Мястото на България в Европа на няколко скорости

В началото на март ЕК публикува т.нар. Бяла книга за бъдещето на Европа, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова. Документът беше посрещнат бурно в целия ЕС, включително и в България, като даде повод за раждането на няколко клишета като „Европа на няколко скорости”.

Всъщност в Бялата книга се разсъждава върху постиженията и предизвикателствата на ЕС до момента и се развиват в най-общи щрихи пет възможни сценария за бъдещото развитие на Съюза, а именно: „Продължаваме както и досега”,„Нищо освен единен пазар”, „Тези, които искат повече, правят повече”, „Да се прави по-малко, но по-ефективно” и „Да правим много повече заедно”.

Всъщност третият сценарий беше този, който даде повод за медиите и различни наблюдатели да заговорят за Европа на няколко/различни скорости, отбелязва Николова. Този сценарий излезе на преден план, тъй като лидерите на ядрото на ЕС - Германия, Франция, Италия и Испания изглежда подкрепят именно такова развитие.

В същото време в България някак бързо се формира опозиция срещу този сценарий, като се стигна до прогнози, че при него страната ще бъде изтикана в периферията на Съюза.

Де факто, и в момента България се намира по-скоро в периферията на ЕС, отколкото в ядрото  и това е обективното ни положение заради география, история (на разширяването на ЕС и съответно по-късното ни присъединяване) и цялостно изоставане от средноевропейските стандарти в редица сфери – върховенство на правото, защита на границите, защита на демократичните права и ценности, институционални слабости и провали и др.

Затова и България все още е под мониторинг от ЕК в сферата на съдебната система, корупцията и борбата с организираната престъпност (чрез т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка), остава извън Шенген въпреки нееднократните постъпки за присъединяване, числи се към страните с прекомерни дисбаланси от няколко години (по Процедурата за макроикономически дисбаланси) и не е член на еврозоната, припомня икономистът.

Към момента третият сценарий от предложените от ЕК може би е най-прагматичният сценарий и в този смисъл е и най-вероятен. Ако Съюзът започне да се променя и не продължи както и досега (по първия сценарий), по-нататъшната интеграция в определени сфери ще се прави само от тези, които искат. Вероятно, както и в момента, присъединяването към такива „тематични коалиции” няма да е въпрос само и единствено на желание, но и на изпълнението на някакви критерии. Наличието на изисквания пък ще създава положителен стимул за промени и реформи, които да приведат желаещите страни в готовност.

Ако се тръгне към този сценарий, за страни като България е много важно да настояват за наличието на обективни критерии за присъединяване към тези тематични „съюзи”. В момента, например има формални критерии за еврозоната, но няма такива за членство във Валутно-курсовия механизъм 2 (ERM 2), който е задължителна стъпка преди еврозоната. 

Този казус е своеобразен параграф 22, при който формалните икономически критерии нямат никакво значение и решението е изцяло политическо.

Предвид това, вместо политиците в България да плачат горко, че страната може да попадне в периферията на ЕС, те могат да направят следното: - Да настояват за обективни, ясни изисквания за включване преди предприемането на каквито и да е общи политики; - Да погледнат какво не е наред в нашия двор, за да не сме член на сега съществуващите тематични „съюзи” в рамките на ЕС (Шенген и еврозоната биха били  достатъчни) и чак след това да винят другите страни членки от ЕК или европейските институции.