Подписването на договора за добросъседство между България и Македония събуди старите надежди за реализацията на един мащабен проект – транспортният коридор №8, който свързва пристанищата Бари и Бриндизи в Италия с крайбрежието на Албания, продължава през Македония и минавайки през България (Кюстендил, София и Пловдив) достига до пристанищата във Варна и Бургас.
Цяла една област в България разчита на проекта като основен инфраструктурен коридор, който да привлече и инвеститори – област Кюстендил. Областта, която според различни статистики е сред районите с най-ниски възнаграждения, най-слаби инвестиции и доста бързо обезлюдяваща се заради миграцията и застаряването и смъртността на населението.
Кметът на община Кюстендил Петър Паунов признава, че бъдещето на региона се крепи изцяло на коридор №8, а тежката ситуация, в която изпадна областта, донякъде обяснява и с „инатливото поведение на предишното македонско правителство“, както и фактът, че Кюстендил остана встрани от големите инфраструктурни проекти.
„Коридорът е голяма крачка към привличането на големи инвеститори. Това е една добра връзка с Албания и Бари и Черно море. Инфраструктурата ще ни помогне и да развием туризма заради очакваното изграждане на скоростен път, който да се свърже с магистрала Струма“, коментира той пред Investor.bg.
Същевременно обаче реализацията на проекта остава мъглява. Финансирането е несигурно, като единствено България и Македония са се договорили да търсят общ източник на средства – най-вероятно европейски, с надеждата към тях да се присъедини поне и Албания.
Реализацията на проекта е пряко свързана с европейското бъдеще на Западните Балкани, което е един от приоритетите на българското председателство на Европейския съюз (ЕС). Перспективите за присъединяване към блока на Македония и Албания са все още твърде далечни, за да се говори за твърди финансови ангажименти, макар и Европейската комисия да беше включила коридор №8 в приоритетите си за периода 2008-2013 г., а в един момент България и Италия се опитваха да реализират проекта по специален нов инструмент на ЕС.
Реализацията на проекта със сигурност остава за следващия програмен период, когато най-вероятно бюджетът на ЕС ще се разпределя на състезателен принцип без грантове и твърди суми за всяка страна, както се намеква от някои европейски политици в момента. Проектът освен това зависи и от крехката политическа ситуация в съседна Македония, която всеки момент може да се промени на 180 градуса.
Оптимистично е, че българското правителство поне намери пари за подготовката на целия проект – със средства от оперативната програма „Транспорт“ 2014-2020 г., по която допреди няколко седмици се предвиждаше финансирането единствено на проекта за ремонт на жп линията от Радомир до Кюстендил. Дори и реализацията му обаче да се ускори, трудно той ще стане факт до 10-15 години заради тромавите процедури и доизграждането на липсващите участъци.
120-годишна мечта
Първообразът на коридор №8 датира от 1897 г., когато тогавашното българско правителство решава да строи жп линия от Радомир през Кюстендил до с. Гюешево с перспективата тя да продължи до Македония. През 1904 г. е подписано споразумение с тогава все още Османската империя, според която България до 1910 г. трябла да изгради жп инфраструктурата до Гюешево и границата с Македония, а османската страна трябва да подготви отсечката от Куманово до Крива Паланка и границата. Така със заем в размер на 100 млн. лева влакът стига до с. Гюешево през 1910 г., а към границата с Македония започва и строителството на тунел, който съществува и до днес. По икономически причини обаче отсечката в Македония така и не е реализирана.
Жп линията до Гюешево обаче е ключова за развитието на отдалечените погранични села в Кюстендилска област през миналия век. По времето на социализма и в ранните години след промените влакове в отсечката Кюстендил – Гюешево се движат три пъти дневно.
За времето си жп гарата в Гюешево е внушително здание, втората по големина гара след гара София и значително по-голяма от гарата в Кюстендил, строена по всички изисквания за международна гара и митница. Красивата, историческа сграда и до днес е гордостта на селото, макар и едва да се поддържа.
09:31 | 14.09.22 г.