали да фокусираме вниманието върху потенциалните възможности за съхраняване на стойността, акумулирана в нея и за извличане максимална полза от тази стойност. БТК като монополист на телефонни услуги и наети линии предизвиква негативно отношение в множеството абонати и доставчиците на интернет услуги. За това има както много обективни причини (голяма част от тях, като например подходът към клиентите, може лесно да се промени), така и много, които не мо-гат да се окачествят като обективни. 1. Актуалната ситуация Вложени са значителни средства в изграждането на телефонна мрежа, достигаща практически до 90% от българските семейства. Телефонната плътност е над 35% - стойност, която отличникът в групата, унгарският оператор MATAV все още не е успял да достигне. Над 2.5 млн абонати (цифрата варира до над 3 млн. в зависимост от изчислителния метод). От тях 85% са свързани с около 3000 аналогови централи. Преобладават аналоговите централи А-29 (производство на Сименс, модел 1929 г.), които са абсолютно остарели и - изискват много персонал - не могат да предават номера на викащия абонат (т.нар. А-номер) - не позволяват въвеждането на различни пакети от услуги и гъвкаво таксуване на абонатите - представляват лесен обект за крадци на трафик. Компанията разполага със сравнително съвременни международна и междуселищни съобщителни мрежи и достатъчно модерен Център за управление. Взима се участие в значими за региона международни транзитни преноси. БТК не е готова да оперира в ус-ловията на свободна конкуренция - нито технологично, нито като форма и подход на обслужване. Повечето икономически показатели на телекома са отчайващи. БТК е на последно място в Европа по приход на абонат. Този показател е от огромна важност при формирането на цената на компанията. Ако той се корелира с необходимите над $250 млн за цифровизация на регионалните мрежи, се получава една не дотам атрактивна картина за евентуалния купувач. В същото време големите телекоми имат от една страна финансови затруднения, а от друга и много по-перспективни области за инвестиции. За по-задълбочено запознаване и сравнение е добре да се разгледат годишните отчети на БТК и на отличника в групата MATAV. Официална информация има в следните сайтове: www.matav.hu , www.btc.bg , и www.stc. bg - на закритото вече КПД (интерес представляват само документите, касаещи контрола на качеството на телефонните услуги). Както подчертахме, БТК е на последно място в Европа по един показател, който има изключителна тежест при определяне на цената на фирмата - приход на абонат (т.е. има много абонати но с ниска трафична активност). За да има приемливи показатели, компанията трябва да се прекрои кардинално, като персоналът падне до 10000 (сега е над 25000) и да намали по някакъв начин абонатите си поне с ? млн, като премахне поне 600 аналогови централи. Не да замени с цифрови, а да премахне. След падането на монопола алтернативните оператори ще привлекат доходните клиенти в големите градове, всъщност по този въпрос вече се работи интензивно. Което означава, че след падането на монопола показателите на БТК тепърва ще се влошават. Но това не е всичко. В момента тече радикална смяна на технологиите - от комутация на канали към комутация на пакети. Сравнително модерната междуселищна мрежа също остарява и се нуждае от обновяване, макар и с по-бавни с темпове. Това също изисква значителни средства. Т.е. БТК ще трябва да опита един вид двоен шпагат - да обновява цифровата си мрежа и аналоговата си мрежа, при това в условията на икономическа криза и агресивна конкуренция. 2. Изводите - БТК, такава каквато е в момента, не би могла да издържи на конкурентен натиск - Планове за значителна цифровизация в страната, да речем около 75% през следващите 5 години са нереалистични, защото са икономически необосновани - Купувачи на БТК, такава, каквато е в момента, трудно ще се намерят. Предстоящата демонополизация допълнително влошава ситуацията. Икономическите показатели на БТК тепърва ще се влошават, а оттам и интересът към нея като обект за приватизация ще става все по-незачителен. Както често се получава в сферата на услугите, ако държавата иска да реши проблемите в телекомуникационния сектор, тя трябва първо да реши икономическите си проблеми (т.е. попада в §22). 3. Възможностите Голяма част от изложеното по-горе беше подготвено преди Правителството да оповести своите виждания по този въпрос. Затова изводите се покриват ако не напълно, то поне в основните си аспекти. Нашата цел не е да повторим нещо, което е вече казано. Основната двигателна сила да се подготви тази публикация е въпросът дали наистина БТК, а следователно и голяма част от телеком-сектора в България е “Kausa perdutta” или все пак има изход от ситуацията. Ето едно такова възможно решение: 3.1 Приватизацията Приватизацията няма алтернатива. Най-добре би било да се продаде цялата мрежа. Но цената й междувременно е толкова ниска, че си заслужава да се по-мисли за продажба на част от мрежата. Принципа на разделяне може да бъде функционален или териториален. Но и в двата случая ще има много технически и технологични проблеми. Да започнем с най-апетитния кандидат за продаване - международната и междуселищната мрежи на БТК, заедно с Националния център за управление на мрежата, които по-нататък ще наричаме далекосъобщителна мрежа. Това е модерна и високо рентабилна единица, която вероятно би изплатила цена от $300 млн за 5-7 години (51%) и не изисква значителни нови инвестиции. Предполага се и определена трафична обвързаност на регионалните БТК-та с далекосъобщителната БТК. Предложението може да стане наистина атрактивно, ако купувача има право директно да обслужва големи корпоративни клиенти (за справка - такива възможности за long-distance операторите в USA съществуваха още преди 1997 г.). Но тук възниква проб-лемът с отчитането и събирането на приходите на купувача от селищните мрежи. Заслужава