Застаряването на населението на България като двигател на икономически растеж

Застаряването на населението на България може да се превърне в неочакван двигател на икономическия растеж по аналогия с опита на Германия. Днешният 60-годишен човек не е 60-годишният преди 20-30 години, коментира за БТА Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика. Когато започваше технологичната революция, този човек беше на 40 години, и е част от новите технологии, аргументира се Нейков.

От БТА са потърсили експертно мнение по проекта на Национална програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 година, която е публикувана за обществено обсъждане. В нея се изтъква, че с пенсионната реформа се увеличава продължителността на активния трудов живот, което, наред с общото застаряване на населението, води до нарастване на дела на възрастните работници в предприятията.

От друга страна, чрез политиките и програмите за младежка заетост, както и чрез съвременните форми на професионално обучение, се очаква ръст на младите хора, които ще влязат в предприятията за първи път, пише в програмата.

България е на трето място в Европа по средна възраст на нацията

Иван Нейков отбелязва, че България е на трето място в Европа по средна възраст на нацията, а на първо е Германия. По нашите представи “от Германия трябва да се чуват ревове и сълзи” от възрастните работници, а тя е лидер в икономическото развитие - държавата, която така и не разбра, че има икономическа криза, изтъква Нейков. Според него никой не е правил изследване за приноса на възрастните работници в ръста на икономиката в Германия, но може би именно те са една от причините за това.

По данни на статистиката сега в България най-трудно намират намират работа хората до 29 години, а не възрастните. Според Нейков това означава, че работодателите са осъзнали истината, че възрастният работник е добър работник.

Данните сочат, че в следващите поне 20 години големият резерв на българския пазар на труда няма да бъдат младите работници, а ще бъдат възрастните им колеги, защото броят на младите, които излизат на пазара на труда, е по-малък отпреди 20 години.

През 2001 година първокласниците са били 113 хиляди, а през 2017 г. те са 64 хиляди. Това според Нейков показва, че за дълъг период непрекъснато ще нараства делът на работниците от категорията 55 плюс. Освен това вече излизащият от активна възраст няма да бъде заместван от млад работник, както досега е било. Средногодишно се пенсионират около 100-105 хиляди души, а младите, които навлизат на пазара на труда, ще бъдат под 70 хиляди.

Нужни са законодателни промени, за да се използват ефективно качествата на възрастните хора

Изтъквайки тези аргументи в подкрепа на доминацията на пазара на труда на възрастните кадри, Нейков посочи необходимостта от промени в законодателство, за да бъдат ефективно използвани качествата им. Той припомни, че Кодексът на труда е разработван в периода 1980-1986 година при друга демографска ситуация, без да се отчита тенденцията на непрекъснато нарастване на броя на възрастните работници.

Експертът препоръчва при новата ситуация режимите на работно време и на почивки да се преразгледат. Работници, които са над 60-63 годишна възраст, могат да бъдат оставени на осемчасов работен ден, но трябва да е ясно, че това не е най-добрият начин на използване на труда им, коментира Нейков. Според него по-ефективно е, ако се раздели работното време - пет часа работа, а три часа да обучават новите работници.

Моделът с обедна почивка от 30 минути може да е подходящ за 30-40 годишен, но е неподходящ за човек над 60 години, смята Нейков. Според него трябва да се променят и изискванията за осветеност на работното място с оглед застаряването на персонала, както и нормативната уредба, свързана с медицинските прегледи.

Много по-често и по много повече показатели трябва да се правят периодичните медицински прегледи на възрастните работници, което означава и промяна на уредбата за трудова медицина, смята Нейков. Според него трябва да има специална оценка на риска на работните места, когато на тях работят възрастни хора.

Това може да изглежда неатрактивно за работодателите, заради допълнителните усилия и разходи от тяхна страна, но пък те биха получили по-лоялен, дисциплиниран и висококвалифициран работник, с който да се чувстват по-сигурни, отколкото с нов служител, който сега навлиза, и е в състояние всяка седмица да напуска предприятието в търсене на по-атрактивни условия, коментира Нейков.

Едно евро, вложено в безопасност на труда, носи десет евро печалба на работодателите

Александър Загоров, експерт и конфедерален секретар на КТ"Подкрепа", напомня пред агенцията правилото, че едно евро, вложено в безопасност на труда, носи десет евро печалба на работодателите. Той обаче изтъква, че не трябва по възрастов принцип да се търсят решения за подобряването на условията на работа, а да се прилагат за всички служители, за да има положителен резултат.

Според Загоров в момента не е достатъчен броят на лекарите в службите по трудова медицина, които общо са 400, като не всички от тях са работещи и затова според него са нужни поне още толкова служби. По думите му недостатъчен е и ресурсът на Главната инспекция по труда. Проблем създава и сивата икономика, защото тези работници не могат да бъдат обхванати от службите по трудова медицина, допълни експертът.

Сред мерките, които Загоров предлага, е да се подобри координацията между службите и личните лекари, за да стане по-добра превенцията на професионалните заболявания. Сега тези служби основно работят по документи, а някои от службите, въпреки законовите изисквания, дори не знаят къде са работните места на хората, за които се грижат. Според Загоров психосоциалните рискове ще са сред основните предпоставки за новите професионалните заболявания. 

Все повече жени ще работят "мъжки" професии

В проекта на Национална програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 година се посочва, че не се очаква намаляване на броя на жените в състава на работната сила, заради създадените нормативни предпоставки за съчетаване на майчинството и професионалния живот. В проектодокумента е изразено очакването за все по-голяма роля и участие на жените, включително и в традиционно "мъжки" професии и производства. Прогнозира се и нарастване на броя на работниците мигранти. Разнообразно ще е и образователното и квалификационно ниво на работната сила.

Според очакванията, посочени в проекта на програма, броят на хората на възраст между 55 и 64 години в 28-те държави членки на ЕС, ще нарасне с около 16% между 2010 г. и 2030 г. По тази причина се препоръчват политики, насочени към осигуряване на възможности за възрастните работници да останат по-дълго активни и производителни.