Образователната реформа е често срещана тема в политическия дебат около избори 2017 – вероятно отчасти заради доста скромните постижения на предишните управления в тази насока, отчасти заради голямата социална значимост на темата и влиянието ѝ върху ежедневието на десетки хиляди учители и стотици хиляди ученици. Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) разглежда предложенията в сектор образование, поставени на масата от основните играчи в предизборната надпревара и техните прилики и разлики.
ГЕРБ ГЕРБ започва частта от програмата си, посветена на образованието, с обещание за ежегодно увеличение на публичните разходи в сектора. Партията планира преразглеждане на модела на делегирани бюджети, което да сложи край на закриването на училища и детски градини, както и добавяне на допълнителни елементи във формулата за бюджетите, освен броя на учениците.
Предлага се и финансово подпомагане на училищата със слаби резултати. Не се посочва обаче дали новите стандарти ще имат общо с качеството на образование.
Ключовото обещание на досегашните управляващи е удвояването на учителските заплати до края на новия мандат, както и увеличаването на автономията на учителите. Докато повече свобода в разработването на учебен процес и облекчаването на бюрокрацията могат само да бъдат приветствани, то рязкото увеличение на заплатите, ако не е обвързано с обективни критерии за качеството на преподаване на отделните учители (резултати от външно оценяване, например) само по себе си не е гаранция за по-добро качество на образованието.*
Партията предлага и обвързване на отпускането на социални помощи с посещаването на училища от децата; на практика такова изискване съществува и в момента, но резултатите от прилагането му са скромни, заради стимулите и от двете страни (родители и училища) децата да се водят посещаващи, макар и реално това да не е така. ГЕРБ планира и засилване на професионалното и разширяване на дуално образование, съчетано със сближаване на бизнеса и образователната система.
БСП Най-афиширано обещание на социалистите е въвеждането на принцип „един учебник на предмет“. Доколкото този учебник се определя от министерство на образованието, обаче, подобна мярка би съсредоточила повече власт в бюрокрацията и ограничила свободата на действие на учителите. Тъй като предложението допуска неограничен брой помагала, обаче, е възможно в бъдеще някои учители да ползват само помагала и да игнорират учебниците, ако не отговарят на подхода им към образователния процес.
Подобно на ГЕРБ, БСП също цели сближаване между бизнес и образование. Партията предлага създаването на национална карта от страна на бизнеса, общините и държавата, която да планира дългосрочните (в рамките на 5-10) нужди от кадри на пазара на труда, към която съответно да бъде адаптирана подготовката на кадри в образованието. Това, което предложението не взема предвид, че много малко бизнеси – още по-малко държавни институции – са в състояние да прогнозират и планират състоянието на пазара и дейността си в толкова голям времеви хоризонт; по тази причина предложението създава риск от свръхпроизводство на кадри в определени сфери и липса на такива в други. Сериозен и въпросът с това как се въвлича и ангажира бизнесът в този процес.
БСП изтъква и ролята на образованието в създаването на национално самосъзнание и засилване на присъствието на българска литература, музика, изкуство в учебните програми. Партията се обявява за „пресичане на подмяната на българската история, реабилитацията на фашизма и отричането на постиженията на социалистическия период в България“.
Финансово предложенията на социалистите са по-скромни от тези на основния им опонент – вместо удвояване на учителските заплати, те обещават 40% ръст до края на мандата, съчетан с 5% от БВП бюджетни разходи за образование в размер на 5% от БВП и разходи за наука, равни на 1% от БВП. Въпреки че тези предложения изглеждат по-постижими от тези на ГЕРБ, обещаният скок е достатъчно голям, за да походим към него със скептицизъм.
Отделно, международните изследвания сочат липса на пряка връзка между финансирането на образователните системи и качеството на образование; иначе казано, вливането на повече средства в системата не е гаранция за подобряване на предлаганото образование.
ДПС Движението за права и свободи е доста по-лаконично в своите предложения в сферата на образованието. Подобно на предишните, ДПС предвижда ориентиране на образованието към нуждите на пазара на труда, но не споменава конкретни мерки за постигането на тази цел.
Партията предлага обвързване на финансирането на висшето образование с реализацията на студентите, което не представлява новост. В момента само 12,8% от субсидията на университетите е обвързана с реализацията на студентите, като през 2017 г. този дял трябва да достигне 25%, а до 2020 г. - 60%.
ДПС се ангажира и с намаляване на отпадащите от системата на образованието деца, но без да предлага конкретни мерки в тази насока. Според партията засилване на професионалното образование ще помогне за намаляване на младежката безработица – мярка, чийто успех зависи изцяло от качеството на предлаганото професионално образование и конкретните нужди на пазара на труда. ДПС се обявява и за застъпване на изучаването на майчин език, което не е изненада предвид основния ѝ електорат.
Обединени патриоти Тъй като достъпната онлайн програма на блока патриотични формации е от две страници, публикувани във вестник „Атака“, не може да се каже много за предложенията им.
В областта на образованието, подобно на БСП, националистите предлагат по-широко застъпване на „националното самосъзнание“ в учебните програми и създаване на дисциплина „Патриотизъм“; съдържанието на дисциплината обаче не се изяснява.
Ежедневни часове по физическо възпитание и връщане на военното обучение също са част от програмата на патриотите. Докато общото подобряване на спортните навици на учащите е похвална цел, то въвеждането на военно обучение е безпредметно.
