Политическият път на Бойко Борисов е повече от любопитен. Как от охранител той стига до премиер и кои са неговите реплики, които ще останат в политическия фолклор? Вижте неговия възход, проследен от екип на Bulgaria ON AIR.
90-те години на миналия век преминават в кървави битки между различни престъпни групировки. Споменът за комунизма е жив, както и вярата в дясната кауза. По това време Бойко Борисов не е известен на широката общественост. Занимава се с бизнес - в тези смутни времена охранителната му фирма процъфтява. Развива и академична дейност, като достига до ръководител на катедра в Академията на МВР.
През 2001 година с указ на президента Петър Стоянов поема ръководството на МВР. Хората го забелязват - носи характерно облекло и провежда зрелищни полицейски акции. Тук се заражда образът с шлифера и черните шапки. И започва неговият възход като личност, която по-късно ще оглави партия и правителство.
На въпрос готов ли е да управлява страна, която напомня за ада, той отговаря:
"Какво, ако адът е тук!?"
Годината е 2005-та. Все по-често Борисов коментира политическите процеси с харектерния си стил, който някои анализатори определят като народняшки. Участва в парламентарните избори с листите на НДСВ. Печели депутатско място, но остава в МВР. Няколко месеца по-късно напуска системата заради конфликт с министъра на вътрешните работи тогава Румен Петков.
Ражда се друга негова култова реплика: "Ние ги хващаме, те ги пускат".
Явява се като независим кандидат за кмет на София. Печели столичани два пъти. Общественото одобрение към него расте - критикува властта с цветущи изрази и демонстрира живот, близък до народа.
Идва ред на голямата политика.
През 2006 година Борисов решава да превърне движението Граждани за европейско развите на България в нова политическа формация – ГЕРБ. Събира подкрепата на разочарованите от десницата през последните 16 години преход.
2009 година. Личният му рейтинг е в своя пик. Задават се нови избори - този път за парламент. Медиите са разделени - едни го описват като "спасител", други като "демон". Борисов и ГЕРБ бележат трета победа с обещания за справяне с корупцията и изчистване на името на България в Европа. Само 5 депутати не му достигат за твърдо парламентарно мнозинство. Въпреки това той оглавява правителство и става премиер.
"Цветанов с един багер копае трупове". Тази негова реплика е в синхрон с управлението му, което се отличава с активност от страна на МВР. Другият отличителен знак е постоянната смяна на министри.
В началото на 2013-та обаче избухва масово недоволство срещу високите сметки за ток. Напрежението се насочва и срещу правителството. Тогава неочаквано Борисов подава оставка.
"Народът ни даде властта, връщаме му я"
Нови избори. ГЕРБ отново печелят. Този път обаче не съставят правителство. Остават в опозиция на БСП и ДПС. След фалита на КТБ, серия от грешки и напрежение между двете партии Пламен Орешарски подава оставка.
Междувременно ГЕРБ печелят президентските избори. Печели и кметските, включително в ключови градове като София, Пловдив и Бургас. 11-та поредна победа е на парламентарните избори, като отново Борисов оглавява правителството. Този път с подкрепата на Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Управлението е белязано от коалиционни раздори.
На президентските избори Цецка Цачева повежда ГЕРБ към 12-та поредна победа. Борисов е категоричен - ако тя не спечели доверието, той подава оставка. И получават звучен шамар.
След оставката Борисов излиза пред обществото във вида, в който стана известен преди 16 години. И с надеждата, че единствената загуба на избори за ГЕРБ е изключение.
13:26 | 14.09.22 г.