2017 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg “Икономиката през 2017 г.“.
Земеделците в България отдавна очакват да се сложи ред в законодателството за земеделските земи. Въпреки това кръпките в законите следват една след друга, а понякога след промените следват корекции с нови промени. Работата по единен нормативен акт за земеползването тепърва се организира, въпреки че отдавна управляващите обещаха това да се случи.
Кодексът за земята
Плановете за съставянето на единно законодателство бяха обявени още от Десислава Танева, когато беше министър на земеделието в предишното правителство на ГЕРБ.
Министерството избра с пряко договаряне консултант – адвокатско дружество, което да обедини нормативната уредба. Работата по проекта спря заради политическата криза в края на 2016 г. Служебното правителство не хареса свършената работа, за която бившият служебен министър Христо Бозуков обяви, че е трябвало да бъдат платени 462 хил. лв. с ДДС.
През лятото земеделският министър Румен Порожанов заяви, че през 2018 г. ще се работи по единен нормативен документ и обобщи така свършеното до момента: „Заварихме една изключителна боза с открита обществена поръчка, правена – недоправена, подписан – неподписан договор, договор в прокуратура, изпратени материали по този договор, който не е ясно дали е легитимен или не е легитимен, материали, които не са били приети“. „Абсолютна нула“, каза тогава той.
На 19 септември 2017 година Народното събрание възложи на земеделското министерство до 31 декември да внесе доклад с анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването и Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България.
"Очаква се те да бъдат внесени в деловодството на Народното събрание в последните работни дни на 2017-та година", заяви в средата на декември пред Investor.bg зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева. По думите ѝ този път анализът на законодателството се прави от вътрешни експерти на министерството от дирекция „Поземлени отношения и комасация“.
„Кодексът за земята трябва да е работещ, да функционира поне 10 години, за да можем да планираме дългосрочно нашите инвестиции“, коментира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
Според него реално по кодекса ще се работи през втората половина на 2018 г. след българското председателство на ЕС. „Безсмислено е да даваме пари за нов кодекс, като не знаем условията“, каза той по повод предстоящия дебат за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз след 2020 г.
„Моето впечатление е, че Кодексът за земята в момента не е на дневен ред“, коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов.
Вергиния Кръстева обаче бе категорична, че в рамките на десет месеца, както настоява парламентът, агроминистерството ще предложи готов законопроект за земеползването.
Трябва ли чужденци да купуват свободно ниви в България?
За да купят ниви в България, според Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) чужденците трябва да докажат пет години уседналост. Ограничението бе въведено през 2014 г., а в момента Европейската комисия води наказателна процедура срещу България и други страни членки.
ГЕРБ обаче заявиха, че парламентът няма да подкрепи промяна, с която се премахват ограниченията, въпреки че правителството подготви законопроект в тази посока.
На въпрос какво е предприело земеделското министерство по наказателната процедура експерти отговориха, че „е създадена работна експертна група от различни компетентни ведомства, която да разгледа обстойно публичните документи и да предложи решение по казуса“. Ще има и обществено обсъждане.
В отговора се припомня, че Брюксел излезе с Тълкувателно съобщение за придобиването на земеделска земя, защото в различните страни-членки (не само в тези, срещу които е започната наказателна процедура) действат различни ограничителни законодателни рамки при покупка на земеделска земя. ЕК е разгледала подробно всички ограничения в националните законодателства, като е предоставила мнение дали мерките съответстват с правото на ЕС, коментират експертите от министерството.
„Правилната посока е да има свободен пазар на земята. Това ще създаде конкуренция и работни места в България.“, смята Стайко Стайков. Според него трябва да има ограничения за граждани на трети страни, но не и за предприемачи от държавите в ЕС.
Стайко Стайков смята още, че в България основна пречка за навлизането на инвеститори е фактът, че те биха търсили цели парцели от поне 1000 ха с възможност за напояване. „Една такава инвестиция се изчислява в милиони и не може един предприемач да инвестира и да се занимава с комасация по ползване“, смята той.
„Винаги съм казвал, че няма никакъв реален риск някой да вземе земята и да я пренесе. Явно на политиците им е трудно да вземат решение, особено при това разположение и силата, която имат в момента патриотичните организации. Но, в крайна сметка, трябва да се анализира всичко това. С лозунги не се вземат решения“, коментира Венцислав Върбанов. И той отчита, че ограничението е свързано с инвестиционните процеси в страната.
По думите му у нас почти няма чуждестранни инвеститори, които реално се да се занимават със земеделие, въпреки всички предимства, които изтъкваме – плодородната земя, климата, евтината работна ръка.
„Всеки, който реши да инвестира, иска предсказуемост и стабилност за години напред. Не може да прави бизнес върху чужда земя. Ние имаме нелошо законодателство, което може да даде стабилност, но не и на чужденци, по отношение на нашия бизнес“, казва председателят на АЗПБ.
Депутатът от БСП Светла Бъчварова смята, че претенциите на ЕК са насочени не толкова към България, колкото към страни, които ограничават въобще продажбата на земя на чужденци.
Запитана как би трябвало да бъде регулиран този пазар тя отговори: „Може да има агенция, която да се занимава с поземлените отношения, да осъществява регулации на покупкопродажбите, може да има изисквания, към тези, които купуват – например образование“. Народният представител смята, че правилната посока е агроминистерството да направи цялостен анализ на всички закони за поземлените отношения и тогава да се пристъпи към един общ законопроект.
На въпрос какъв е правилният отговор на наказателната процедура зам.-председателят на парламентарната земеделска комисия Димитър Гечев (ГЕРБ) заяви: „Ние сме широко отворени за обсъждане“. Той обаче отказа да коментира кое е по-добре – да има ли ограничения, или да няма.
„Нека да разграничим популизма от реалностите. И днес чужденец може да купи земя“, смята депутатът от ДПС Бюрхан Абазов. Той посочи, че позицията на депутатите от неговата партия е последователна: да няма ограничения за граждани на страни от ЕС, а само за чужденци от трети страни.
„Всяка държава регулира различно този въпрос. Някои страни искат купувачът да е регистриран като земеделски производител, други - да има образователен ценз, да има дейност, която показва, че той работи земеделско производство, членство в браншови камари. Целта е този чужденец да докаже, че е истински земеделски производител“, каза депутатът.
Ще има ли законодателни промени за търговията с ниви? Такива ще трябва да бъдат направени, смята Вергиния Кръстева. „Предстоят законодателни промени, най-малкото заради законодателната процедура срещу България, така че няма как да не предприемем действия в тази посока“, коментира тя.
Още промени в земеделското законодателството
Тази година по инициатива на земеделското министерство депутатите гласуваха промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. С проекта се урежда онлайн кандидатстването с проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и предварителната оценка на проектите.
За 2018 г. остават измененията в в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), свързани с мащабните измами с наемане на ниви. Разкрита бе схема, при която фирми сключват договори за наем без знанието на собствениците на имотите, а в законодателната инициатива се включи и омбудсманът Мая Манолова.
Тъй като в гласувания на първо четене от земеделската комисия проект засега параграфите са написани в два варианта, още не е ясно точно какви ще са промените в закона.
Според Димитър Гечев се очаква проектът да мине на второ чете през комисия през януари. Остават опасенията в земеделските производители, че промените може да засилят бюрокрацията.
08:04 | 14.09.22 г.