През 2013 г. България навлезе в период на тежка политическа нестабилност и ерозия на демокрацията, който представлява сериозна заплаха за бъдещето развитие на страната. Това посочват експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) в изследването си, озаглавено „Отстъплението на демокрацията“, част от инициативата Building Unity and Support for Democratic and Market Values.
Чисто икономически страната ни започна да се възстановява – вече има по-висок от средния за ЕС икономически растеж, безработицата намалява, а доходите растат, но всичко това се случва на фона на продължаваща да се влошава политическа и медийна среда.
Всъщност „отстъплението на демокрацията“ може да се наблюдава в цяла Източна Европа. Причината е световната икономическа криза от 2008 – 2009 година, която е имала непропорционално отрицателно влияние в региона спрямо другите развиващи се пазари.
Кризата „подсили съществуващите негативни настроения спрямо опита и резултатите от прехода към демокрация и пазарна икономика“, пишат анализаторите на ИПИ, позовавайки се на доклада на Economist Intelligence Unit “Индекс на демокрацията 2016“. По този начин, според EIU, е бил даден път на възхода на популизма.
Базирайки на проучванията на Freedom House за страните в преход, от ИПИ правят заключение, че демокрацията в България започва да се влошава още от 2007 година насам. Най-голям е проблем е отчетен в съдебната система, която е пряко свързана и с ширещата се в страната корупция.
Проучванията на Световния икономически форум за България са категорични – представителите на бизнеса у нас посочват като най-голям проблем корупцията и я нареждат дори и пред останалите фактори като липсата на добре обучени кадри, ниската работна етика и лошата инфраструктура. Така слабите институции и корупцията са факторите, които подкопават конкурентоспособността на българската икономика и ограничават икономическия растеж и развитие.
На базата на проучванията, направени от ИПИ, в доклада са посочени и три основни предизвикателства за демокрацията у нас.
Основното са именно проблемите на съдебната система и корупция, обединено в термина „Превзета държава“, с който икономистите описват определен вид систематична политическа корупция, която покрива широк спектър от държавни институции – от законодателната, изпълнителната и най-вече от съдебната власт.
Тези процеси се подхранват от влошаването на медийното пространство, доминирано все повече от зависими и пропагандни медии.
Допълнителен фактор за тези негативни тенденции е възходът на националистическите партии, подхранен от бежанската вълна, и на икономическия популизъм. „Тези две явления се подхранват взаимно, тъй като политическите играчи, които експлоатират бежанската криза, са същите, които в най-голяма степен използват икономическия популизъм, за да печелят гласове“, коментират още от ИПИ.
На базата на своите проучвания от Института са изготвили и няколко предложения за излизане от тази кризисна ситуация. По отношение на съдебната система например може да се помисли за създаването на широка коалиция за съдебна реформа, да се направи промяна и в прокуратурата с цел по-голяма прозрачност и децентрализация, както и да има открит бюджет на съдебната система.
За медийната среда препоръката на ИПИ е да бъдат изготвени ясни правила за разпределение или обозначаване на всички форми на публично финансиране за медиите, особено чрез европейски средства. Като решение за икономическия популизъм експертите виждат строги фискални правила и контрол върху разходите, защото основният резултат от него е именно значително увеличаване на публичните разходи, което е заплаха за макроикономическата стабилност.
Тези предложения могат да обърнат тренда на отстъпление на демокрацията, който всъщност ограничава просперитета и подкопава демократичните и пазарните ценности, посочват още от ИПИ.
Пълния текст на анализа можете да откриете тук
23:45 | 11.09.22 г.