Воля Партията на Веселин Марешки повтаря финансовия ангажимент на БСП, обещавайки ръст на разходите за образование с 0,5% на година и общо разходи, равни на 5% от БВП в края на мандата си, както и неуточнен ръст на заплатите в сектора.
Като цяло Воля залага по-скоро на поставянето на цели, отколкото на конкретни политики. Партията предлага промяна на системата на финансиране и подобряване на ефективността ѝ, но без конкретна алтернатива. Застъпено е и ориентиране на професионалното образование към нуждите на бизнеса и разширяване на дуалното образование. Бизнесът следва да участва и в изготвянето на учебните планове, като Воля предлага това да се случва на всеки 2-3 години – срокове, относително по-подходящи от предлаганите от БСП 5-10 годишни планове.
Партията обещава и намаляване на студентските такси. Това, на фона на свръхпредлагането на места за обучение от университетите и все по-занижените критерии за прием и завършване университет, може само да задълбочи девалвирането на качеството на това образование.
Интересно предложение е и включването основно на преподаватели в екипите, съставящи учебници – много е вероятно действащите преподаватели да са по-близко до потребностите на учениците и необходимата структура на образователния процес.
Реформаторски блок Финансовият ангажимент на Реформаторския блок (РБ) е малко по-скромен – разходи за образование в размер на 4,5% от БВП. Приоритет и тук е задържането на учениците в училищата, като мерките в тази насока включват електронна система за проследяване на движението на децата, обвързването на социалните помощи с посещението на училище, глоби и общественополезен труд за родителите на децата, които не ходят на училище и преобразуването на селските училища в обединени. Този комплект мерки, съчетан с обещанието за безплатни учебници за учениците от 1 до 12 клас, сочат към значителен ръст на разходите в системата.
РБ не пропуска и учителите, но не се обвързва с конкретика – сред целите са „достойно“ заплащане, при това обвързано с резултатите, постигани от учениците, и програми за квалификация. От разгледаните дотук предложения това изглежда най-приложимо и подходящо, тъй като вместо просто ръст на заплатите създава мотивация за повишаване на качеството на преподаване.
Отново към качеството на образование е насочена и предлаганата от РБ реформа на делегираните бюджети. Обединението планира да вземе предвид и добавената стойност на училищата, социалната им среда и съществуващите неравенства. Качеството е и в основата на измененията във финансирането на висшето образование.
Подобно на повечето от горните партии, РБ също предлага въвличане на бизнеса в образованието и участието на работодатели в създаването на учебните програми.
Нова република Нова република (НР) се присъединява към предложенията за увеличения в образователния бюджет и предвижда неговото удвояване (до 5,6% от БВП) до края на мандата, съчетано с увеличение с 20% на учителските заплати въз основа на качеството на образование.
Качеството ще е определящ елемент и за субсидиите за училищата, а измерването му ще се извършва чрез националните външни оценявания. Предвижда се и субсидиране на частните училища, но само въз основа качество. По новия закон за предучилищното и училищното образование частните училища също имат възможност да кандидатстват за държавна субсидия, но ако заделят 20% от местата в тях за безплатно обучение на даровити деца и деца със специални образователни потребности (чл. 10 от закона). Това изискване всъщност направи така, че частните детски градини и училища масово да се откажат от кандидатстване за субсидия. Предвид това, че към момента националните оценявания са реално единственият обективен измерител за качество, желанието, демонстрирано и от РБ, и от НР за обвързване финансирането на образованието с предоставяното качество е похвално, тъй като ще позволи развитието и приоритизирането на по-добрите училища и преподаватели.
Партията предлага и значително намаление на образователната администрация, заедно с децентрализация на управлението на образователната система. Предвижда се и пряко включване на трети страни в управлението на училищата – работодатели, съсловни организации, гражданско общество, правителство. Тези мерки от една страна биха освободили известно количество средства, които днес се разходват за администрация, а от друга биха свели вземането на решения на ниско равнище, което предполага индивидуален подход и разбиране на конкретни обстоятелства.
Да, България Да, България също се съсредоточава върху учителите, като планира увеличение на заплатите с 50%, както и допълнителни стимули, свързани с представянето на учениците и продължаваща квалификация. Бюджетната цел и за тази партия е ръст на разходите до 5% от БВП.
Партията поставя и акцент върху равния достъп до образование и превенцията на ранното отпадане от училище. Фокусът на образованието според Да, България пък би следвало да е върху усвояването на реални умения; тук също присъства и обвързването с бизнеса и развитието на професионалното образование.
Да, България предлага обвързване на финансирането на висшето образование с реализацията на студентите на пазара на труда, но и с научната дейност и качеството на преподаване. Предвид като цяло ниското ниво на научната работа в повечето университети, това би предоставило подходящ стимул, стига да става въпрос за международно признати показатели за научност (брой цитирания на труда в чужди изследвания, брой публикации в реномирани международни издания и т.н.). Партията предлага улесняване на общуването между бизнес и висше образование, както и възможност за пряко финансиране на конкретни специалности от бизнеса и стимулиране на предприемачеството в областта на образование.
Заключения
Предложенията на основните партии в областта на образованието са относително еднотипни – всички (освен патриотите, най-вече заради липсата на реална програма) предлагат ръст на разходите за сектора и скок на заплатите, както и, под някаква форма, по-силно включване на бизнеса и отчитане потребностите на пазара на труда. Много малко партии обаче предлагат пълно обвързване на финансирането на училищата и университетите с постиганото от тях качество на образованието и изменение на процесите за вземане на решения в системата.
22:14 | 13.09.22 г.