си в офертата да бъде включен поне един от рентабилните региони, например Софийския, със съответно покачване на цената. Други интересни региони са Пловдив, Варна, Бургас и Русе. 3.2 Трудностите Регионалните мрежи на БТК не са технологично обособени от междуселищната мрежа и тяхното разделяне ще изисква много работа. (Всъщност трудностите по отделянето на собствеността и функциите в София ще са толкова големи, че включването на Софийската мрежа в офертата няма алтернатива) Тук маркираме само главните аспекти: - Разплащане между новите субекти; - Контрол на качеството на услугите, вкл. и интернет и санкции при нарушаване на качеството; - Техническото разделяне на националната транзитна телефонна мрежа от регионалните. Всеки от тези аспекти има своите юридическа, нормативна, техническа и технологична страни и ще са нужни много прецизност, професионализъм и особено много добра воля, за да се доведе едно разделяне до успешни резултати. Искаме да подчертаем, че голяма част от дейностите, свързани с горните аспекти, няма да бъдат избегнати в никакъв случай (например онези, свързани с управление на качеството). По-вече информация за един елемент от мозайката на развитите телекомуникационни общества може да се намери на: www.swisscom.ch/ws/content/products/intercon-nec-ti-on/ , след което се влиза на swisscomstandardoffer /disclaimer/allservices/version5.5/index_EN.html. Изглежда абсурдно, че в момент, когато тече технологична централизация на управлението на телеком-услугите, се предлага разбиване на мрежата на технологично обособени части. Считаме, че ако управлението на регионалните БТК-та остане напълно централизирано, ще се запази възможността за бърз обмен на информация и своевременна реакция на технически проблеми и опити за кражба на телефонен трафик, особено като се работи заедно с приватизираната част от БТК. 3.3. Модернизиране на регионалните мрежи Остават няколко регионални БТК-та, носещи почти всички негативи на сегашния телеком и най-вече ниска степен на цифровизация. Стана ясно, че този процес (цифровизацията) ще продължи значително повече от 5 години. Да вземем под внимание факта, че в момента се извършва радикална смяна на технологията за пренасяне на говор - от комутация на канали към комутация на пакети. Техническите решения, които ще господстват през следващите 10 години са услуги (вкл. и глас) върху ATM и особено върху IP. Това значително намалява изискванията към селищните централи. И може би тук е момента да се даде рамо на националните производители на телекомуникационна техника. Нека не забравяме, че мрежата трябва да се обнови. Има неща, които не могат да се реализират от Българските производители на телеком-техника и трябва да се купят. Има обаче неща, които може да се направят в България, при това много добре. По този начин биха могли и по-не частично да се компенсират предстоящи съкращения в БТК. Би могло да се очаква, че около $80-100 млн инвестирани в един дългосрочен проект могат да дадат много добър резултат. Още средства могат да се съберат по други начини, примерно чрез продажба на сгради, почивни станции и може би една-две печеливши дейности (разпространението на радио и TV, ако е технически възможно). Има и институти и звена, които могат да се отделят от фирмата и да изпълняват нейни поръчки. 3.4. Мобилните комуникации Мобилтел е все още абсолютен лидер с над 1 млн. aбоната. Глобул има изключително тежката задача да се справи с последствията от един дългогодишен монопол в мобилните комуникации, който едва ли има аналог в Европа. Мобиком има все още значителен брой абонати, защото предлага почти пълно покритие на България, но по понятни причини постепенно губи значение. Системата на Мобиком (NMT 450) е напълно несъвместима с GSM. Какви са възможностите за изграждане на трета GSM мрежа в България? Ние считаме, че по принцип условията в момента са благоприятни: зряла GSM техника и свити пазари, борба за всеки клиент. Но тежестта се измества все повече към GPRS и UMTS и в скоро време вероятно чиста GSM мрежа (това, за което става дума) няма да е атрактивна инвестиция. Трябва да подчертаем, че трета GSM мрежа може да развие само евентуалния купувач на БТК. За нашите възможности (7.8 млн население, нисък БВП и т.н.) 3-тия лиценз за мобилен оператор ще бъде атрактивен само в комплект с БТК. Същото важи и за БТК - шансовете за продажба се качват значително ако в пакета присъства и 3тия лиценз. 4. Резюме Нашите изводи са: 1. Бързото обновяване на БТК е икономически необосновано. Продаването на цялата БТК ще бъде трудно; 2. Съществува теоретичната възможност да се при-ва-тизира част от БТК, препоръчително в комплект с GSM лиценз: - Далекосъобщителната мрежа на БТК с Центъра за Управление на мрежата; - Софийска област, възможно е и други рентабилни области - по договаряне; - Възможност да се обслужват големи клиенти в цялата страна; - Обвързаност за някакъв период (да речем 3 години) регионалните мрежи да използват междуселищната мрежа за поне 75% от международния и междурегионален трафик. 3. Регионалните и селищните мрежи биха могли да се продадат на по-късен етап, евентуално след обновяване; 4. Използването на български фирми производители на телеком-техника в процеса на обновяване на регионалните мрежи може да постигне благоприятен икономически ефект. Всички предложения, изложени по-горе изискват много задълбочено анализиране. Необходимо е пре-ди всичко да се поиска мнението на консултанта, който да проучи дали подобна схема би генерирала засилено търсене. Предполагаем срок за едно такова проучване могат да бъдат около 2 месеца. Подготовката на приватизацията в описания по-горе вариант ще изисква поне 6 месеца. Реални резултати могат да се получат най-рано в края на 2002-ра година. *авторите биха желали на този етап да останат анонимни по лични причини. При въпроси по статията може да се осъществи контакт с тях на адрес mmitev@web.de