България не крие амбициите си да изгради хъб, с който да търгува с газ, идващ от различни източници. Газоразпределителният център "Балкан" се приема благосклонно от Европейската комисия (по думите на премиера Бойко Борисов схемата с потоците на газ за хъба стои в кабинета на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер) и плановете на управляващите са големи, но знаем ли какво точно е газовият хъб?
Развитието на подобни центрове и определянето на цените им е трудна задача и отнема време, разяснява Ройтерс в свой материал.
Газоразпределителният център е съоръжение от газовата инфраструктура, което работи едновременно и като газопровод, и като терминал за втечнен газ. А цената на газа от него се определя по различни модели - използват се и деривати и други финансови инструменти.
Едно от най-важните неща за създаването на това съоръжение, разбира се, са достатъчно финансови средства, газови потоци - местен добив, газопроводи, втечнен газ, при възможност от различни производители и източници. Така ще има конкурентни цени за потребителите и клиентите на хъба.
Газовите хъбове изискват още изградена инфраструктура и хранилища, които да осигурят покриването на пикови моменти в търговията.
И не на последно място - политическата воля да се остави формирането на цената на газа без никакви регулации. Регулация трябва да има - по отношение на допуснатите играчи - местни или чуждестранни, които да могат да търгуват през хъба, но не и по отношение на цените.
Участниците на този пазар очакват да могат да имат доверие на местните власти, че няма да пипат цените, дори и когато те засягат местните интереси.
Ако пренесем картинката, очертана от Ройтерс, в България, се виждат и някои слабости на идеята.
На първо място България има газови потоци от различни източници, но само на хартия. До няколко години страната ни вероятно ще може да разчита на газ от Каспийския регион през Трансадриатическия газопровод (ТАР), който още е в строеж, вероятно и от "Турски поток", който също се строи, а и Москва още не е казала ясно откъде ще минат тръбите по пътя си към Европа.
Плановете за терминал за втечнен газ в Александруполис, от където също може да получим газ, също все още са в много начален етап. Резултати от местните сондажи в Черно море няма.
От друга страна България има добре развита газопреносна мрежа - една от най-добрите в региона, защото сега транзитираме руския газ за региона, но само едно хранилище, при това с малък капацитет (малко над 500 млн. куб. метра). За сравнение, хранилищата на Украйна, която днес е една от основните транзитни страни на газ от Русия към Европа, са с капацитет от 31 млрд. куб. метра.
Хранилищата са важна част от инфраструктурата на хъба и аварията отпреди седмици в Баумгартен го показа.
Що се отнася до политическата воля, да не се бъркаме при формиране на цените, дори и те да са в ущърб на местните интереси, е трудно да го коментираме дори.